„Атила“ предизвика фурор сред публиката си

След точно 5 месеца без оперни спектакли поради кови-пандемията, на 8 август 2020 г. Държавна опера Стара Загора зарадва почитателите си с премиера на „Атила“ от Джузепе Верди. Античният форум „Августа Траяна“ беше естественият декор за разиграване на действителната битка, станала през средата на V век в Италия. Жестокият вожд на хуните Атила, с прозвище „бичът Божий“ е нахлул и опустошил Италия. Хуните празнуват победата си. Пленили са част от заловените римски жени, сред които и Одабела, дъщеря на убития от Атила владетел на Аквилея. Пред Атила гордата амазонка заявява, че народът и жените ще защитят с риск на живота си своята родина. Впечатлен от нейната смелост, Атила я освобождава и ѝ предлага да изпълни нейно желание. Одабела иска меч. Атила ѝ дава своя, а тя му дава дума да го използва срещу него, за да отмъсти за смъртта на баща си и на любимия си Форесто.

Неочаквано при Атила пристига римският генерал Ецио с тайното предложение цялата Римска империя да стане негово притежание, срещу Италия- на Ецио. Атила отхвърля предложението и заявява, че ще срине Рим.

Това е само началото, прологът. Следват 3 действия , които макар да визират събития от преди повече от 15 века, звучат изключително актуално, особено в размирното време, в което днес живеем. Прочитът на режисьора Огнян Драганов и на диригента Ивайло Кринчев ясно акцентува върху заложените сюжетни линии: властолюбие, жестокост, подлост, любов и предателство, интриги; народът, който се лашка между законите на силните и предаността към Родината, между страха и вярата в Божията сила и справедливост, която след много изпитания винаги идва.

След забележителните мащабни постановки на „Турандот“ от Джакомо Пучиви и „Африканката“ от Джакомо Майербер, публиката горещо аплодира новото творческо постижение на Държавна опера Стара Загора „Атила“. Предполагам, че тепърва ще се говори, пише и показва това ранно произведение на Верди, като  образец на висока естетика, голямо изкуство и въздействие.

Уникално и многофункционално е решението на сценографията, дело на художника от Италия Салваторе Русо. За ефекта допринасят и точните прожекции на рунда, които са в синхрон с развитието на действието, както и допълнителните ефекти. Безспорен успех са костюмите, които буквално копират епохата, когато са носени. Отварям скоба, за да припомня, че постановката е копродукция на Държавна опера-Стара Загора и Театро Лирико-Каляри, Италия. Двата театъра са си разпределили ангажиментите в подготвителния етап и реализация на спектаклите. В ателиетата на Старозагорска опера са ушити над 250 костюма, всеки един от който може да бъде поставен в музейна витрина. Тук са изработени аксесоарите, реквизитът и декорите. Премиерата на „Атила“ в Каляри се е състояла на 27 септември 2019.
Под диригентската палка на проф. Ивайло Кринчев, спектакълът премина стегнато, динамично, бурно и буквално взриви присъстващите като пенливо шампанско. Промяната в темпата допринесе за „нажежаване“ на атмосферата на сцената и подпомогна в голяма степен интерпретацията на хора и солистите. Браво на оркестъра. Браво на хора с хормайстор Младен Станев, за неговата спятост и артистизъм.

Навсякъде оперната критика отбелязва, че за да се постави „Атила“ , са нужни четирима много сериозни певци. Ръководството на операта е привлякла за каузата наистина звездни солисти. На първо място в моята класация поставям великолепното сопрано Таня Иванова в ролята на Одабела. Според мене тази очарователна дама постигна пълно вокално и артистично покритие на героинята си. Видяхме я и я чухме гневна, тъжна, нежна, решителна, смела, сантиментална. Ариите си изпълни блестящо. В тях има доста виртуозни пасажи, които изискват много добро ръководене на гласа. Едновременно с това, Одабела е много драматична партия, разтеглена в крайни тесетури – от най-високите до най-ниските тонове.

Таня Иванова не е ново име за старозагорската публика, но всички  роли се е представяла перфектно.

Басът Юлиан Константинов се превъплъти в ролята на хунския вожд Атила. Като че ли тази роля великият Верди я е написал на него. Физиката му отговаря напълно на представите ми за „бич божий“ – едър, силен, мощен. Гласово, също максимално покри героя си. Константинов разкри по интересен начин и неподозирана страна на това страшилище за народите от Средна Азия до днешна Западна Европа. И той като всеки човек се страхува за живота си . След съновидението му, той сякаш стана по-неуверен, по-нерешителен, по-човечен. В ролята на Форесто зрителите видяха румънския тенор Даниел Магдал. В ролята на римския пълководец Ецио публиката аплодира любимия си баритон Александър Крунев. Участваха още солистите Александър Марулев – в ролята на Леоне и Ивайло Йовчев като Улдино, както и представители на Прабългарската школа за оцеляване „Бага-Тур“.

Браво за огромния труд на целия колектив на Държавна опера Стара Загора- озвучители, осветители, фризьори и гримьори, ателиета, реквизитори, сценични работници, дори на любезните млади разпоредителки, облечени в тоалети от епохата на Атила.

Блазе на публиката във Велико Търново, която на 14 август 2020 г. на „Сцена на вековете“ ще има върховното удоволствие да гледа „Атила“ и  да се възхити на таланта и изкуството на трупата на Старозагорската опера.

Росица Ранчева