Любопитни факти за сградата на старозагорското ІІ ОУ „П.Р.Славейков“

Проф. д-р Светла Димитрова

Днешното Второ основно училище „Петко Рачов Славейков” в Стара Загора се намира в някогашната Областна девическа гимназия.

Построяването й става по предложение на видния лекар и културен деец Начо Планински. Идеята му, родена през 1879 г., споделят и други интелигентни старозагорци, някои от които са представители в Първото областното събрание на Източна Румелия.

Областното събрание е законодателният орган на автономната област и работи от 1879 до 1884 г. Самият д-р Планински е народен представител в него, но от град

Нова Загора. Благодарение на застъпничеството на Димитър Наумов (народен представител от Стара Загора) и д-р Тодор Стоянович (народен представител от Мъглиж) се приема предложението за съграждане на Областна девическа гимназия.

Според плана на Либор Байер, Девическата гимназия е трябвало да бъде построена на мястото на хотел „Звезда” (съществува през 20-те години на ХХ век). Теренът се огражда от изток от бул. „Митрополит Методий”, от юг от ул. „Княз Борис”, от запад от ул. „Захарий Княжески” и от север от една безименна уличка, намираща се срещу сградата на театъра и свързваща „Захарий Княжески” и „Митрополит Методий”. На това място днес е радио Стара Загора. В миналото преди изграждането на хотела, там е имало стара паянтова къща, собственост на една туркиня. С малко средства Общината е можело да я отчужди. Управлението на Източна Румелия обаче застъпва мнението, че мястото отредено за гимназията е малко и настоява да се намери и осигури по-голям парцел. Причината е, че гимназията трябва да бъда втора по големина девическа гимназия в Източна Румелия. Тогава Общината започва преговори с Турската религиозна община в Стара Загора. Тя отстъпва парцел (6000 кв.м), където в последствие е изградено училището, а в замяна получава предвиденото по плана на Л.Байер място (4000 кв.м.). Според Минко Минев, финансист в Общината, сделката е неравностойна, защото турската религиозна община получава по-доходно и по-централно място.

Търгът за изграждането на гимназията печели някой си грък Михалос, който предлага най-ниската оферта. Градежът започва през 1880 г. За първообраз е използван Ришельовския лицей в Одеса, построен по нареждане на новорусийския генерал губернатор Арман Емануел дьо Плеси Ришельо през 1817 г. Проектант е италианският архитект Пиетро (или Паоло) Монтани, който е главен архитект на Източна Румелия от 1879 до 1885 г. и автор на редица емблематични сгради в Пловдив, Садово, Харманли, Айтос.

Сградата на девическата гимназия е строена през 1880-1883 г. Типична е за училищните постройки от края на ХІХ век. Централната част е с увеличен фронтон, а входът е подчертан с двуетажна арка. Челната фасада е украсена с пропорционални засводени отвори, типичен стилизиран детайл. В двора на училището има малка сграда, в която първоначално се провеждат часовете по рисуване и ръкоделие. Дворът е засаден с рози, а около оградата – с дървета.

Училището е официално обявено с решение на Областното събрание на Източна Румелия на 1 (13) септември 1881 г. като Областна девическа гимназия. За първа директорка е назначена видната учителка Анастасия Тошева. Учебната година започва със 128 ученички и петима преподаватели. По това време Стара Загора наброява 13 279 жители. Сградата на гимназията е тържествено открита на 16 (28) септември 1882 г. В нея има обособени кабинети по физика, химия, биология и учителска библиотека.

През 1882-1883 г. е открит пансион при гимназията, тъй като има голям наплив на ученички от цялата страна. Той се помещава в новопостроеното областно здание (предполага се, че сега там е хотелският комплект „Форум“ на югоизточната пресечка на ул. „Х.Д.Асенов“ и „Генерал Столетов“) и се ръководи от частен съдържател. В пансиона живее директорката на гимназията Анастасия Тошева. От 1883-1884 г. в него се настанява и учителката Евгения Танева.

По време на Сръбско-българската война (1885 г.) в гимназията се събират волни помощи за войниците, по инициатива на клона на Червения кръст в Стара Загора. Там след обяд ученичките шият бельо за войниците, а пансионерките – нищят „корпие (тевтек за рани)”. Със събраните горни дрехи се обличат заминаващите за фронта доброволци.

След Съединението на Княжество България с Източна Румелия гимназията преминава на подчинение на Министерството на просвещението, а пансионът става държавен. За отговорник е определена надзирателна, която е на подчинение на гимназиалното управление.

През 1904 г. санитарният инспектор д-р Геори Золотович прави инспектиране на Пловдивски и Старозагорски окръзи. Впечатленията си той описва в специална публикация, оформена като самостоятелно книжно тяло със заглавие „Отчет по инспектирането на Пловдивский и Старозагорский окръзи през 1904 г.”. Книжката е публикува през 1906 г. и екземпляр от нея се съхранява в Пловдивската библиотека „Иван Вазов”. В публикацията докторът отделя специално внимание на гимназията. Долният етаж, според него е с малки, влажни и ниски стаи. Коридорите са големи и широки, но много студени през зимата. Подовете са стари, изгнили, а таваните са дъсчени и нямат каратаван. Стаите лесно изстиват през зимата. На долния етаж отоплението става с железни печки, а на втория – със зидани порцелани печки. През 1904 г. към гимназията е проектирано допълнително помещение за гимнастически салон, чието изграждане възлиза на 12 000 лв.

В един Алманах за Стара Загора от началото на ХХ век е написано, че при копане за изграждане на основите за гимназията на дълбочина 2-3 метра под повърхността, строителите намират няколко турски монети, сечени при първите турски султани. На 4 метра дълбочина са открити монети от Византийската империя, мраморни украшения, вероятно от християнска църква и бронзов кръст. По-надолу, на дълбочина около 6-7 метра са намерени стари гробове, част от мраморна глава на статуя и монети от Римската империя. Каква е тяхната съдба не е ясно.

От място в близост до сградата на училището е постъпилата в Старозагорския музей мраморна розета. Тя е подарена от наследници на Мехмед ага, управител на Ески Заара преди Освобождението. Розетата е сред първите дарения, направени на музея при археологическото дружество „Августа Траяна”.

По време на Първата световна война през есента на 1915 г. сградата е превърната във военна болница. Занятията на ученичките се водят на смени в мъжката гимназия или в частни сгради.

През април 1941 г. девическата гимназия отново е временна полева болница, но този път за немските войници. Това налага ученичките да провеждат занятия на две смени с учениците от мъжката гимназия.

През 1944 г. във връзка с необходимостта да се направи противобомбено укритие, в източния ъгъл на двора на гимназията е разкрита антична зидана гробница. Тя остава непроучена, защото времето не е подходящо за археологически разкопки.

През 1965 г. към училището е пристроено ново крило от североизток. Там на три етажа се разполагат 9 класни стаи и 2 хранилища и коридори. От юг стената на новото крило е декорирана с пано в стил сграфито с мотив от произведението „Изворът на Белоногата“ от П. Р. Славейков. Творбата е дело на проф. Никола Хаджитанев, родом от гр. Чирпан.

През 1989 г. сградата на гимназията е декларирана като паметник на културата от местно значение.