За телевизионния конкурс „Мис Левски-Г“ – споделено

Приключи конкурсът ,,Мис Левски-Г” на телевизия 7/8-ми. Съвсем не  очаквах, че той ще събуди подобни страсти, каквито за мен естествено бяха напълно нормални и обясними. Но съм безкрайно приятно изненадан от реакцията на хора в България, на българи по света, в Европа и в Америка. Няма как да забравиш земята, която те е направила човек. И това е най-прекрасното. Това, че виждаш някой, когото не познаваш, истински да се вълнува и да показва отношение към красотата, възпитанието, интелекта, културата, образованието. Това говори само, че България още е жива. Това говори само, че още има нейни достойни синове и дъщери.

Искам да благодаря на всички хора, които отделиха от времето си, за да коментират, да преживеят, да подкрепят онези момичета, на които симпатизират, с думи, мисли, чувства и пожелания!

Не знам дали си даваме ясна сметка за това,  с което трябваше да се справя всяка една от тях, в тези кратки интервали от време между задачите. Това е носело със сигурност огромно напрежение за всяко едно момиче, което работи и разчита само на себе си.

Имам няколко въпроса към уважаемото жури – Слави Трифонов, Камен Воденичаров и Иво Сиромахов. Не мисля и Краси Радков, защото той докато разбере къде се намира, беше ,,изкаран от терена”.

Не знам дали Слави, Камен и Иво разбраха, че всъщност през цялото време даваха оценки не на момичетата, а на себе си. Не знам дали разбраха, че всъщност не момичетата бяха на изпит пред тях, а те тримата бяха на изпит пред претендентките за ,,Мис Левски-Г”.

Защо ти, Слави, даваше оценки, в тон с настроението си в момента, а не според обективната реалност пред очите ти, независимо, че нарушава рамката, в която сам си се ограничил да виждаш и да си мислиш, че трябва да се случват нещата?,, Проблеми” имаше в твоята глава, а не в реалността пред теб.

Вие, г-н Сиромахов, пишете ли поезия? Споменахте, че поезията ограничава изказа. Да, видяхме, че ограничава изказа на определени хора, но не и на тези, които не са ограничени. Да, много ми е интересно дали пишете поезия. И как така с лека ръка поставихте ,, кръст” на истинска поезия.

В последния кръг защо не оставихте хората да решат кое от момичетата ,,повече обича България”?

Да, обич и любов трудно се слагат на кантар, но тук пък много ясно личат искреността, честността и откровението.

И от вас не се очакваше да оценявате ,,Любов към България”, а начинът на представяне на това отношение. Въпреки, че моментът наистина е деликатен.

Независимо от всичко случило се и написано дотук, защо нито един от вас тримата не стана на крака и не се поклони до земята пред тези момичета, които в последния кръг показаха, че са достойни и истински българки?

Естествено, че никой от нас не е идеален, че всеки от нас има още много да работи, в процеса на своето израстване и има да учи още много уроци.

Един от вас трябваше да стане, да се поклони и да благодари за примера, за родолюбието, ангажираността, усилията, вълненията и чувствата.

Подобни думи щяха да останат завинаги в душите на онези от тях, които носят истински България в сърцата си.

Скъпи момичета!

Искам да се обърна към всяка една от вас от името на всички българи.

Искам да благодаря на всяка една от вас за това, което направихте, за усилията , които положихте, за онова, което дадохте от себе си! Вие показахте таланта и красотата на българката.

Носете България в сърцата си!

Не забравяйте, че тази земя ни е родила, тя ни е направила това, което сме! Тя ни дава силата, тя ни храни, тя ни зарежда, тя ни обича! България ни обича! България обича всяка една своя рожба!

Не я предавайте, не я забравяйте и помнете, че душите ни са избрали да се родят тук!

Няма нищо случайно в това, нищо случайно не се случва под Слънцето!

Бъдете здрави, щастливи и успешни!

Христо Рашев

 

/нашият млад автор в сайта Жени Рашева бе класирана на 3 място в конкурса. Честито, Жени! на снимката е тя/