Стара Загора се покланя пред паметта на бранителите си

На 31 юли 2020 година се навършват 143 години от боевете за защитата на Стара Загора по време на Руско-турската освободителна война (1877-1878).

Тази година, поради въведените противоепидемични мерки в Община Стара Загора, няма да бъде организиран общоградски ритуал.

От 9:30 часа ще бъдат едновременно поднесени венци на Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора“, пред Мавзолей – костница „19 юлий 1877г.“, Паметник на Трета опълченска дружина и подполковник Калитин“, „Паметник на загиналите в Джуранлийския бой от 1877г.“, „Паметник на защитниците на Стара Загора – 19 юлий 1877г.“ и „Паметник на загиналите във войните старозагорци“.

Преди 14 години Общинският съвет Стара Загора обяви 31 юли за траурен ден, посветен на паметта на защитниците на града и на жертвите от пълното му опожаряване и геноцид.

На този ден преди 143 г. , на хълма на днешния Мемориален комплекс „Бранителите на Стара Загора“ българските опълченци и руските войни сътвориха чутовен подвиг. С цената на своя млад живот, те запазиха Самарското знаме, символ на жадуваната свобода. Показаха смел боен дух, който в последствие се въплъти в кръвта на първата българска армия.

По думите на старозагорския поет Михаил Берберов „Стара Загора е град с темели в кости забити. „Три реда кости, три вади кърви. На юг от тебе -жълта пшеница, на север -гугли вдига Балканът. Ти си в средата, Стара Загора, жив град с темели в кости забити…“

Когато многохилядната турска сган сломява малкия отряд бранители, започва варварството. За три дни, богатият и красив град се превръща в развалини и пепелища. Потърсили спасение в храмовете, всички християни са били убити по най-зверски начин. Само в храм-паметника „Св. Троица“ жертвите – деца, жени и старци са над 2000 . Хиляди са поругани, изнасилени, отвлечени в робство…Две години след този апокалипсис първият губернатор на освободена Стара Загора Алеко Богориди, при символичното поставяне на първия градежен камък съобщава, че „Възобновляемия този град Стара Загора ся разсипа, оплени и изгори във времето на Руско-Турската война на 19-ий юли 1877 година от Рождество Христово при нашествието на турските войски предводителствувани от Сюлейман паша, при което нашествие ся избиха, исклаха и изгориха до 7850 Българи: мъже,жени и маловъзрастни детчица. Преди разсипването, града Стара Загора броеше до 4419 домове с 25460 души жители, после разсипването останаха 1089 домове с 10650 души. Това ся написа и положи на съхранение в този основний камък за възпоминание на потомството. ”

„В кръговрата на всекидневието, ние рядко се спираме, за да отправим молитва за душите на жертвите, каза миналата година на 31 юли в Стара Загора председателят на Народното събрание Цвета Караянчева. -И обикновено не се събираме да говорим за онези жестоки дни – освен на днешната дата. Но те са оставили дълбоки и болезнени белези в паметта на потомството. Останали са закодирани в гена на оцелелите и на свидетелите.

Видимите следи от погрома са отдавна погребани. Дълбоко в земята са заровени отломките. Няма я миризмата на кръв и барут. Но над болката и ужаса, когато си припомняме погрома – тук винаги се долавя вечно живата гордост от бойното кръщение на младото българско опълчение. От изумителната им самоотверженост, от спасеното от плен в касапницата Самарско знаме, под което в броени дни опълченците ще застанат на Шипка и ще променят историята завинаги.

Ще минат години и тази бъдеща българска армия ще каже:“Ние сме потомци на славните защитници на Стара Загора!“ С тези пророчески думи на генерал Гурко, опълченците се прощават с обезлюдения град, за да останат негови бранители во веки и негови закрилници в дни на възторг и падение. Те са оставили славата, захвърлили скъсаните потури и овчарските геги, за да надянат войнишките униформи, да хванат пряпореца и да влязат в бой на живот и смърт за свобода. Не за своята и за събрата си, а за всички ни, за нас – потомците“.

Поклон и респект!

Чест и слава на героите загинали за Стара Загора!

Да живее България!

Росица Ранчева