Веселин Савов отдаде таланта и любовта си на театъра и Стара Загора

На 25 юли 2020 г. се навършват 75 години от рождението на Веселин Савов- забележителен талант, прекрасен артист и творец, верен приятел и любимец на старозагорската публика.Написал 36-годишната си творческа биография само на старозагорската театрална сцена, знаковият артист създаде над 100 роли, някои от които еталонни за изкуството на Мелпомена.С годините актьорският талант на Савов ставаше все по-ярък и многоцветен. Той не играеше, той живееше на сцената, увличаше партньорите си и завладяваше публиката.

Роден е в град Стара Загора. Завършва гимназия „Христо Ботев“ и сетне актьорско майсторство във ВИТИЗ. Въпреки поканите от София, той предпочете да остане в театър „Гео Милев“ в родния си град.

Веселин Савов умира на 1 декември 2006 г. на 61-годишна възраст след дълго боледуване. Камерната зала на Стария театър, носи неговото име.

„Това невинно старозагорско дете, израснало по снежните пързалки на Аязмото, възпитавано в спартански нрави от баща си, засукало театрално мляко в школата на Борис Дюлгеров, тръгна да покорява трудно превземаемия бастион на ВИТИЗ като от раз влиза в класа на проф. Кръстьо Мирски, пише по повод 60-годишнината на артиста колегата и приятеля му Георги Велев.- На шега завършва Академията, на шега отива в Силистра, но съвсем не на шега се завръща в родния град, за да покори театралния Олимп като гръцки маратонец.

Веско Савов е старозагорец до мозъка на костите си. И по рождение, и по професионална реализация. Тук израсна като творец, тук наложи житейския си морал като сценично кредо и символ верую на театралната професия. За него е трудно да се говори, не защото е сложен, а защото е неуловим. Дълбоко интимен и почти анонимен е. Той е дружелюбен, всеотдаен, но личният му свят е като олтар, където само той влиза и излиза. Неговите проблеми са си негови. А в очите на околните изглежда като личност, разнасяща аромата на човешката хармония. А иначе е бохем и нищо човешко не му е чуждо.

Ако надникнем в творческата биография на Веско, оставаме изумени от броя на сценичните превъплъщения, жанровото им разнообразие и душеведчеството, вложено в тях. В лабиринта на ролите му стигаме до заключението, че подчинява героите си на своята уникална индивидуалност и неподражаем характер.Подчинява ги на своята представа за театрална изказност и ги представя като взрив на творчески открития. Житейските си качества той умело прокарва на сцената, което обогатява колорита на старозагорския театър, дълбоко оценен със самобитния си характер. Сценичните герои на Веселин Савов не са подчинени на режисьорски концепции и авторски замисли. Те бликат от сърцето му.

При постъпването си в Старозагорския театър той е обзет от идеята и неповторимия шанс да играе ролята на Хлестаков от „Ревизор“ на Гогол. Постановката е на руския режисьор Пьотр Монастирски. И тук блесва талантът му. Веско е истинска находка и явление. Веднага следват Езоп от едноименната пиеса, вуйчо Благо от „Доктор“ на Нушич, Дочоолу, Боздуганов,Чушкаров, Айнщайн,Сократ и още десетки … и така до ден днешен. Незабравим е и творческият му тандем с Ивалин Димитров в „Когато котката я няма“. Безспорно, обаче, култова и любима за Веско ще остане ролята на Хитлер в пиесата „Щирлиц срещу Шикългрубер“. Никой друг български актьор не е изиграл тази роля и това е гордост за твореца и старозагореца. В този образ природата не е била пестелива, а е дала всичко в излишък. И енергия, и рефлекси, и мащабност на властолюбивия нацистки водач. Веселин, обаче,влиза в ролята като в ръкавица и тя му пасва идеално. Той и Хитлер се сливат в едно, а инстинктите на двамата са еднакви.

Една друга област в театралното изкуство допълва образа му на пълноценен творец-художественото слово. На това поприще Веселин пося най-плодородните семена и остави спомена за Стара Загора като Меката на индивидуалното изкуство.От художественото слово са и многобройните му първи награди на национални конкурси и фестивали. Веселин Савов навърши 60 години, макар че за нас той остава непрeдвидимия младеж, почти дете-трогателно предан приятел, досадно точен колега, открит и откровен до бо.ка Той не може да бъде затворен в рамките на един портрет, тъй като е Перпетуум мобиле, вечно движеща се енергия, която покорява, налага правотата си с житейска философия. За него театърът е храм, на когото с езическа обреченост е посветил живота си.Затова на върха на неговата 60-годишнина,ние му поднасяме нашите горещи аплаузи в очакване на много огън. Работа и смях до следващия юбилей!Честито и на добър час,приятелю!“- пише Георги Велев.

По-старото поколение старозагорци, почитатели на театралното изкуство добре си спомнят актьора Веселин Савов, дарил ги с много емоции и мъдрост.

Поклон и респект!

Росица Ранчева

Сърдечна благодарност на Дарина Кондратцева от отдел „Култура на Регионална библиотека „Захари Княжески“ за съдействието.