Днес се навършват 60 г. от първата експозиция на Старозагорската художествена галерия

На 17 юли 1960 г. в Стара Загора е открита първата експозиция на Градската художествена галерия. Близо две десетилетия за изложбена зала се ползва източната част на сградата на Драматичния театър, където сега се помещава Общински фолклорен ансамбъл „Загоре“.

Подробности за събитието научаваме от дописката на Константин Коняров в местния вестник „Септември“ със заглавие „Празник на изобразителното изкуство в Стара Загора“. В нея четем:

„На 17 юли 1960 г. беше открита постоянната художествена галерия в Стара Загора. На тържеството присъстваха много граждани, културни дейци и художници, между които бяха и авторът на картината „Спасяването на Самарското знаме“ проф. Никола Кожухаров, авторът на картината „Боздугановският бой“ Г.Георгиев, картини които заемат централни места в галерията, старият художник Добри Христов и др.

Кратко слово произнесе др. Вера Колева- старши инспектор от службата „Просвета и култура“ при Градския общински народен съвет. В своето слово тя изтъкна приноса на Стара Загора в изобразителното изкуство, цитира много имена на наши съграждани-художници, които историята справедливо поставя в центъра на нашата национална култура. Броят на художниците старозагорци, които живеят в Стара Загора и столицата надхвърля 40. Старозагорската художествена галерия ще съхрани всяка тяхна зряла творба и ще даде възможност да й се радва целият народ.

От името на Старозагорската група на художниците говори Димитър Караджов. Той подчерта, че художниците на Стара Загора се чувстват твърде много задължени на народната власт за това културно дело и ще трябва да работят много, за да покажат, че го заслужават.

След това присъстващите бяха поканени да разгледат изложбата“.

С разширяване на дейностите ѝ, през 1972 година галерията поема функциите и на окръжна културна институция. През 1977 г. галерията е настанена в бившата сграда на БНБ в града, а за неин директор е назначен Иван Попчев. Периодът на 70-те и 80-те години на миналия век е особено динамичен и ползотворен за галерията. Правят се много самостоятелни и колективни изложби, провеждат се пленери по живопис и скулптура и се обогатяват нейните фондове.

През 2000 г. с решение на Общински съвет Стара Загора за нова база на Галерията е предоставена сградата на бившите централни хали. След двегодишен основен ремонт, тя започва да функционира като галерия с обща експозиционна площ от 1200 кв. м и самостоятелни хранилища за всичките ѝ фондове. Фондовете на галерията наброяват над 4600 художествени произведения, разпределени в пет отдела –Живопис, Графика, Скулптура, Икони и възрожденски гравюри и Чуждестранно изкуство.

„Когато през 1933г. известният изкуствовед Андрей Протич пише в специалното издание “Петдесет години българско изкуство”: ”…Антон Митов произхождаше от Стара Загора, градът, който е дал на България най-много художници, най-много поети, най-много музиканти…”, той има предвид петте десетилетия, през които този град респектира с растящия интерес към изкуството, споделя сегашният дългогодишен директор на Художествената галерия проф. д-р Марин Добрев.- В края на 1878г. Атанас Гюдженов пристига в Стара Загора и остава тук до края на живота си като иконописец и театрален художник. Три години по-късно Антон Митов заминава за Флоренция да учи живопис. През 1886г. Никола Попов е приет в Пражката академия. През 1891г. Георги Евстатиев постъпва във Флорентинската академия, а по-малкият брат на Антон Митов – Георги, е студент в Торино. Сред първите възпитаници на Държавното рисувално училище са Васил Димов, Атанас Михов, Добри Христов, Васил Маринов… През 90-те години на 19 век те организират първите самостоятелни и колективни изложби в родния град. Фоайетата и салоните на училищата и малкият салон на Дружество “Театър” ще им служат за изложбени зали. В края на 10-те год. на 20 век тази дейност става тъй динамична, че Стара Загора скоро е вече притегателен център за художниците от страната.

Идеята за художествена галерия в Стара Загора се отнася към края на 19 век и е пряко свързана с бъдещия патриарх на българското изобразително изкуство проф. Антон Митов. В началото на следващото столетие заедно със своя млад съгражданин и студент Васил Маринов те оформят обществената нагласа за необходимостта от това. Убедени са, че десетки от колегите, особено старозагорци, ще ги последват. През 1908г. това е вече факт.
Година след основаването на археологическото дружество “Августа Траяна” неговият учредител и първи председател Атанас Кожухаров се обръща с покана към художника Никола Стоенчев да подари на музея своя живописен портрет на революционера Кольо Ганчев. Това е и първото платно, с което се слага началото на художествената сбирка. След него тук постъпва рисувания от Евгения Илиева портрет на самия Атанас Кожухаров. Към тях се присъединяват художниците Васил Маринов и Васил Костакев. Театралната трупа на града предоставя за бъдещата колекция портрета на оперната певица Христина Морфова, създаден от Иван Мърквичка. По силата на първоначалната идея Атанас Кожухаров иска от сина си Никола Кожухаров да убеди старозагорските си колеги и приятелите си от страната да дарят свои творби. За кратък период от време художествената сбирка се обогатява с картини като „Пейзаж от Казанлък” на Антон Митов, „Тиха тъга” на Невена Кожухарова, „Зима в Стара Загора” на Димитър Гюдженов, „Край Клисурския манастир” на Борис Митов, с творби на Георги Евстатиев, Васил Димов, Атанас Михов, Добри Христов, Жельо Тачев и т.н. Така оформящата се колекция от произведения е обособена като картинна част /отдел/ към археологическото дружество “Августа Траяна”. Към 1921г. тя наброява 45 произведения. С годините тя продължава да се разраства. Организаторите увличат редица свои приятели и от други градове на страната. Множеството художници от този град, както и изложбите, които те откриват през и 20-те и 30-те години, допринасят за славата на Стара Загора като активен културен център. Следващото поколение, това на Васил Тодоров, Никола Аръшев, Евгения Илиева- Лепавцова, Марио Жеков, Николай Евров, Олга Брадистилова, Димитър Куманов, Димитър Караджов, Петър Славов и т.н., правят с присъствието си тази сбирка все по-внушителна. През втората половина на 50-те години започва подготовката за обособяването й от раздел на Историческия музей в отделна културна институция. През 1958г., с решение на Общинския съвет, се дава ход на тази организационна дейност и през следващата година тя вече изпълнява функциите на самостоятелна градска художествена галерия. Към нея са прехвърлени още няколко десетки произведения, разпръснати из училища, читалища и сдружения. С тази събирателска дейност е натоварен Руси Карабиберов, който е назначен като пръв неин директор“.

В над стогодишната си история Старозагорската художествена галерия е организирала над хиляда и двеста експозиции и изложби, част от които са гостували в почти всички галерии на България, както и в музеи на изкуствата в Чехия, Португалия, Великобритания, Русия, Индия, Германия, Сърбия и т.н.

След установяването в новата сграда ежегодно тук се представят средно 25 изложби с произведения от фондовете на ХГ Стара Загора, съвместни експозиции с други галерии, гостуващи изложби от страната и чужбина и т.н. От 2004г. Старозагорската галерия е основен организатор на Балканското квадринале на живописта “Митовете и легендите на моя народ”. С богатството на своите фондове, експозиционна и популяризаторска дейност тя се нарежда сред най-значимите художествени галерии в страната.

От 26 юни до 31 юли 2020г. в западната зала на Художествена галерия Стара Загора е представена ретроспективната изложба ЕВГЕНИЯ ИЛИЕВА /1895-1981/. В експозицията са включени 50 творби, обхващащи всички периоди и предпочитани жанрове в нейното творчество : портрети, пейзажи, натюрморти, жанрови композиции, етнографски скици и рисунки. Показаните произведения са от фондовете на Художествена галерия Стара Загора и Регионален исторически музей Стара Загора.

Росица Ранчева