Пеещият часовник на Кукления театър отново събира почитателите си

„Здравейте приятели и почитатели на Старозагорския куклен театър. Куклите от уникалния пеещ часовник вече се завърнаха на мястото си и можем отново да им се любуваме на всеки кръгъл час. За това се погрижиха безвъзмездно специалистите от „Холдинг Загора“ ООД, за което им благодарим!
С приятели животът е цветен“!

Това съобщиха от ръководството на най-добрия български и европейски Държавен куклен театър Стара Загора.

Уникалният часовник с кукли не само краси и усмихва сградата на Държавния Куклен театър в Стара Загора, но я прави и уникална, защото на Балканите няма такъв механизъм, а в света са само 6.

Пеещият часовник е изработен преди 42 години от 12 кукли с размери от 70 см до 1 м. На всеки кръгъл час от 8 до 20 часа , пред винаги присъстваща на улицата публика, „театралната завеса“ на часовника се разтваря и на фона на вълшебна музика, която е добре позната на всички малки, големи и още по-големи старозагорски деца, на „сцената“ се показват любими герои от приказките. Редицата води Ангел Войвода, следван от Червената шапчица. До нея са Пинокио, Златка златното момиче, Храбрият Лешникотрошач, Ян Бибиян, Бабата и Дядото от приказката за златната рибка, до тях са дяволчето Фют…Всички тези герои са оживявали преди години на сцената на Кукления театър, а някои от тях и сега предизвикват възторзите на най-младата публика.

Часовникът е създаден през 1977 г. при преустройството на сградата на кукления театър, когато е изместен входът му и е осигурено допълнително пространство. Директор по това време е Васил Апостолов. Куклите са изработени в ателието на театъра. Някои – специално за часовника, други са реплики на герои от представления, които все още се играят. По – голямата част от куклите са дело на бележития художник и театрал Любомир Цакев, който става директор на Кукления театър през 1981 г. Механизмът е изработен в комбината по роботика „Берое“, а електрониката е дело на инж. Благой Иванов. Декорацията на часовника – портите с кулите, петелът и знамената, е на изключителния скулптор Емил Иванов.

За зам.директора на театъра Таня Калчева една от най-куриозните случки с часовника остава голямата повреда отпреди няколко години. „Такива зъбчати колела не се произвеждат вече и един от старозагорските заводи реши да спре цяла поточна линия, за да изработи въпросните части и да поправим часовника. Когато попитахме какво ще струва, те казаха „нищо, защото часовникът е на всички нас“. Това са хора, които са израснали с него и искат да го има“

И така всеки ден, година след година, на всеки кръгъл час, десетки деца, сами или с родителите си, заемат позиция на тротоара срещу Пеещия часовник, и очакват „завесата“ да се отвори и куклите да запеят.

За старозагорци Пеещият часовник е един от символите на града. Може би

новото ръководство на Туристическия информационен център ще предлага и на гостите да го посетят, да го заснемат и да разказват по света за приятното преживяване.

Росица Ранчева