Маестро Тенчо Желев: „Общинският духов оркестър Стара Загора е неотменна част от живота и културата на града“

Тенчо Желев е старозагорец с професия „музикант“ и длъжност „диригент“ на Общинския духов оркестър Стара Загора. Завършил е Музикалното училище в Бургас и Българска държавна консерватория – специалност „Валдхорн“. В Духовия оркестър като оркестрант е от 1988 г, а като негов диригент – от 1997 г.Той е великолепен акордеонист и аранжьор. През м. май 2020 г. Общинският духов оркестър Стара Загора навърши 50 години. По обясними епидемиологични причини, официалното честване вероятно ще бъде в Нощта на изкуствата, в края на месец септември 2020 г.

Господин Желев, от кога започнахте да се занимавате с музика?

Първият ми допир с музика беше още в детските ми години в Музикалната школа при Окръжен кооперативен съюз (ОКС) .Имах изключителна преподавателка по акордеон Малина Ангелова. Пита ме другарката какъв искам да стана и аз твърдо отговорих: Ще се занимавам с физика или с химия. И сега продължавам да имам такива интереси. С удоволствие чета атомна физика… Но тя ми каза, че съм много добър музикант, имам усет към музиката и трябва да продължа в музикално училище. Кандидатствах в Бургаското музикално училище с акордеон и въпреки голямата конкуренция, го завърших успешно. Продължих висшето си образование в Българската държавна консерватория с валдхорн. Вече почти няма валдхорнисти, не зная как се оправят в операта…При мене в Духовия оркестър няма такъв музикант…

Две години пътувах из България с народен оркестър. Имах удоволствието да акомпанирам на Недялка Керанова, на Ибро Лолов…После се прибрах в Стара Загора и станах диригент на оркестъра към Културния дом на ОКС, от където започна всъщност моя път. Заедно с това ръководех хора на цигарена фабрика „Слънце“.

На 1 април 1988 г. постъпих като корнист в Духовия оркестър. Диригент тогава беше Веселин Ненов. След проведен конкурс от 1 януари 1997 г. и досега съм диригент на Общинския духов оркестър на Стара Загора.

Какво знаете за началото на оркестъра?

Оркестърът е създаден през месец май 1970 г. от маестро Веселин Ненов по разпореждане на Окръжен народен съвет и като част от неговата структура. По-късно минава към Читалище „Родина“ и по време на кметуването на проф. Цанко Яблански през 1996 г. ни прехвърлиха към Община Стара Загора.

И досега в оркестъра работят тромпетистът Георги Данов и басистът Георги Загоров, които са от основаването му. Сред дългогодишните оркестранти са и кларнетистите Иван Халачев и Спас Коцев – на Николо Коцев баща му, Петър Влахов, Ангел Тичелиев.

Има много интересен момент в биографията на оркестъра. През 1989 г. маестро Веселин Ненов беше закупил от някакъв софиянец много ноти за духов оркестър , предимно съветски. По принцип винаги много трудно се намират ноти, особено тогава. Нашите композитори пишеха предимно произведения с партийна насоченост – сюити в прослава на БКП, „Партизан за бой се стяга“ и т.н. Започнахме да свирим по-разнообразна музика – валсове, танга, фокстроти, леки джазирани парчета, самби, румби , руска народна музика – казачоци…Много рядко, но маестрото организираше концерти на открито в Градската градина. На мене тези концерти най- много ми харесват. Хората се спират и слушат. Свирим по-лека и разнообразна музика. По принцип оркестърът е ритуална структура и свири на официални, весели и тъжни събития.

По едно време маестрото заяви, че всеки стабилен диригент, трябва да има помощник. И ме избра. Тогава си позволих да му дам акъл: „Маестро, времената са други, хайде частушките да минат на заден план, да свирим по-модерна музика. Репертоарът ни да се промени..!“ Послуша ме. Отиде при Вили Казасян и го покани за консултант. По мое предложение, големият музикант и композитор дойде и тогава създадохме Биг-бенд формацията. Дойдоха оркестранти, които са свирили кой по Норвегия, кой по Англия, Германия – т.е. свирили са такава музика. Това бяха Славчо Фокера – много добър китарист, саксофонистът Наньо Грозев, Динко Горанов на барабаните, великолепният пианист Митко Тупоров, който по-късно замина за Канада, където живее и сега. По принцип моите води са българска народна музика. Когато поех Биг-бенда, много ми липсваха познанията за джаза и той много ми помагаше. Ако направя аранжимент, задължително се допитвах до него за хармонията. Басист беше Наско- Ломбагото, а солистки Деляна Донева и Жанета Славова. Често ни гостуваше Хилда Казасян. Имах много голяма мечта да поканя Камелия Тодорова, но за съжаление не може да се реализира. Няма го вече ядрото. Тази музика трябва да извира от сърцето на музикантите, а не само свирене на ноти. Имаше парчета, които много добре лежаха на оркестъра и ни беше кеф да ги свирим, но имаше и други, които са само ноти…Една част от тези колеги починаха, други се разпръснаха по света, трети се пенсионираха. Така през 2012 г. безславно завърши Биг бендът.

За изминалите 50 години как се промени формацията? Колко и какъв е репертоарът Ви? С какво Вие сте уникални?

Репертоарът ни е много голям – над 200 парчета. Задължителни са химните, ритуалните маршове- „Срещен марш“ на Добри Христов, „Ботев марш“, „Ний ще победим“, „Един завет“ и др., които се изпълняват наизуст. В репертоара си имаме и траурни маршове, обикновено от немски композитори. Другото са почти всички хора на Дико Илиев и „шарена музика“- джазови парчета, румби, танга, валсове, френска, английска, американска, гръцка, руска музика, евър грийни, няколко оперетни увертюри, полки…Всичко, което свирим в градината е минало през ръцете ми, аз го преаранжирам и приспособявам за формата на нашия оркестър. За това пари не вземам, но ми е кеф да го правя. Чуя някоя хубава мелодия, прибера се вкъщи, сядам на компютъра и музиката оживява.

С мене сме 19 човека: Моят помощник и концертмайстор Златко Стойчев е преподавател по кларинет и е много добър във всяко отношение. Много добри ученици „вади“. С него сме съученици от Бургаската музикална гимназия. С първия ни тромпет Георги Мачковски – също. И двамата са прекрасни музиканти. На Златко колегата – Димитър Божков е кларнетистът ни. Имаме бесарабски българин – Федя – кларнетист, който работи в оркестъра на Операта, но помага и на нас. Другият кларнетист Личо Хаджикянов е много интересен човек. Владее всички родствени на кларинета инструменти и е перфектен с тях. Плюс това беше в Испания и като се завърна от там, ни донесе няколко испански парчета, които изпълняваме с удоволствие. Другият първи тромпет е Кирчо Гинов. Както казах, тромпетистът Георги Данов е от създаването на оркестъра и продължава половин век да е в силата си. Много добър музикант е и другият тромпетист Атанас Златанов. Добре че са тромпетите, които изнасят товара на програмите. Имаме тромбонист, който е тонрежисьор в Радио Стара Загора – Георги Генов – Жорето. Той също много ми е помагал, дори е правил аранжименти за оркестъра. Много хубаво момче. Колегата му Нейко Буюклиев също е перфектен – много добър човек и музикант. Беше валдхорнист, просвири на тромбон, научи се да свири на бас, в душата си е музикант. Административната единица на оркестъра е Звезделин Чалъмов – инспекторът. Той е саксофонистът ни. Милчо Сретков е военен пенсионер- баритонист, прекрасен човек и още по-прекрасен музикант. До него е Нивелин Димитров – баритон. Баритонът е челото на оркестъра, много важен и красив инструмент. Имаме много добър музикант стар джазмен Митко .Долапчиев. В Бигбенда беше фантастичен на пианото, сега свири на бас. Другият басист е Георги Загоров. Цветелина Динева е единствената жена, цветето ни, която свири на флейта. Васко Усмивката е голям барабанист, заедно с Атанас Георгиев. А диригентът Тенчо Желев в момента свири на дайре. Когато се изпълняват малки форми, не е задължително да има диригент. Инструменталистите ни са изключително добре подготвени, въпреки че въртят 200 пиеси. Когато Личо донесе испанските парчета, усетих, че нещо им липсва, когато ги изпълняваме. Васко Усмивката ми каза:“Тенчо, ела да дръннеш едно дайре, да видиш колко хубаво ще стане! Хванах дайрето и ми е приятно.

Почти в настоящия ни състав вече 20 години свирим в Градската градина. Най-напред – веднъж седмично. После преминахме на два пъти. Сега свирим три пъти в седмицата. На момчетата и на мене ни доставя голямо удоворствие и радост. Имаше време, когато три пъти в седмицата пренасях инструментите с моята кола от Изчислителния център, където репетираме, до парка. И такъв мерак ми бяха тези концерти, че никога не съм си и помислял, че щом няма транспорт няма да свирим… Хората в градината много ни харесват и ни дават самочувствие, че създаваме радост , че сме желани и полезни.

Средно колко са участията Ви за година?

Миналата година имахме 80, което според мене не е малко. Може и повече, но при лошо време няма как да свирим на открито. Въпреки че и навръх Нова година сме свирили, а при общоградските прояви сме длъжни, независимо от атмосферните условия.

Кога и как ще отбележите официално 50-годишния си юбилей?

Заради пандемията нищо категорично не може да се каже. Засега намеренията ни са, съгласувано в Общината, това да стане в края на месец септември, в Нощта на изкуствата. Имахме идея да поканим още един гостуващ оркестър,но…времето ще покаже.

Искам да подчертая, че Община Стара Загора винаги е подкрепяла и винаги се е грижила на Духовия си оркестър. Винаги е милеела за нас. От каквото сме имали нужда сме го получавали – костюми, инструменти, ноти…Ние винаги сме се чувствали част от Общината, с която сме в симбиоза. Затова съм благодарен!

Какви са пожеланията Ви към оркестрантите по случай юбилея?

Да са живи и здрави момчетата, да могат да работят и да свирят. Общината се грижи за нас, аз се грижа с нови ноти за нови произведения, имаме терен и хъс за свирене. Дай Боже, и занапред, още два пъти по 50 да го има този състав, неизменна част от живота и културата на Стара Загора.

Росица Ранчева