Дневникът на свещеноиконом Тодор Пенков (1878-1959) – Един забравен разказ за „Св. Пантелеймон“ в старозагорското село Ягода

Автор д-р Румяна Лечева

Социалната и просветната дейност на Българската православна църква /БПЦ/ по време на Третата българска държава е почти непозната тема в съвременната историография. Не са известни много на брой публикувани дневници и ръкописни спомени на духовници, които да разкриват автентични свидетелства. Изследователите с основание се отнасят с по-голямо

доверие към писмените документи заради тяхната неподправеност и емоционален спомен, както и за интересните факти за времето, мястото и хората, които имаме шанса да анализираме.

Повод за настоящото изследване е откритият от мен в библиотеката на Старозагорската митрополия дневник на свещеник Тодор Пенков, дългогодишен епархийски съветник на старозагорския митрополит Павел. Ръкописните спомени са озаглавени „История на епархийски почивен дом „Свети Великомъченик Пантелеймон“ в село Ягода“.

Кой е отец Тодор Пенков?

Връстник на Освобождението, основател на Свещеническия съюз (1903), на Съюза на православните братства (1926), свещеник, учител, журналист. Преводач е от руски език и учредител на дружеството на БЧК в Стара Загора. Рано остава вдовец и се посвещава като православен духовник на службата си в БПЦ.

Роден e на 11 август 1878 г. в ямболското село Кокорево, където семейството му намира спасение след опожаряването на Стара Загора и околните села по време на Освободителната война. Семейството му се завръща през есента в село Преславен, където Тодор завършва основно образование. Прогимназия записва в Стара Загора,

като дете от изключително бедно семейство на ревностни християни е настанен в една от стаите на старозагорския храм „Света Троица“. Работи като прислужник в храма, а свещениците са му настойници в училище. Със стипендия от Светия синод завършва Самоковската семинария. Така храмът става негово второ семейство.

Изпитанията в живота си посреща с достойнство, пастирска ревност и християнско смирение и дава пример на съзнателен и доблестен свещенослужител – е посочено в биографията, която се съхранява в храм „Света Богородица“ в Стара Загора. С благословията на старозагорския митрополит Методий четири години работи като учител в родното село на родителите си – Преславен. Организира вечерни курсове за неграмотните си съселяни. Основава първото читалище, в една от стаите подрежда библиотека. Така селото за кратко време се сдобива с редовен църковен певец в храма, богослов в училище и читалище с библиотека.

През ваканциите Тодор Пенков пише статии във вестник „Съветник“, издание на Съюза на свещениците. В една от тях той отговаря на социалистическата и антирелигиозна пропаганда на страниците на вестник „Бъдеще“, който издава в Стара Загора адвокатът Иван Т. Кутев. Под името „Ресен“ той публикува и други статии, в

които критикува последователите на Маркс и Енгелс.

През 1904 г. Старозагорският митрополит Методий го назначава за секретар на Казанлъшкото архиерейско наместничество, а през следващата година го ръкополага за свещеник в Тулово. И в подбалканското село той основава читалище, в което открива библиотека. С лични средства закупува първите книги. Инициатор е и за откриването на Практическо земеделско училище и за закупуването на 10 крави за училищната ферма.

През юли 1912 г. спечелва избора за свещеник в овакантената втора енория на храм „Света Богородица“ в Стара Загора. През същия месец Старозагорската митрополия отбелязва 25 години от създаването си. Това е храмът, в който на 5 октомври същата година, цар Фердинанд прочита Манифеста за обявяване на Балканската война. Свещеникът е сред инициаторите за учредяване на читалище „Св. Климент Охридски“. Става автор на „Кондика – летопис на храм „Св. Богородица“. През 1920 г. заедно със своите събратя основава и църковна библиотека в храма. Той е инициатор и за приемането през 1923 г. на нов устав и програма на православното братство „Св. Иван Рилски“, основано през 1909 г.. Братството разширява дейността си и открива до храма безплатна трапезария за деца на бедни родители от енорията, които всеки ден получават обяд.

През 1933 г. братството и свещениците, които служат в храм „Св.Богородица“, по негова инициатива, основават Фонд за благотворителност и подкрепа, в който за кратко са събрани от дарения 1 млн. лева.

В Стара Загора отец Тодор продължава и дейността си като църковен журналист, но по-голямата част от неговите статии съдържат критични бележки към синодалното ръководство, дръзко напада съществуващия според него безпорядък в църковната управа. В саморъчно написаната си автобиография отец Тодор признава, че е един от най-ярките защитници на старозагорския митрополит Методий и се обявява в негова защита при наложеното му наказание от Светия синод през 1904 г., с което му се отнема управлението на епархията за 16 години. Той е категоричен, че свещениците трябва да събират дарения в полза на благотворителни каузи, както и самите те да бъдат дарители. Изключително остра е реакцията му по повод суспендирането на чл. 27 от Устава на Свещеническия съюз и забраната на традиционните годишни събори. С типичната си смелост той публикува с псевдонима „свещеник Смирнов“ статия срещу решението на синодалните старци във вестник „Гражданин“. Критична е реакцията му и срещу новата заповед на Светия синод, с която се забранява участието на свещеници в ръководството на земеделските кредитни кооперации. Следва статия във вестник „Земеделско знаме“, в която отново използва псевдонима „свещеник Смирнов“. В нея той изтъква, че шепа висши духовници, които зарязват призванието си като „Христови служители“, служат на всяко правителство и „в ущърб на бедния, онеправдан и тънещ в невежество български земеделец“. Позицията му е подкрепена от Земеделската партия със статия на известния просветен деец А. Илиев и на А. Константинов от Плевен. Отец Тодор често публикува статии и на страниците на вестник „Народно единство“, който се издава от Сдружението на свободните свещеници. Главен редактор е Никола Георгиев, известен за времето си публицист, според отец Тодор. Свещеникът е автор на поредица от статии в „Църковен вестник“, „Народен пастир“ и списание „Християнка“, в които предлага коментари по актуални проблеми в българското общество. Преглед в старозагорския вестник „Зора“, издаван до 1944 г. установява, че името му често присъства на страниците на изданието – като автор на статии и като свещеник, за когото се пишат статии, както и като на дневник, който стана повод на настоящото изследване.

Дневникът на отец Тодор е в тетрадка, малък формат, с изписани 27 страници, написани на ръка с красив почерк, използвани са мастило и химически молив. Няма начална дата на ръкописа, нито дата, посочена за финал. В тетрадката намираме спомени за близо две десетилетия строителство и дейност на социалния църковен ин-

ститут в село Ягода, който носи името „Епархийски братствен дом“. Дата е посочена само в добавените три страници към ръкописа от иконом Иван Христов – 28 март 1966 г., село Ягода. Те носят заглавието „Летописни бележки на епархийския почивен дом „Свети Великомъченик Пантелеймон“ в село Ягода“ и са писани седем години след смъртта на автора на дневника.

По време на проучването не открихме други писмени свидетелства за църковния социален проект.

Идеята за създаване на „Епархийски братствен дом“ е обсъдена първо по време на посещение през пролетта на 1927 г. в село Ягода на старозагорския митрополит Павел и отец Тодор, негов първи епархийски съветник. През първите десетилетия на XX век селото вече е курорт, известен с минералните си бани, в който има изградени и частни хотели. Решението за реализацията на проекта на старозагорската митрополия в село Ягода е взето на общо събрание на свещениците от епархията, проведено на 23 юни 1927 г., свидетелства в саморъчно написаната история отец Тодор. Присъстват 20 делегати от епархията. Предложението е на старозагорския митрополит Павел, който

обявява, че иска да използва базата, както за почивка на духовниците от епархията и на техните семейства, така и за организиране на културно-просветни и религиозно-нравствени прояви. Решението е взето година, след като през септември 1926 г. в Казанлък е учреден Съюз на православните братства, а старозагорският митрополит Павел е избран за негов председател. Основната цел на Съюза е разширяване на социалната дейност на БПЦ и на съвместните инициативи на духовници и миряни. Църковната база в село Ягода е първи проект в изпълнение решението на православното сдружение. Събранието на свещениците подкрепя предложението на старозагорския митрополит Павел за изграждане на епархийски братствен дом, който да се финансира само от дарения. Практиката за лично финансиране от клира е наложена от старозагорския митрополит Методий. Дневникът на отец Тодор Пенков свидетелства, че старозагорският митрополит Павел и неговият първи епархийски съветник продължават делото на първия канонично избран митрополит на Старозагорска епархия Методий, който налага системата за финансиране и взаимопомощ, която усвоява, заимства и доразвива от еснафа в родния си град Прилеп.

Пръв в акцията се включва Старозагорският митрополит Павел, който дарява лични средства в размер на 3000 лева, свещеник Тодор Пенков – 2000 лева, останалите свещеници, които присъстват на събранието, дават между 400 и 1000 лева. Така в края на общото събрание е отчетена и първата сума от дарения – 13 700 лева.

Старозагорският митрополит Павел с Окръжно № 19 от 2 август 1927 г. приканва свещеническите братства от епархията да се включат в инициативата, като „всеки братчик дари по 200 лева“. Резултатът е още 67 945 лева, събрани за каузата.

На 1 юни 1930 г. с решение на епархийския съвет е закупен хотелът на Стефан Кавалджиев, заедно с дворно място от 4 декара, които се намират в старозагорското село Ягода. Собственикът иска 201 550 лева за хотела и те са събрани с нова дарителска акция, организирана в епархията. Всеки свещеник дарява по 50 лева лични средства, а всяко братство – по 1000 лева. Реализацията на църковния проект не среща затруднения и „Братският епархийски дом“ отваря врати на следващата година.

Митрополията назначава служителка за домакин, а в приетия правилник за настаняване е посочено, че в хотела няма да бъдат приемани „хора с понижен морал“.

През 1937 г. в двора на „Братския епархийски дом“ е създадена цветна градина от градинаря Антон Орачев. Старозагорската митрополия му заплаща 1000 лева. Пет години по-късно, през 1942 г., в почивния дом са създадени кухня и столова, за които са заплатени още 25.000 лева.

С решение на епархийския съвет към почивната база започва построяването и на храм на името на свети Пантелеймон. Проектът е на арх. Рашо Рашев, а първият камък е положен и осветен на 28 май 1936 г. Строителството е възложено след търг на предприемача Кольо Станчев от село Ръжена. За надзорник е определен виенският

възпитаник арх. Христо Димов.

На 23 юли 1936 г. е възложено на художника Кирил Кънчев да изработи големи и малки икони и иконостас. Поръчката е за 16 000 лева. За резбар е избран Христо Лулчев, на когото са заплатени 17 500 лева.

Построяване на православния храм „Св. Пантелеймон“ е резултат от нова дарителска акция, в която всички свещеници от епархията се включват с по 1000 лева.

Освещаването на църквата е на 25 октомври 1936 г. За гостите е осигурено намаление от 50 на сто от цената на билетите от БДЖ (ДПЖ). След църковния ритуал е спазена християнската традиция на евхаристийното събрание и е „положена народна трапеза с курбан в двора на Епархийския братствен дом“. Свири духовата музика от Стара Загора, а за гостите се грижат младежи и девойки от енорията на село Ягода, които са облечени с народни носии.

Първите свещенически курсове в църковната база се организират от 27 юли 1932, а вторите – през 1933 г. Курсовете стават традиция до 1944 г. Във всеки от тях се записват средно по 35 свещенициот епархията. Програмата включва лекции по богослужение, които представя старозагорският митрополит Павел, по сектантство –

епископ Андрей, по Свещено писание – Христо Попов, а след него дякон Ангел Дандов – преподава църковно пеене и братствени песни. От 1934 г. в курсовете се включват и миряни от епархията. От учебната 1936/37 година в „Епархийския братствен дом“ започват петмесечни църковно-певчески курсове за свещеници. Старозагорският митрополит Павел изключително държи за високо ниво на църковните хорове в епархията. Първият курс продължава от 16 ноември 1936 до 20 април 1937 г. Свещениците слушат лекции по източноцърковно пеение, богослужение и църковно писмоводство и счетоводство. В спомените си отец Тодор признава, че изпитите затрудняват някои от курсистите и само 24 от общо 30 получават дипломи.

Образователната програма се обогатява през 1940 г., когато начело на митрополитската катедра в Стара Загора застава митрополит Климент (1940–1967), бивш началник на Културно-просветния отдел на Светия синод (1936) и ректор на Пловдивската духовна семинария (1938–1939). Още през учебната 1940/41 година в курсовете за свещениците са включени и нови дисциплини: пастирско настроение и средства за създаването му, изповед – архимандрит Григорий, организиране на неделни училища – свещеник Методи Стефанов, църковна проповед – дякон Ангел Дандов, борба със сектите – проф. Димитър Дюлгеров, дългогодишен преподавател по патрология в Богословския факултет на Софийския университет „Св. Климент Ох-

ридски“. През следващата година е включена още една дисциплина – работата на пастира с децата и със селската младеж, а лекциите чете свещеник Стефан Тафров.

По време на курсовете изключително внимание се отделя на работата на свещениците за основаване на православни братства, както и за организиране на обществени катедри за религиозно-стопански прояви в селските енории.

От учебната 1941/42 година за свещениците се организират и двумесечни курсове през юли и август по български език и литература, немски език и църковно пеене. Целта е повишаване на интелектуалното ниво на духовниците.

„Епархийският братствен дом“ в село Ягода, изграден с дарения за духовниците и миряни, работи целогодишно в продължение на 14 години. В точно описаните финансови отчети в дневника откриваме, че събраните дарения са в размер на 722 942 лева. Има и пет заема: 100 000 лева от Светия синод, получени при лихва от 11 на сто, и от православните братства в Стара Загора – 50 000 лева, Нова Загора – 5 000 лева, Чирпан – 6000 лева и Харманлий – 3000 лева, които са без лихва28. Приходите от наеми в Братствения дом от 1930 до 1948 г. са в размер на 976 014 лева.

Епархийският братствен дом става важен културно-просветен център, в който повишават образованието си десетки свещеници и миряни от епархията.

Военният преврат на 9 септември 1944 г. го превръща първо в почивна база за сираци от Сърбия, настанени от правителството през лятото на 1945 г. През следващата година става почивна база за служителите от Народната милиция, а през 1948 г. в базата са настанени гръцки политемигранти.

Тук свършват спомените на отец Тодор, това е и краят на едно социално дело на духовниците от Старозагорската епархия, ограбено от управляващите след 1944 г.

Когато през 1940 г. начело на епископската катедра в Стара Загора застава митрополит Климент, свещеникът подава молба за пенсиониране и продължава да служи в митрополията като финансов ревизор.

Отива си от този свят на 81 години през 1959.

Биографията на свещеник Тодор Пенков, на когото трябва да честваме 142 години от рождението през тази година, е запазена в църковните архиви. Свещеник, забравен днес, но получил признание приживе. Неговият съвременник проф. Стефан Цанков го отличава в своята история на БПЦ сред близо 2800 свещеници на служба по това време в Царство България като изключителен пастир. Кондиката на храм „Света Богородица“ в Стара Загора свидетелства, че през 1938 г. по повод 30 години от обявяването на Независимостта на България и 20 години от възшествието на цар Борис III е награден с кавалерски кръст „Свети Александър“, V степен.

Дневникът не е автобиография на свещеника, а само малка част от неговия живот, в която описва историята на „Епархийския братствен дом“. Днес в нея ние откриваме спомен за едно време на възродената социална мисия на БПЦ, което днес, век по-късно, също е покрито със забрава.

Ръкописът съдържа непосредствени наблюдения, описани може би със самочувствието на духовник, участвал в реализацията на този значим за времето си социален проект, но без претенции или гордост. Описание, сбито, ясно, убедително, добре аргументирано, макар и кратко. Вътре са намерили място и инициативата, и надеждата, и ентусиазмът. В пожълтелите от времето страници откриваме точен и прецизен документален разказ, който съхранява паметта за православни духовници с чисти помисли и дела, готови да дадат лични средства за делото на БПЦ. Ревностен в своето служение и прецизен във финансовите отчети при реализацията на социалния

проект, отец Тодор ни изтъква силата на духовниците, които са обединени от обща кауза в името на Иисус.

За мен най-забележителното в ръкописа е искреността на автора и упованието му в Бога. Той е водил записки за всяка акция сред свещениците от епархията, без да пропусне нищо съществено, описвайки достоверно и обективно. Ръкописът открива пред нас един свещеник, ревностен и достоен Божи служител, носител на забележителна християнски нравственост и морал.

В годините, през които православните свещеници са недостатъчно на брой и са обвинявани в теологично невежество и дефицит на богословски капацитет, той основава три читалища с три библиотеки и участва в създаването на втория най-голям църковно социален проект в старозагорска епархия след парк „Аязмото“ – „Епархийски братствен дом „Свети Пантелеймон“ в село Ягода.

Дневникът на отец Тодор показва, че системата за самофинансиране и взаимопомощ на църковни инициативи, наложена за първи път от Старозагорския митрополит Методий, доказва голямата си жизненост и икономическа перспективност в реализацията на проекта за създаване на Епархийския братствен дом в село Ягода.

Само за две десетилетия църковната база става освен място за образование и възпитание за свещениците, но и дом, който създава братски приятелства и поводи за взаимопомощ. Един добър и успешен пример, който очаква и днес своите последователи.

Църковната и общественате дейност на свещеник Тодор Пенков и неговите събратя от Старозагорска епархия, описана в историята на едно социално дело, остава неподвластна на трудното, изпълнено с противоречия време в първите десетилетия на XX век. Със своя ярък пример православните духовници разкриват непре-

ходната стойност на християнските идеали и морал, които им отреждат заслужена почит и признателността на идните поколения.

***

Румяна Лечева е доктор по история, журналист в Българска телеграфна агенция. Хоноруван преподавател в катедра “Нравствено богословие”, Богословски факултет, Софийски университет. “Св. св.Климент Охридски”.

Научният доклад „Дневникът на свещеноиконом Тодор Пенков…“ е представен на Международна конференция, организирана от Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий” през октомври, 2018 г.

Само за месец статията е изтеглена 21 пъти в Австрия, България, Китай, Русия, САЩ и Обединеното кралство.