Утре е Петровден. Да измолим от светците здраве и благословение

На 29 юни 2018 г.(петък) Православната църква чества паметта на двамата Христови апостоли – Петър и Павел – разпространители на християнството и наречени “първовърховни престолници и вселенски учители”.

Апостол Петър, брат на ап. Андрей, бил рибар от гр. Капернаум на брега на Галилейското езеро. Според евангелския разказ Христос повикал двамата братя да тръгнат след него и те го следвали до деня на неговото Възнесение. Еврейското име на апостола било Симон, а името Петър, което означава „камък“, му било дадено от Иисус Христос. След Възнесението ап. Петър разпространявал християнството в Сирия, Кападокия, Галатия и Понт. Преданието уверява, че загинал мъченически заради вярата си разпънат на кръст, заедно с ап. Павел на 29 юни 67 г. В новозаветния дял на Библията са включени две съборни послания на ап. Петър, отправени до всички християни.
Апостол Павел не е от кръга на Христовите ученици. Роден в Мала Азия, той бил фарисей – член на еврейска секта, която преследвала християните. В книгата Деяния на св. Апостоли /XIгл./ се разказва, че на път за Дамаск имал необикновено видение, от което загубил зрението си и чул Божия глас от небето. Това събитие било повратно в живота му. Излекуван, той се покръстил и станал най-ревностния разпространител на християнската вяра. Наречен е „апостол на езичниците“. Проповядвал в Антиохия, Киликия, Кипър, Галатея, Ефес, Атина, Македония, Коринт, Испания. Завършил живота си в Рим на 29 юни 67 г.

В Новия завет на Библията са поместени 14 негови послания до новопокръстени във вярата, в които разяснява християнските ценности и правилата на църковния живот.

В НАРОДНАТА ТРАДИЦИЯ денят на апостолите Петър и Павел е познат като Петровден – един от най-почитаните летни празници на българския народ. Той съвпада с най-усилния период от стопанския живот – жътвата. Обредите на този ден са най-често свързани с него, както с младите животни и първите плодове – ябълки-петровки и круши- петровки.

В народните представи двамата светци Петър и Павел са братя близнаци. Те имали и сестра, Св. Елена или Огнена Марина. Петър е по-могъщ и носител на светлото, добро начало, затова празникът му се приема за по-голям от Павловден. Той разрешавал на земеделците да работят на полето /обикновено до обяд/, защото неговият ден е началото или средата на жътвата, но да не е важна земеделска работа. В този ден народът казва, че и Св. Петър хващал сърпа. На Петровден се принася жертвено животно в чест на светците- коли се пиле, което се пече или вари на курбан. По традиция на този ден завършват двуседмичните Петрови пости и се отговява с младо петровско пиле.

Празникът започва рано сутринта. Стопаните посещават градините, лозята, нивите си и хвърлят ситни камъчета за плодородие. По това време жените носят в църквата обреден колак /погача/ и ранни ябълки – петровки. Осветени от свещеника, те се раздават на роднини и съседи за здраве. Този обичай се спазва особено стриктно от семействата, в които има починало дете и е свързан с народните вярвания за райската градина. Според тях, Свети Петър е добродушен старец, който е облечен в бели дрехи. На него се паднала голямата отговорност да съхранява ключовете за рая при подялбата на света между светците. В райската градина растяло златно ябълково дърво, около което кръжали душите на починалите деца също като пчелички. Когато майките им раздавали ябълки на Земята, светецът им позволяват да си откъснат плод от райското дърво, но майките на тези деца не бива да хапват от ябълките. И тук, както и при други празници от народния ни календар, в рамките на християнското честване на първоапостолите са вмъкнати ритуални действия със защитен характер. Преди всичко това е жертвоприношението на петел, а известно е, че още в древните митологии птицата е знак на висшето, небесното. Петелът е соларен знак: той, както и слънцето, отмерва времето и е символ на възкресението. Жертвоприношението му се свързва със запалването на огъня и съответно с омилостивяването на силите, които изгарят природата. Така свързаният с живота и смъртта петел символизира плодородието и продуктивността; затова често се използва и в сватбените обреди за осигуряване плодовитостта на брака. В Новия завет петелът става знак на разкаянието на Петър.

По стара българска традиция на този голям летен празник се приготвя пиле /петел/ в името на светеца и за здраве на всички. Това се прави дори и да липсва именник вкъщи, както се приготвя шаран за Никулден.

В народните представи Св. Павел е олицетворявал злото стихийно начало. Той бил винаги лош и сърдит и Павловден, Пальовден /от глагола паля/ се счита за „лих”, „хаталия” ден, за „много тежък празник”. Почита се за предпазване от огън на нивата, за да не пламнат снопите.

В миналото обичаите са били много по-богати и колоритни. Девойките и жените са излизали на поляните, за да се люлеят на люлки, извивали кръшни хора и пеели ритуални песни. Вечерта, обаче, на празничната трапеза сядали само старите и женени хора, а младите са посрещали изгрева на слънцето. Девойките берели дванадесет цвята, но от дванадесет различни поляни и ги поставяли под възглавницата си, за да им се присъни този, за когото ще се омъжат, надявайки се, че ще е точно онзи, когото обичат.

ПОВЕРИЯ И ЗАБРАНИ

• Две седмици преди Петровден се пости. Блажни ястия се позволяват след края на светата литургия, по време на която свещениците причестяват богомолците в храма.

• Някъде вярват, че ако на Петровден стопаните станат рано сутрин и хвърлят камъчета в лозето, бостана, нивата – ще има голяма реколта.

• На големите празници не се чисти, не се пере, не се шие, не се върши друга подобна работа, която може да бъде свършена предния или през следващия ден! На Петровден не бива да се върши къщна и важна земеделска работа, най-вече след обед, за да е плодородна годината.

• Според народното поверие, до Петровден е забранено да се ядат ябълки.

• Вярва се, че Св. Павел пуска светкавици и запалва снопите на нивата и докато Св. Петър позволява на земеделците да работят на полето до обяд, Св. Павел не разрешава да се извършва никаква земеделска дейност. На Павловден, освен че не се работи, не трябва да се пали огън в огнището или пък да се пече хляб.

• Вярва се, че обредите и ритуалите извършвани на празника предпазват от пожари,гръмотевици и градушки

ИМЕН ДЕН ПРАЗНУВАТ Петър, Петрана, Петя, Камен, Кремена, Пенка, Пенчо, Преслава, Патриция, Павел, Павлина, Полина и производните на тях имена.

Dolap.bg