Почитаме 145 г. от рождението на поета Кирил Христов

На 29 юни 2020 г. отбелязваме 145 години от рождението на поета Кирил Христов. По повод годишнината инициативна група учители от Основно училище „Кирил Христов“ Стара Загора, организира литературна вечер „Споделени мисли за Кирил Христов“. Събитието ще се състои в същия ден в зала „Веселин Ханчев“ на Музей „Литературна Стара Загора“.

Възпитаници на училището ще изпълнят любими стихове на своя патрон, а техните ръководители ще споделят мисли и интересни факти от творческия и житейски път на старозагорския поет. За живота и творчеството на Кирил Христов ще говори Иван Матев – директор на Музей „Литературна Стара Загора“.

В експозицията на музея поетът Кирил Христов е представен със свои издания, лични вещи,писма и богат снимков материал.

Събитието се организира с подкрепата на община Стара Загора и Музей „Литературна Стара Загора“ . Началният час е 15: 00 часа.
Видният български творец е роден в града на поетите – Стара Загора, на 29 юни 1875 г. в семейството на търговеца Христо Генчев, убит по време на Руско-турската война (1877-1878 г.) при временното оттегляне на руските войски от града. След края на войната майка му се разболява от туберкулоза и също умира.
Останало кръгъл сирак, момчето е отгледано от неговата баба и вуйчовците му. Първоначално учи в родния си град, а след това в Самоков, Търново и София.
През 1894 г. 19-годишният младеж е изпратен със стипендия от военното ни министерство в италианския град Триест, за да следва в тамошната Морска академия. Тук той научава перфектно италиански и се запознава в оригинал с творчеството на класическите и модерните италиански поети – Данте, Леопарди, Карлучи и др. След едногодишен престой се завръща в България, но в периода 1897-1898 г. отново е чужбина – този път в Неапол и Лайпциг.
В началото на ХХ век Кирил Хистов учителства за кратко в  Шумен, а през 1901 г. се установява в София за постоянно. Наскоро след това е командирован в библиотеката на Висшето училище (дн. Софийски университет).
Заедно с Антон Страшимиров редактира списание „Наш живот“. А по време на Балканските войни и през Първата световна война е военен кореспондент на вестник „Военни известия“.
По време на Балканските войни Христов възторжено възпява военната добродетел на народа ни и неговият патриотизъм. Ярък израз на това е драмата му „Боян Магесникът“.
В някои негови стихотворения освен парадната страна на войната е показано и страданието на човека, изтръгнат насила от своя градивен труд.
Постепенно видният наш поет се насочва към сатиричната поезия, която обаче му е вътрешно неприсъща, като такива са творбите му „Полковник Джамбазов“, „Орала мухата на вола на рогата“ и др.
Поражението на България в Първата световна война донася на старозагорския творец голямо разочарование и покруса, като поезията и романите му са продиктувани от нея. Такива са творбите му „Тъмни зори“ (1920 г.) и „Мечтатели“ (1925 г.).
Голямо значение от творчеството на Кирил Христов имат неговите дневници и мемоари, като в тях добре е представен българският обществено-политически живот, както и колоритните образи на редица наши писатели, обществени и културни дейци от този период.
През 1922 г. поетът напуска България и се установява в Лайпциг,  където става ръководител на семинара по български език и литература в местния университет. Впоследствие се премества в чешката столица Прага и организира през 1930 г. свободни курсове по български език и литература в Пражкия университет.
През 1938 г. Кирил Христов се завръща в родината и след дълго и мъчително боледуване умира на 7 ноември 1944 г. в София.
В българската поезия името му остава с непосредствеността и естествеността на поетичния му език, както и с блестящия му музикален и мелодичен стих.

Dolap.bg