В Стара Загора именуват улица „Николай Лилиев“

На предстоящото на 25 юни 2020 г. заседание на Общинския съвет Стара Загора ще бъде разгледано предложение на Дарин Петков, председател на Постоянната комисия по култура, туризъм и вероизповедания за именуване на улица на територията на града. Предложението е във връзка с постъпила преписка от 03.06.2020 г. от Христо Михалев с молба за получаване на административен адрес на имот на територията на областния град. Според него, улицата не е именувана, което затруднява издаването на нови административни адреси.

Становището на отдел „Култура“ е улицата с осови точки 2860-2861-2861а- 2861к-2861б-2861в-2861г-2861- намираща се на запад от езерото „Загорка“, която води към парк „Митрополит Методий Кусев“ и новия „квартал на богатите“ да се именува Николай Лилиев.

Предложението подробно е разгледано и от специалистите към главния архитект на Община Стара Загора и на заседание на ПК по култура, туризъм и вероизповедания и се приема единодушно.

В Стара Загора ХІ основно училище носи името на големия български поет, както и едно от новите читалища. На ул. „Парчевич“ е запазена и възстановена „Лилиевата къща“, предназначена за творческа база на младите пишещи дарования. Това не е родната къща на поета, но в нея той е прекарал много от детските си години. Популярен е и Националният конкурс за поезия „Николай Лилиев“, организиран ежегодно от Дружество на писателите, НЧ „Николай Лилиев“, Интелектуален клуб „Космос“ със съдействието на Община Стара Загора.

През месец май тази година се навършиха 135 години от рождението на нежния лирик, преводач и драматург Николай Лилиев.

Неговите думи докосват сърцето, а душата направо ликува. Лилиев е поет, който ни напомня, че никога не е късно да бъдем романтични. Стиховете му омайват, правят ни по-добри хора. Творчеството на поета заслужено се нарежда сред шедьоврите на българската литература.

Николай Лилиев се ражда на 26 май през 1885 година в Стара Загора. Расте в семейство на потомствени учители, но остава сирак още като малко дете. Тежкият му живот отключва най-чувствителните кътчета на таланта му, благодарение на който с лекота изважда наяве съвършенството на българския език.

Направил е достатъчно много не само като поет. Той има особен принос върху развитието на театралната култура в България. Привлича на своя страна най-добрите преводачи в страната по онова време и успява да ни „подари” огромна част европейската класическа драма – Уилям Шекспир („Сън в лятна нощ“, „Ромео и Жулиета“, „Крал Лир“), Пиер Корней („Сид“), Хуго фон Хофманстал („Електра“), Виктор Юго („Ернани“), Алексей Толстой („Цар Феодор“).

От началото на века до войните Лилиев е един от най-талантливите поети на България. След появата на първите му книги неговата поезия се оказва в центъра на критическите полемики. Тя се свързва с върха и залеза на българския символизъм, с богатството на изобразително-изразните му средства, както и с изчерпването му като художествена система.

Опитът на европейския модернизъм и символизъм, богатата културна и литературна ерудиция на поета са вградени по такъв начин в лириката му, че тя представлява изключително постижение на българската литература, представлява нова степен в културата на лирическото изразяване.

След 1944 г. поезията му е обречена на забрава и отрицание от страна на официалната социалистическа литературна критика.

Николай Лилиев умира на 6 октомври 1960 година.

Росица Ранчева