Дългогодишният учител по музика Пейчо Гайдаров пред DOLAP.BG:”Музиката е велика и всепобеждаваща сила“

Пейчо Гайдаров е най-дългогодишният учител по музика в Стара Загора. По време на 40-годишната му преподавателска дейност, негови възпитаници, не само в часовете по пеене, а и в хоровите и оркестровите състави, са стотици старозагорци. Всички те пазят най-прекрасни спомени за харизматичния учител, за неговата интелигентност, джентълменство, лоялност и отдаденост на музиката. Срещнах го по време на обичайната му разходка по бул. „Митрополит Методий Кусев“. Макар в началото на 90-та си година, той е все така усмихнат, витален, любезен и добронамерен, изглеждащ далеч по-млад от преклонната му възраст. Аз също съм негова ученичка. Разговорихме се не само за доброто старо време, но и за настоящето и за утрешния ден.

Господин Гайдаров, откъде са корените Ви? От кои години принадлежите на Стара Загора?

Считам се за кореняк старозагорец. На 15 години дядо ми е дошъл от село Землен в Стара Загора да учи занаят и остава тук завинаги. Родителите ми също са старозагорци. Роден съм на 13 април 1931 г. и завинаги оставам в моя град, който наистина е най-прекрасният в света.

На улица „Иречек“ беше бащината ми къща, където живях с родителите си, докато се ожених. След това се пренесохме в района на пазара и като построихме апартамента на мястото на къщата, отново се завърнах. Това е в най-най-прекрасното място в целия град. Улицата е тиха, спокойна, в близост до Аязмото, потънала в зеленина от липи и брези. И е съвсем до операта. При хубаво време, при отворени прозорци се чува репетицията на солистите.

Завърших Втора мъжка гимназия в Стара Загора, а по-късно и Педагогическия институт за прогимназиални учители. С изключение на две-три години, когато бях командирован в Чехословакия, 42 години съм бил учител. 10 години преподавах в Трето средно училище „Васил Левски“, 30 години – във Второ основно училище „П.Р.Славейков“ и последните две- в Момчилград.

От къде извира любовта Ви към музиката?

Моят баща свиреше много хубаво на мандолина и цигулка. Бях съвсем малък, когато ме попита дали искам да свиря на някакъв инструмент. Казах му, че искам. Един добър цигулар – циганин си продаваше цигулката и я предложи на татко. Така се сдобих с цигулка. Първият ми учител беше Георги Стоянов, който беше вуйчо на маестро Димитър Димитров. Когато той беше зает, Митко ми е предавал уроци. 6-7 години бях там, свирех у тях. С уроците приключих, когато станах учител. Предавал съм и по физика, но изключително в свои води бях в часовете по музика, при ръководенето на хорове и на оркестри.

Аз направих първия акордеонен оркестър в Стара Загора към Трето средно училище „Васил Левски“. Там имах и голям хор и духова музика. В оркестъра съм свирил и като ученик, а после го ръководех. Трето средно е „потомък“ на Втора мъжка гимназия и имаше ред и порядък във всяко отношение.

Във всяко училище имаше хор и музика, имаше желание и съревнование между учениците да участват в съставите. Като диригент на тези формации, не съм получавал допълнително възнаграждение, а правехме репетиции два-три пъти седмично. Беше много истинско и красиво.

Целият Ви живот е бил отдаден на учителската професия. Какво Ви е мнението за нея?

Обичам си я. С любов съм я работил. Много ученици са минали през мене като хористи, като музиканти и ако сега трябва да избирам отново професионалния си път, пак щях да избера учителството.

Много от учениците ми станаха професионални музиканти, т.е. стигнаха и надминаха учителя си. Хоровият диригент Емил Минев е мой ученик, с което се гордея. Петко Дашев, който за съжаление почина в Германия, беше голям кларнетист. Заместник областният управител и заместник директор на операта Красимир Червилов и той е мой ученик. Много хубаво пееше, завърши в Консерваторията оперно пеене. Много от учениците ми станаха добри учители по музика. Интересно е, че от моите възпитаници много станаха известни лекари, инженери, адвокати. Второ основно винаги е привличало отличници, които после продължаваха във Френската гимназия, а след нея и в университетите. Убеден съм, че часовете по музика и участието в ученическия хор не само облагородява младия човек, но го възпитава и естетически и морално.

Вълнувате ли се още от това, което се случва в училищата? Как оценявате сега образователната система?

Учителството е пожизнено състояние. Разбира се,че не ми е безразлично това, което се случва в българското училище и особено в часовете по изкуствата – музика, изобразително изкуство, литература и пр. Има още много какво да се направи.

Навремето нямаше училище в Стара Загора, в което да нямаше поне един голям ученически хор и духов оркестър за гимназиите и техникумите и фанфарна музика за основните училища.

Със Стефан Лалчев, (който след години стана оперен диригент), бяхме заедно в гимназията. Той направи цигулков оркестър. Много бяхме цигуларите. След време мина модата на цигулките и започнаха акордеонистите, китаристите, пианистите, а сега май няма интерес към музикалните инструменти. Дано не е вярно, но бях дочул, че в нашето Музикално училище преди година, не е имало нито едно дете желаещо да свири на цигулка. За съжаление в семействата не се възпитана уважение към музиката. Това от една страна, от друга усвояването на музикален инструмент е трудна работа, която изисква постоянство. Но пък резултатите са за цял живот, независимо дали ще стане детето професионалист или аматьор.

Бях един от основателите на младежкия колектив „Никола Вапцаров“. Заедно с Димитър Димитров, който след години стана главен диригент и директор на Старозагорската опера, свирихме в оркестъра на цигулки. После той стана диригент на оркестъра, а Маджаров – на хора. Там изкарах, докато отида в казармата. Въобще винаги съм се вълнувал и съм принадлежал на музиката.

Господин Гайдаров, директорът на Музей „Литературна Стара Загора“ Иван Матев ми сподели, че преди години, Вие сте донесли от Прага няколко куфара с книги от библиотеката на поета – старозагорец Кирил Христов. Как попаднахте в столицата на Чехословакия, по какъв начин се домогнахте до библиотеката на поета и как пренесохте стотици книги?

През 1960 т. в Прага бях командирован като учител по физика и музика в българското училище. Училището беше на 50 метра от къщата, където Кирил Христов е живял със съпругата си Ноеми. За съжаление той беше починал още през 1944 г. По това време културно аташе беше композиторът Димитър Петков. Помолих го да съдейства за инструмент в интерната на училището и той ми осигури пиано. Той идваше да ми помага. Заедно започнахме да ръководим студентския хор в Прага. Хористите бяха над 150 души. Най-напред го водеше Димитър Петков, но като ме провери ми каза:“Ти си млад и кадърен учител. Я да вземеш изцяло да ръководиш хора, пък аз ще ти помагам!“ Няма да забравя след края на един концерт, дойдоха любители и ми искат да им изпея и да ги наука на известна българска песен, в която има думичката „бум“. Ставаше дума за „Тих бял Дунав“. Песента обра овациите на публиката.

По време на пребиваването ми в Прага се запознах на Ноеми -съпругата на Кирил Христов. По пова време уредник на Дом „Литературна Стара Загора“ беше Стоян Стаев- мой съученик и голям приятел. Споделих му, че имам връзка с Ноеми. Той ме помоли, ако е възможно, да поискам някои вещи, книги или снимки от съпругата му. Жената ме прие в къщата си много любезно и ми каза:“Колкото искаш книги вземай и ги носи в родния град на Кирил!“ Помолих Посолството да ми разреши да отнеса в България книги на Кирил Христов. Напълних 5-6 куфара с книги, които доста трудно пренесох и ги предадох на Стоян Стаев. Той се зарадва много. След нашето запознанство, Ноеми идва два-три пъти в България и ми гостува у нас. Симпатична, висока- стройна жена, много интелигентна и с голямо уважение към България.

След Стоян Стаев, директор на Музей „Литературна Стара Загора“ стана Иван Матев, който също е мой ученик. Разказах му как стана връзката ми Ноеми и как донесох книгите.

Какъв беше музикалният живот в Стара Загора по време на Вашата младост и зрялост?

Всяко предприятия, най-малко имаше вокална група или хор, или оркестър, или и трите формации. Изнасяха концерти за колективите си, участваха в общоградски мероприятия, във фестивали на художествената самодейност. Вече казах, че всяко училище имаме задължително художествена самодейност и задължително хор и оркестър. Имаше активен музикален живот.

Операта ни е огромно културно богатство. Като ученици, по наше желание, ходихме на представления. Добрите музикални ученици ни класираха по дирижиране, защото си дирижирахме хоровете в гимназиите. Моите приятели бяха все музиканти. Като се съберем все си разменяхме ноти, свирехме, изнасяхме концерти. С моя брат Иван, който завърши медицина и беше дългогодишен лекар, правехме цигулкови концерти. Майка ни не можеше да ни раздели да обядваме. По цял ден свирехме…И той свиреше във „Вапцаров“. Имахме естраден оркестър, който го ръководеше Груйчо Попов, след него Кемиряна…

С какво се занимавате през последните години?

Преди няколко години направих 10-15 много хубави песни, които изпълнява хорът на учителите – ветерани в Стара Загора. Напоследък нямам вдъхновение. Не съм докоснал нито цигулката, нито пианото. Имам към 120-130 марша за фанфарна музика и за духов оркестър. Нотирал съм над 200 стари градски песни. Имам много ноти, но никой не проявява интерес към тях.

Какво е за Вас музиката?

Музиката винаги е била част от живота ми. Може да прозвучи като клише, но тя беше водещото ми начало, разкриваше ми неподозирани светове, носеше ми наслада и самочувствие, че чрез нея съм полезен и потребен в този свят.

Обичам класическата музика и старите градски песни. Търся песен, която има съдържателен текст и хубава мелодия. Уважавам композитори, които пишат леки, мелодични песни, симфонии, опери като Моцарт, Верди, Пучини…Такива, каквито можеш да запомниш и да си тананикаш.

Как се чувствате във Вашата 90-годишнина?

Ще направя 90 на 13 април 2021 г. Слава на Бога виждам, чувам, движа се безпроблемно, макар и с помощта на бастун, имам любопитство към света и към хората.

Какво е за Вас Стара Загора?

Стара Загора е много красив и спокоен, музикален град. Има хубави, усмихнати и любезни хора. Всичко си имаме в изобилие. Ако трябва да избирам къде да живея, за нищо на света не бих го заменил.

Какво искате да кажете на младите старозагорци?

Да се гордеят със Стара Загора, да го обичат и да се грижат за него. Да обичат операта и да я посещават редовно, защото тя ще им даде наслада, хармония и красота. На училищата – да направят всичко възможно широко да отворят вратите за хубавата музика и да въвлекат в нея възможно най-много ученици. Младите хора да се обичат. Любовта е велика и всепобеждаваща сила.

Росица Ранчева