Иван Вазов в „Литературна Стара Загора“

/ Послучай 170 години от рождението на народния поет Иван Вазов/

На Жана

Сред духовните стълбове, върху които се крепи храмът, приютил архивно-документалната съкровищница на Музей „Литературна Стара Загора, със своята могъща величавост, безспорно се откроява името на Иван Вазов (1850, Сопот – 1921, София). Оригиналното ръкописно и книжовно присъствие на Вазов – този колос на българския литературен и национален дух, е автентично засвидетелствувано и в новата (открита официално на 25 октомври 2019 г.) експозиция на старозагорския комплексен литературен музей.

А тъкмо там, в средищната експозиционна част, двете пространни витрини – No97 и No 99, изпълнени с артефакти от основния музеен фонд, представят патриарха на българската литература като редактор и рецензент на Кирил Христов. Показан е Вазовият ръкописен предговор към сборника „Избрани стихотворения“ от Кирил Христов, издаден през 1903 г. в София. Но четем и автентичните ръкописни бележки и препоръки на зрелия Вазов към все още младия 28-годишен, но вече национално изявен поет – старозагорец, а и към неговия столичен издател, относно посочените Кирил Христови „Избрани стихотворения“…

Особено впечатляващ в този късновъзрожденски експозиционен кът, е оригиналът на второто издание на Вазовия национално-епохален роман „Под игото“, отпечатан през 1894 г. в София от видния български книгоиздател и колекционер от края на ХІХ и първите десетилетия на ХХ век, копривщеницът Тодор Филипов Чипев (1867-1944). Боязнено внушителната, подвързана между тъмни кожени корици книга, е одухотворена от един изразителен художествен фотопортрет на писателя Иван Вазов, който в съответния период е изпълнил 44 години. Не по-малък интерес, обаче, буди и редом представеният автентичен екземпляр на драматично обагрената, национално пресътворена Вазова стихосбирка „Под нашето небе“, издадена през 1900 г. в Стара Загора под редакцията на Старозагорското естетско литературно списание „Надежда“.

Но библиофилът- ценител би се възторгнал и от знаменития лирически сборник с Вазовите сантиментално-носталгични стихотворения- „Люлека ми замириса“, излязъл в София през 1919 г. под No2 в Националната литературна сбирка „Български писатели“ на Книгоиздателство „Слънце“ , с прочувствен с откровението си послеслов на автора и негов художествен фотопортрет. А би трябвало да отбележим, че въпросната, развълнувала още навремето българските читатели книга, е била лично притежание на друг мастит старозагорски и национален наш литератор – Георги Бакалов, съхранена е (ведно с цялата му библиотека) във фонда на Музей „Литературна Стара Загора“, отличена е и с Бакаловия ръкописен автограф.

В дясната половина на по-ниската витрина, под стъкления похлупак, магнетично привлича вниманието ни изключително рядката за литературната ни документалистика „Старозагорска Възпоменателна брошура“, посветена в края на ХІХ век на „национално почитаната личност и духовно спасителните творчески дела на народния поет Иван Вазов“. В случая пълният текст на нейното подзаглавие, отпечатан върху лицевата корица на брошурата, е твърде показателен, както за тематичното й съдържание, така и за възторженото преклонение на тогавашната старозагорска културна общественост, представена чрез знаменателната реч на обичаната от всички старозагорци възрожденска педагожка Теофано Попова, към специално присъствуващия на тържеството 45-годишен юбиляр Иван Вазов. Ето и самият заглавен текст:

„Реч, произнесена на 24-ти Септемврий 1895 год., послучай Юбилея на българския поет и литератор г-н Иван Вазов в салона на Старозагорското окръжно четвертокласно училище от г-жа Теофано Попова, учителка при Държавната Марийнска Девическа Гимназия в Стара Загора“.

И по-нататък, вместо традиционното, „запечатващо“ края библиографско каре, също на корицата с изненада четем претенциозно подбраните, но и добре премислени от старозагорските спомоществователи и издатели, социално ангажирани слова – всъщност, своего рода утилитарно гражданско послание към бъдното поколение:

„Издават почитателите на поета в град Стара Загора в полза на Фонда „Иван Вазов“, – Печатница и книговезница на Никола С.Кирилов, Стара Загора -1895 година“.

А това, че в Стара Загора народният поет Иван Вазов е имал многобройни почитатели и горещи духовни последователи, говори фактът, че в края на ХІХ и първите две десетилетия на ХХ век, той е бил чест гост на „града на поетите“. Старозагорската литературна периодика от онова време, значителна част от която съумяхме да проучим през 2010 година*, е регистрирала негови критически отзиви и редакционни участия в редица издания, както и първите публикации на много от знаменитите му стихотворения- при това обособени от отделни тематични библиотеки. Вазов споделял, че сред старозагорци се чувствал като сред свои съграждани! Още повече, че със седмици писателят престоявал при брат си – генерал Борис Вазов, който в навечерието на Балканската война служил в командния състав на 12-ти пехотен Балкански полк. А посещавал и другия свой брат – Кирил, чиято къща до началото на 60-те години на ХХ век бе запазена в центъра на Стара Загора.Явно, националният ни поет Иван Вазов, освен рожденото си сопотско потекло и по-сетнешните периодични букурешко, русенско, берковско, пловдивско, цариградско, одеско и софийско „гражданства“, в житейския си многопосочен път се е сдобил отчасти и с духовния статут на старозагорски гражданин, което го прави в определена степен съпричастен и в реалното строителство на старозагорския литературен процес.

Преброждайки с поглед многоликата панорама на изложената „Вазова сбирка“ в Музей „Литературна Стара Загора“, ние задължително се спираме и пред една, неголяма по размери, маслено зелена книга, сътворена през второто десетилетие на ХХ век от лирическия ученик и непроменим духовен почитател на великия български застъпник Вазов- вторият след него и последно титулуван „народен поет“ Кирил Христов. Става въпрос отново за значима старозагорска литературна следа, вградена този път в библиографски също рядка библиографско-оценъчна Кирил Христова книга:“Иван Вазов- кратък животопис“. Издадено през 1920 г. в София от Министерството на Народното просвещение, това луксозно томче- внасящо несъмнен принос във Вазоведението, е същевременно илюстрирано и с красива графична скица с образа на Иван Вазов, дело на драматичния художник -портретист Георги Черкезов.

В галерията от портретни изображения на Иван Вазов в старозагорския литературен музей, следва да посочим и други шест самостоятелни черно-бели фоторепродукции на оригинални архаични снимки и художествени картини с лика на народния поет от различни периоди на бурливия му живот, включително и от изгнаническите му години, между които и впечатляващата профилна литография на Вазов от Преслав Кършовски. Както и репликата на експресивно-монументален маслен портрет на Иван Вазов – импозантна класическа творба, в която епично преживяващият майстор на четката Златю Бояджиев е пресъздал царствено писателя – седнал достолепно на високо кресло пред своето писалище, разгърнал средновековна българска книга на фона на светъл загадъчен прозорец, открояващ далечен планински пейзаж…

Обаче едва ли е случайно, че в експозицията на Музей „Литературна Стара Загора“, измежду автентичните Вазови ръкописи и книги, е намерило възлово място и уникалното (ръкописно) писмо на революционера и поета Стефан Стамболов, изпратено от Стара Загора на 28 август 1875 г. до Българския Революционен Централен Комитет (БРЦК) в Букурещ, относно подготовката на Старозагорското въстание от същата 1875 г. В писмото си, като упълномощен апостол – отговарящ за предстоящото Старозагорско въстание, Стефан Стамболов сочи, че, съобразявайки  се с конспиративната същност на делото, за да дойде инкогнито в Стара Загора, той пътувал по море до Цариград, където безуспешно търсил Петко Славейков, а след това по суша се отзовал в Ески Загра (Стара Загора) и т.н.

Разглеждайки оригиналното Стамболово писмо-датирано и подписано собственоръчно от автора му, задължително трябва да изтъкнем, че то не случайно е поместено във „Вазовата витрина“ – при това в непосредствена близост до оригинала на най-българския роман „Под игото“, чието заглавие, впрочем, симптоматично се откроява и във Вазовия портрет на Златю Бояджиев…Защото автентетиката на идейно-съдържателната част и натрупващият се историко-психологически ефект на двата значими, уникални артефакта – апостолското красноречиво писмо на Стамболов и народоведческото белетристично прозрение у Вазовия паметен роман, уедряват емоционалното, а и националното възприятие. Предизвикват и разтърсващо преображение у ангажирания зрител, потопен във величавата и съдбоносна възрожденско- революционна българска сага.

Предлагайки дълбоко изживяна документална среща с литературното минало на Старозагорския край, в това число и проникновеното визуално представяне на Вазовото книжовно и ръкописно наследство в трезора на Музей „Литературна Стара Загора“, експозиционното впечатление от двете(двойни) музейни витрини, посветени на народния поет, внушават обективно и то пряко, неотразимо уважение, а и обясним респект към непреходните духовни открития, завещани на българската нация от любородното перо на дядо Вазов.

*Вж.МАТЕВ, Иван. „Литературната периодика- огледало на Духа. (Към старозагорския предмодерен печат: 1882-1944 г.)”.– В.“Кула“, Списание за култура, Г ХХІІІ, бр.3-4, 2010 г., Казанлък, с.85-95.

Иван МАТЕВ

Директор на Музей „Литературна Стара Загора“

18 април 2020 г. – Велика Събота, Стара Загора

Снимките са от експозицията в Музей „Литературна Стара Загора“