Малките вдъхновени майстор-готвачи от СУ“Железник“

За една изключително интересна инициатива на децата от СУ”Железник” разказва вдъхновителката им Траяна Кайракова, педагогически съветник.

4За онлайн обучението, децата и храната…

Не е тайна, че готвенето привлича много от децата. Спомням си, че преди години, когато навлизаха първите извънкласни дейности, в клуба „Малки готвачи“ в училище, при бройка 12-15 деца, бяха се записали над 30 ученици. Голямо предимство е това, че в СУ“Железник“ има обособен и запазен кабинет по готварство, който с времето обзаведохме с модерни уреди и съдове, необходими за качествено приготвяне на храна. Часовете са изключително забавни, децата са много, но сред шумотевицата, тракането на чинии и тигани, усмивките са тези, които виждаш най-напред, щом пристъпиш прага. После усещаш уханието и вече си в …рая!

Когато започнахме в средата на март с онлайн обучението, с моите ученици решавахме забавни тестове, логически задачи и се забавлявахме със смешни случки. Още първата седмица ми хрумна, че е още по-лесно да продължим да готвим, но от вкъщи. Децата не чакаха покана. Решихме това да си бъде нашият майсторски клас и го нарекохме „ Мастър шеф Железник“. Първа бях аз. Трябваше да помисля за лесна, ефектна и вкусна рецепта, която обаче не изисква много продукти, защото не всеки можеше да излиза и спазваше стриктно карантината. Приготвихме си плетено руло от бутер тесто с шоколад. Всички се справиха прекрасно, но само аз си знам колко пъти питах „ Сам/а ли си вкъщи?“, „Изключи ли фурната?“, „Я пак виж печката, моля те!“. Никак не ми се искаше да подпалим някой дом, защото повечето деца бяха сами у дома, а са на възраст 11,12 и 13 години.

След първия мастър клас, децата въодушевено разказваха как са изненадали всички вечерта, колко вкусно е било и как са повторили рецептата. Втория път вече имахме фенове – мами, баби, братчета и сестричета, даже един татко. Разпределихме се кой кога ще показва рецепта. Всеки понеделник, точно в 15 часа следобед, когато са приключили редовните учебни часове, ние сме на линия в Майкрософт Тиймс и готвим. До този момент сме направили вкусни бонбони от бисквити, солен кекс, кренвиршки, бърз плодов сладкиш, домашна баница. В понеделник ни предстои още нещо вкусно, но няма да издавам тайната засега 😊

На втората седмица едното от децата притеснено ми се обади и каза, че няма да готви, защото родителите му са останали без работа. Сви ми се сърцето. Замислих се как да занеса продукти, за да помогна някак. Тук вече не ставаше въпрос просто за готвене. Няколко дни по-късно обаче майката звънна и каза, че всичко се е подредило и не иска да лишава детето си, което греело, докато готви и ги изненадва с вкусотии.

Стремим се продуктите да са малко и да ги има във всеки дом. Точната рецепта се казва поне 5 дни по-рано, за да имат време всички да се подготвят. По- интересното е, че по време на всяко готвене току се подава някоя мама или баба, която дава наставления, стремейки се да остане извън обсега на камерата. Подозирам и че всяко дете приготвя рецептата пробно, за да не се изложи и да мине всичко по вода. После децата споделят, че е имало големи вълнения в избора на рецепта и в самото й приготвяне. Много ценни са и коментарите на родителите: „Нямам търпение да дойде понеделник! Спестявате ми едно готвене, благодаря Ви!“, „ Мммм – мастър шеф, а? Какво ще вечеряме?“, „Страхотна рецепта, правихме я няколко пъти!“. Имало е и фалове. Невинаги се получава точно това, което показва някой, но въпреки външния вид, всичко е много вкусно. Само веднъж на едно от децата не се изпече сладкишът, но така и не разбрахме защо.

Нямам търпение да ги видя и гушна отново, защото, както казвам аз, събира ни не толкова любовта към готвенето и храната, колкото обичта помежду ни!”