Актьорът Нино Луканов:“Нека все тъй да звучи вечната песен „Върви, народе, възродени“
Господин Луканов, кой е Вашият най- първи спомен за 24 май – празникът на българското „а“- „бе“, на знанието, на науката и на духовността?
24-ти май, както за всички българи, особено за онези живели като мене преди 60-70 години, беше един от най-светлите празници, свързани с образованието. В навечерието на този ден в моето село Девене, Врачанско, по-яките момчета и бащите им отивахме в местността „Обраща“. Беше цялата покрита с разцъфнали божури и с косите ги косихме. Напълним 2-3 каруци с дъхав цвят и като се приберем в селото, започваме да вием венци и да украсяваме цялата фасада на училище. А сградата никак не беше малка. В селото живееха над 5000 души…
Всеки от нас чувстваше радост и дълг, ако ще с едно цвете, да докаже почитта си към великите славянски първоучители.
На другия ден, с честването на празника, раздаваха и свидетелствата ни за завършено отделение или прогимназия. Цялото село се изсипваше в двора на училището, за да се радва на празника на децата си че се учат, че един ден ще бъдат техни достойни наследници. Майка ми наричаше така:“Върви, мама, учи се, за да не тъпчeш калта и да не можеш да се подпишеш..! Чети, пиши, учи и ти ще имаш четири очи..!“
И досега 24-ти май е най-светлият празник, които ми дава гордост и самочувствие българско.
Вие кога за първи път чухте за Светите братя Кирил и Методий?
Моят дядо поп Георги Иван Начов – великолепен и по външност, и глас, и уважаван от всички човек, на този ден правеше литургия посветена специално на Свети свети Кирил и Методий. Та съвсем като мъничък научих за тях и ги почитах наравно с останалите светци. Бях много горд с дядо си поп, който много ми е разказвал за тях, за живота им и за това, че са създали азбуката, на която вси славяни книги да четат.
Вие посветихте живота и творчеството си на театралното изкуство и киното. Създадохте на сцената незабравими образи като актьор в Драматичен театър „Гео Милев“. Освен това повече от четвърт век се посветихте на събиране и разпространяване на всичко, свързано с живота и творчеството на един велик българин, световния оперен бас Борис Христов. На негово име създадохте в Стара Загора и Музикално общество. Вие сте един от знаковите радетели на културата в Стара Загора. Какво е за Вас денят 24-ти май?
Почитта ми към този ден, посветен на Св.св. Кирил и Методий и на тяхното безсмъртно величаво дело продължи от детските и в студентските ми години, после като актьор и до ден днешен. Често емоционално съм се пренасял във времената, когато е сътворявана нашата азбука. Мисля си за усилията на десетки радетели да се преодолее и византийското и гръцкото влияние. Често имаше негативното отношение към образованите хора, към учителите, към дейците и творците на художествената култура… В края на миналия век, пък и сега, като че ли чистия, искрен, всенароден, най-български ден започна да се провежда служебно, да се политизира. Манифестациите започнаха да стават по задължение, което меко казано е некрасиво. Но въпреки всичко, когато минават дечицата, които са като едни цветенца и носят цветя за учителите си, не може човек да не го преживее емоционално. За мене няма по-хубава песен от „Върви, народе, възродени“ . Дано вечно да звучи от поколение на поколение, от нине и во века… А децата наистина вече имат прекрасно бъдеще. Дай Бог да им дава здраве и упоритост да овладяват все повече възможностите на науката, на изкуството и да не се опростачва празникът. Да остане чист и светъл ден на преклонението и паметта.
Според Вас длъжници ли сме на братята Кирил и Методий и на Светите седмочисленици?
Много сме им длъжни. Те са посветили целия си живот на това велико дело. Свети Кирил Философ умира в Рим, където заедно с брат си Методий успява да убеди папата, че българският език и сътворената от тях писменост са равни с трите богоизбрани езика по света. Младото поколение трябва да зачита заветите им, да пази чиста българската реч и писменост, нещо, което особено през последните години, с навлизането на компютаризацията май се забравя. Занемарява се говор, писменост…За съжаление това не са само децата, а и някои от управниците ни. Това не бива да се допуска.
Какво искате да пожелаете на старозагорци за празника?
Старозагорци много бързо свикват с хубавите неща и някои небрежно махат с ръка като казват:“Какво е направено?“
Хора, разберете, макар че съм привнесен, до мозъка на костите си съм старозагорец. Стара Загора е благословен от Господа град. И слава Богу имаме градско ръководство, което прави всичко възможно хубавините да се умножават. Градът ни е наистина най-добро място за живеене. Където и да отидеш из него, все едно че си на курортно място – зелено, хубаво, спокойно, чисто. Повечето старозагорци са хора дисциплинирани, внимателни, усмихнати, красиви…
Пожелавам на всички да са живи и здрави. Да се радват на още повече и по-големи красоти в нашия град. Честит светъл празник!
Росица Ранчева