Иновативни практики и перспективи на висшето образование

Под патронажа на министъра на образованието и науката Красимир Вълчев и на министъра на земеделието, храните и горите Десислава Танева, на 15 май 2020 г. се проведе Национална научна конференция посветена на 25 – годишнината от създаването на Тракийски университет Стара Загора. Пленарен доклад на тема „Иновативни практики и перспективи на висшето образование“ изнесе министър Вълчев. Поради актуалността и значението на изложението не само за висшето образование, но и въобще за училищното образование и обществото, поместваме доклада без редакторска намеса.

„Светът е в ускоряваща се динамика. Както казва канадският премиер „Времето никога не е било така бързо, но и никога няма да бъде така бавно. През последните столетия висшите училища са били в центъра на развитието. Те са били тези, които са водели света и обществата чрез научната революция. Ако някой от нас се беше родил в края на 10 век сигурно до 1020 г. нямаше да му се случат много промени в съзнателния му живот. Днес сме свидетели на безкрайно много промени и трансформации, които променят обществените отношения и света, променят разбирането ни за света и обществото. Всичко това е в резултат на научната революция, в чиито център са висшите училища и университети по света. Те са тези, които са призвани да бъдат лидери на тази динамика. Висшите училища следва не само да обучат специалисти, но и да бъдат в центъра на иновационните екосистеми, да осигурят развитието на регионите. Сами по себе си това са три отделни цели. За да бъдат днес адекватни висшите училища при тази ускоряваща динамика, трябва да се действа изпреварващо, активно с визия за бъдещето. Това трябва да се опитаме заедно, с академичните общности и ръководства да направим.
Преди четири месеца и половина започна ново десетилетие през което ние с голяма доза увереност можем да прогнозираме, че ще се случат и някои много по-фундаментални промени. Най-малко ще започне случването им. Те ще засегнат системата на висшето образование, това какво и как учат студентите, как функционират висшите училища. Впрочем част от тях са стартирали.

В момента готвим стратегическия документ 2030, който ще бъде основа на следващия програмен период, стратегията за развитието на висшето образование до периода 2030г. Скоростта на промените е толкова силна, че единственият начин да бъдем адекватни е да се опитаме изпреварващо да действаме и да ги отгатнем. Именно в това се състои и голяма част от иновациите. Иновациите от една страна променят света, но иновация е и това да бъдем адекватни на динамиката на времето.

Образователните системи са в много трудна ситуация, тъй като отговарят за това да обучат специалисти за следващи деца, ученици и студенти, които ще бъдат активни през следващите 40-50 години в стопанския и обществения живот, който не знаем как ще се промени.

Това което може би ще доведе до фундаментални промени е,че много малка част от днешните студенти и ученици ще работят една професия. Днешните студенти не просто ще сменят работни места, а професии. То предполага и променена задача на висшите училища. В много по-голяма степен те трябва да бъдат подготвени за умения като адаптивност, да получат комплексна интегрална и интердисциплинарна база от знания и умения, които да им позволят да бъдат адаптивни в променящия се свят. Голяма част от днешните професии ще се запазят, но и те ще променят характера си.

През това десетилетие ще започне най-вероятно ускореното навлизане на изкуствения интелект във всички сфери и професии. Много вероятно е днешните деца да живеят в ерата на ефективно взаимодействие между човек и алгоритъм. Това предполага ние да ги подготвим, да развием засилено умение в областта на дигиталната краетивност. За целта да ги залагаме във всички специалности и професионални направления като хоризонтални знания и умения. Защото дори и учителите и преподавателите във висшите училища ще работят с алгоритми, които ще им помагат да анализират и образователните трудности, да персонализират и обучението към един или друг ученик или студент. Същото важи и за лекарите и за други специалисти. Цялата тази динамика, за която говорим, предполага и по-интензивен процес на подмяна на учебни планове и програми. С много по-голяма реактивност на висшите училища и като цяло на системата промените във външната среда. Другата фундаментална промяна е, че ако през предходните десетилетия по-лесно са се замествали професиите, които са изисквали по- малка специализация, по-лесно са се автоматизирали работните места, които са изисквали по-ниска квалификация, през следващите десетилетия в резултат на навлизането на алгоритмите, по-лесно ще се заместват работните места, които изискват тясна специализация и много по- трудно тези, които изискват комплексни умения. Това е още една причина да говорим за по-голяма интегралност и интердисциплинарност на програмите, за по- широк микс от компетентности и умения. Всяко професионално направление във висшето училище трябва да изготви компетентностен профил на специалностите, адресиран към промяна във външната среда. Това ще е най-голямото предизвикателство по отношение на това какво учат днешните студенти. Имаме разговор с академичното ръководство на Тракийския университет да развием и информационните технологии. Важно е за региона, тъй като ако искаме да постигнем полицентричен модел на развитие, ние разчитаме на Стара Загора. Използвам случая да благодаря на кмета Живко Тодоров затова че той е ангажиран толкова с развитието на висшето училище Само в едно такова ефективно взаимодействие можем да утвърдим Стара Загора като център за развитие. В т.ч. и информационните технологии, тъй като такива ще изискват всички професии.

Другите промени на външната среда, които ни поставят пред значителни предизвикателства са свързани с глобализацията на образователното пространство – демографските промени и променящите роля и функции на висшето образование. Всичко това предполага заедно с висшите училища да намерим стратегиите и задачите, които трябва да осигурят интензивното развитие. Предизвикателство е и това, че в и на входа на системата на висшето образование се сблъскваме със съвсем различни поколения и характеристики. Поколението „Z” вече е в системата на висшето образование, предстои поколението „A” да навлезе. Те учат по различен начин. Това е другият въпрос пред който са изправени висшите училища.

Днешното и бъдещо поколение студенти в много по-голяма степен учат чрез образи, чрез дигитални ресурси. Една от задачите, която си поставяме през това десетилетие е не просто да електронизираме, но и да визиолизираме всички учебни програми до края на това десетилетие, както в системата на училището, така и във висшето образование.

При глобализиращия се пазар на висшето образование на всяко висше училище само по себе си ще му бъде все по-трудно да бъде конкурентно способно. Все по-трудно ще му е да развива собствени школи с достатъчно преподаватели особено при по-интегрални дисциплинарни програми, които трябва да осигури. Затова една от основните стратегии, които трябва да си постави всяко висше училище е за свързаност. Свързаност с други висши училища в страната, свързаност в европейски университетски мрежи. Това предполага общи програми, още повече съвместни научни проекти особено с европейски училища, в т.ч. по бъдещата програма „Хоризонт-Европа“. Такава свързаност предполага и споделени ресурси, както на преподаватели, така и на материална база. Министерство на образованието ще насърчава максимално тази свързаност. Ще я постигнем с Националната карта на висшето образование, със списъка от стратегически цели и задачи, с финансовите инструменти, с които се разполага. Адмирирам инициативата на Тракийския университет да работи заедно с Техническия университет София за развитие на информационните технологии, както и да се свърже с професионални гимназии, което също е важно. Ние ще стимулираме клъстерния подход като институционализирано взаимодействие между висши училища, професионални гимназии и бизнес. Всяко висше училище има изключително значение за развитието на съответните сектори. Ние много разчитаме на Тракийския университет, както за аграрния сектор, така също за системата на системата за предучилищното и училищното образование, на здравеопазването. Затова е важно университетът да бъде водещ в тези професионални направления. Да концентрира ресурси и развитие в тях така че да обезпечим по-най-добрия начин тези сектори както със специалисти, така и с научно обслужване.

Другата група промени, пред които е изправена системата на висшето образование са по-скоро вътрешни. Висшите училища трябва да развият повече съвместни програми, програми на чужди езици, за да бъдат те част от едно общо европейско образователно пространство. Дори френските и германските висши училища сами по себе си, на фона на глобализиращия се образователен пазар, няма да бъдат достатъчно конкурентни, ако не се свържем с мрежи. Това е шансът за развитие на европейския образователен пазар. Ние като политика в системата на висшето образование – държавата, следва да продължи да стимулира с концентриране на финансирането в професионалните направления с по-висока в бъдеще очаквана потребност на пазара на труда и приоритетните професионални направления с по-висока днешна реализация.

Постоянна цел пред висшите училища следва да бъде подобряването и интензифицирането на научната дейност. Средствата по програма „Хоризонт-Европа“ ще бъдат още повече, от програма „Хоризонт 2020“. Трябва да си поставим като национална цел по-активното участие в програмата. Това може да се случи с обединяването на научните ресурси, потенциала от преподаватели, стимулиране на участието в научната дейност от страна на висшите училища и академичните им ръководства.

Тракийски университет Стара Загора има своя потенциал. Той трябва да бъде използван и развиван. Това може да стане чрез още по-интензивно участие в различните научни програми. Във висшите училища ще бъдат привличани по-млади преподаватели, развитие на собствени школи от преподаватели. Това не винаги е възможно, затова трябва да става и в партньорство. Обучението на докторанти и тяхното привличане на работа в университета, изпреварващият ръст на минималните заплати, обвързването на по-голяма част от възнагражденията с резултатите и приноса за развитието на висшето училище с усилията и по-малко с други показатели, които не зависят от тези фактори е политика, която трябва да провеждат висшите училища. Тракийският университет, община Стара Загора и регионът разчитат на висшето училище да бъде в центъра на основните бизнес иновационни индустриални инициативи. Затова е необходима активността на цялата академична общност и на академичното ръководство това да се случи, за да се утвърди Стара Загора като един от центровете на развитие. Стара Загора има този потенциал благодарение на това че е изграден, развил се е и функционира Тракийският университет. Още тази година ние ще разработим национални програми във висшето образование, които ще стимулират определени политики, които са важни за развитието на обществото, на отделните сектори и на регионите. Ще разработим политика за подготовка на преподаватели в системата на училищното образование с повече интегрални знания и умения. Това особено важи за малките училища, където учителите най-често им се налага да съчетават норми. Тракийският университет с професионално направление „Педагогика“ и „Педагогика на обучението“ следва да участва в тези програми. По същия начин следва да изготвим програма за подготовка на преподаватели в областта на информационните технологии, защото провеждаме политика за увеличаване на приема в областта на информационните технологии и трябва да осигурим преподаватели за всички други професионални направления. Това се отнася за всички професионални гимназии, в т. ч. професионални гимназии в областта на селското стопанство . Голяма част от селското стопанство ще изисква задълбочени знания в областта на информационните технологии.

С последните промени в Закона за висшето образование направихме няколко неща. Едно от тях е да бъдем партньори в стратегическото управление. Това ще постигнем формулирайки стратегически цели и задачи, които в голяма степен ще бъдат свързани с развитието на висшите училища в тези стратегически направления. Ще изработим Националната карта на висшето образование. Тя трябва да намери баланса от една страна между националното и регионалното значение на всяко висше училища. Тракийският университет има своето национално значение в областта на аграрните науки, педагогиката, медицината. Другите, които са по-скоро с регионално значение трябва да свържем в национални университетски мрежи, които да позволят съхраняване и развитие на капацитета в по-малките центрове на висше образование, каквито има сред другите професионални направления. Ще направим голяма част от приема да бъде свързан с голяма част от стратегическите отрасли. Ще изработим регистър, в който ще се включат предприятията , които ако сключат договор със студентите ще финансираме така наречената държавна поръчка, т.е. държавен план прием. Това са опити да обвържем в още по-голяма степен обучението с реализацията.

В предишните десетилетия взехме решение да заложим на крайно либерални подходи както по отношение на академичното самоуправление, в т.ч. и стратегическото управление на висшите училища, така и по отношение на приема. През 2007/2008 г. беше взето решение за крайна либерализация на приема. Тя доведе до това, че избоя нерационалното търсене на висше образование в определени професионални направления най-вече  в социалните, стопанските и здравните науки. В същото време доведе до недостиг в други професионални направления, които да важни за икономиката и обществото. Започнахме политика на преструктуриране на приема. Правим я както с утвърждаване на приема, с диференциране на финансирането, така и осигуряване на допълнителни стипендии за приоритетните професионални направления. Утвърдихме тази седмица списък с осем професионални направления, които са с най-голям недостатък в бъдеще на пазара на труда. За тях обучението ще бъде напълно безплатно. Това са все опити да обвържем търсенето на образование с потребностите на пазара на труда. Ще продължим с провеждането на тази политика. Това не означава, че там където имаме професионални направления, които разчитат преди всичко на търсенето от страна на студентите. При тях ще бъде минимизирано държавния прием. Няма да има възможности те да работят и да функционират. Това показва че следва да става с включването в мрежи на интердисциплинарни програми така че да запазим капацитета на всички професионални направления и да ги развием. Също така и по линия на научната дейност.

Още веднъж поздравявам Тракийски университет за неговата 25- годишнина. Разчитаме на Вас като висше училище да утвърдим българското висше образование. Поздравление за ректора доц. Добри Ярков за амбицията с която стартира неговия мандат като ректор, за бързите действия които предприе при решаването на редица задачи. Можете да разчитате на подкрепа от страна на Министерство на образованието и науката и персонално от мен за Вашите начинания. Желая Ви успех, сили и неуморимост, за да се справите с предизвикателствата.

Подготви за печат Росица Ранчева