Популярният преподавател по математика Любомир Любенов:“Математиката е недостатъчно, но необходимо условие за напредък“

Господин Любенов, как преживяхте двата месеца в изолация? С какво се занимавахте? Какво най-много Ви липсваше?

В началото бях много внимателен и стриктно изпълнявах всичко, което се казваше от Националния щаб. И така трябва да бъде. Хубаво-лошо, имаме държава и власт, която се грижи за нас. След първия шок си дадох сметка, че тази лудост, която ме тресе от години, все пак трябва да намали темпото. Лудостта ме кара да работя много, да върша много неща, въпреки че понякога енергията не достига. Преосмислих живота си, поведението си, ценностите…

Другото, което направих се върнах към задачките. Имах достатъчно време да оформя шест книги, които са почти готови. Всеизвестен факт е, че съм много претенциозен и вече не ми харесват. Но… ще ги издам!

Имах удоволствието в Академията за математически и компютърни науки да се занимавам с много умни деца. Това са 10 ученици от 8-ми и 9-ти клас на ГПЧЕ „Ромен Ролан“ и ППМГ „Гео Милев“ Стара Загора. Уникални деца, които искат много да знаят. Това ми дава допълнителна енергия. Първоначално всеки ден се занимавахме по един час. После продължихме два пъти в седмицата -във вторник и четвъртък.

Направих много неща по теория на числата, по геометрия. Пристъпихме към първи елементи от висшата математика. През цялото време им повтарях едно и също нещо: Те притежават най-важното нещо – искат да знаят! Когато човек иска да знае, рано или късно ще постигне резултата.

Върнахме се към някои интересни задачи. Дори цяла седмица дискутирахме по една задача от олимпиада по математика…Много ползотворно беше това занимание.

Направих няколко статии за списание „Математика“. Едната вече излезе в 2-ри брой. Тя е върху една задача на моя колега от Ереван Наири Седракян . Той е висока класа математик, с уникални постижения в обучението на олимпийци. Само две странички е, но задачките на Наири си заслужават.

Междувременно започна турнирът „Математика без граници“. Направихме пролетният му кръг във Виетнам, Австралия и в Украйна. Сега предстои и в България. До 22 май т.г. приемаме заявките. Състезанието е за всеки клас, в даден часови прозорец в електронна среда. Очаквам участниците да бъдат около 8000. Засега от Виетнам участваха над 600 деца. От Австралия и Украйна – 100. Ще участват традиционно от Казахстан, САЩ и др. В първия кръг участваха 23000; Във втория кръг – 18 000.

Направихме финала на клуб „Математически таланти“. Проведохме изпита на Академията. Междувременно с колегите от Санкт Петербург обсъдихме конференция, която догодина ще се проведе в Русия. И най-важното – отново чрез труд и ангажименти, излязохме от шока. Наистина намалихме темпото. Защото преди пандемията за два месеца трябваше да подготвим пет международни състезания – финалът на Азия опън в Сеул, Сингапурската олимпиада, Тайландската олимпиада, в Хонг Конг… Засега единствено в Куала Лумпур ще има състезания, но вероятно българи няма да участват.

Международното състезание „Математика без граници“ ще има ли своя финален кръг?

Всяка година го провеждахме в началото на м. юли. Отложихме състезанието за средата на м. август, но няма да бъде този грандиозен финал с много емоции, слънце, деца, награди.. Ще дадем възможност тези, които се престрашат, да дойдат на финал. Имаме такава готовност, но дали ще се случи, със сигурност никой не може да каже. Дай Боже, за догодина да бъде всичко както трябва.

Какво променихте в стила на работата си?

Промените тепърва предстоят. Човек, все пак, трябва да се грижи и за себе си. Т.е. до известна степен ще премахна малко от лудостта, ако е възможно.

Вгледах се в себе си и се оказа колко крехки създания сме, а колко много нехаем за здравето си. Открих, че съм допускал много грешки, но няма връщане назад. Продължаваме напред, доколкото е рекъл Господ.

Един музикант сподели, че Господ решава дали да сме живи, но ние решаваме дали да бъдем щастливи!

Какво става с клуба„Математически таланти“?

Започнахме с първата тема и ще продължим през цялото лято да се занимаваме. Учениците са от цялата страна от 20 големи български градове, предимно от математическите гимназии. Обучението е до 7-ми клас по определен регламент. Това изисква много усилия – отваряне на всички файлове, проверяването им и т.н.

Следващата ни стъпка, която направихме заедно със списание „Математика“ е виртуалната консултация на седмокласниците за Националното външно оценяване. Беше замислено само за Стара Загора в рамките на Академията, но не отказваме на никой. Вече са се записали над 100 ученици. Повечето са от Стара Загора, но има и от Пловдив, Бургас, Русе и др.

Темите не са набор от задачи. Първата тема, която Невена Събева- зам.главен редактор на списание „Математика“ написа е „Как се решава математически тест“? Защото и там има хитринки, които невинаги достигат до учениците. В училище не винаги се отделя внимание на това. Невена е направила перфектен материал. В основата на нейната тема са избрани задачи от различни изпити. Те показват по какъв начин бихме могли бързо и ефектно да намерим решението. Дори това да не послужи на бъдещия изпит на учениците, те ще имат невероятна школовка за по-нататък. Математиката, освен че трябва да изкараш отговора, трябва да я усетиш. Да усетиш красотата, която се намира в задачата, красотата която следва от решаването по един или друг начин. Математиката е сериозно нещо.

Напоследък се появиха няколко статии за „безполезните“ олимпиади и неглижирането на математиката като предмет при втория задължителен Държавен зрелостен изпит от ученици в профилирани математически гимназии. Какъв е Вашият коментар?

Много съм пристрастен към матурите, защото от 2008 г. бях сред хората, които направихме първите задължителни матури, когато министър беше Даниел Вълчев. Тогава, за да проведем първата матура, работихме 48 часа без сън.

По отношение на олимпиадите ще припомня изявлението на акад. Kендеров, че България може да се гордее с това, което прави за олимпиадите по математика и за обучението по математика. Хубаво е, че това, което беше българска традиция, продължава и днес, макар и в по-стеснени граници.

Някои казват, че олимпиадите не са важни. Аз пък казвам, че олимпиадите са емоция. Тя е необходима, за да може детето състезавайки се, да се научава и да се стреми към напредък. Не виня никой за едни или други твърдения. От опит знам, когато на финала победителите са с грейнали и щастливи лица и си казвам: Струват си усилията да го направиш, да излъчиш шампионите, да поощриш тези деца, които знаят.

В следващия момент си казвам-може би мисля грешно. Хайде да видим, кое е другото важно за обучението по математика?! Да, външното оценяване, което беше в четвърти, пети, шести и седми клас. Така или иначе, човек ако погледне архива на Министерство на образованието и науката ще види, колко интересни неща са направили колегите във времето и как те биха могли да бъдат ползвани от колегите за изход от съответния клас по математика и по другите предмети. Та външното оценяване, колкото и да го критикуваме, все пак е нещо.

След външното оценяване следва държавния план-прием. Той е особено важен, защото всяка професионална паралелка трябва да бъде одобрена от Областния съвет за развитие. Там са представители на синдикатите, на работодателските организации, на бизнеса. Те трябва да заявят какви професии са нужни на бизнеса. Освен професионални, има и профилирани паралелки… Реших да проверя какво се случва с ДЗИ в математическите гимназии през 2019 г.. Информацията е общодостъпна в интернет пространството. Очаквано за мене, най-добрите математици от софийските математически гимназии не само печелят медали на международни олимпиади, но се явяват и на втори задължителен изпит по математика. В Софийска математическа гимназия от 170 завършили 151 абитуриенти се явяват на изпит по математика. Процентите в математическите гимназии в Пловдив, Варна, Бургас бяха почти същите. С голям интерес, със запазена мотивация. В двете математически гимназии в Стара Загора и Казанлък, под 30% са се явили на ДЗИ по математика. В ППМГ „Гео Милев“ от 124 завършили на матура по математика са се явили 15 човека, по биология – 17. Реших да проверя какво е било участието на старозагорските математици в националните състезания по математика. За база взех последното състезание – Зимният турнир в Ямбол. Там няма нито един участник – нито от Казанлък, нито от Стара Загора. Там са Софийската математическа гимназия, варненската, пловдивската и т.н. Според мене трябва да намерим начин да подтикваме учениците към състезания, да запазим мотивацията…

Бих искал някой да ми отговори кое е важното? За мене е важно децата да участват в състезания, да печелят награди, след като са се обучавали години наред по даден предмет, да положат изпит като отговорност пред държавата, за да разберем за какво българският данъкоплатец е давал пари. Трябва да се разбере защо абитуриентът не явява на матура по математика след като е учил толкова много часове. Не зная каква е причината, но това е и пренебрежение към труда на колегите преподаватели.

Какво е мнението Ви за проведеното двумесечно онлайн обучение по време на извънредното положение, което продължава и след него?

Това беше някакъв изход. Доколкото разбирам от изявленията на министър Вълчев, системата се е справила добре. Ако в тази държава всички правят това, което прави болшинството български учители, ще бъде много добре. Проблемът е, че години наред държавата, вероятно има персонални виновници, направи от учителя администратор, а сега ще го принесат в един виртуален свят. Според мене живата връзка си е жива връзка. Това обучение спаси временно нещата. Запази темпото. Вероятно някъде не се е случвало по най-добрия начин. Все си мисля, че когато държавата хвали своите учители, трябва да отчете те какво правят и как го правят, да се вслушва в техните желания, които не бива да свързваме само с отпуски и възнаграждения. Учителят наистина трябва да бъде отпочинал и възнаграден добре, но трябва да бъде разтоварен от бумащината, която години наред министерските чиновници му възлагат.

Споделихте, че сте подготвили 6 книги. Това има ли нещо общо с Вашата 60-годишнина? За кого са предназначени, как ученици и учители могат да се възползват от труда Ви?

Разбира се, че няма нищо общо с моя личен празник. Книгите са свързани с обучението по математика. Предназначени са за всеки от класовете от втори до 8-12-ти. Събран е интересният опит на много колеги, обобщен от мен. Нарекъл съм книгите „Математически таланти“ за втори клас, за трети клас…Много ми се ще да напиша само една книга за големите ученици, където човек може да се вихри. За малките е изключително трудно. Първо трябва да бъдат съобразени с тeхните особености и второ да им се поднасят разбрани знания, които в разумни граници надхвърлят изученото в училище. Да се подберат и такива задачи, с които да се провери доколко е усвоен материалът.

Книгите не са толкова големи. Всяка е по 120 страници. Те са готови. Най – напред Фондация „Миню Балкански“ ще издаде всички разработки на учителите от конкурса за извънкласна работа и след това – моите книги. Няма да се продават. Ще бъдат качени в Интернет и всеки може да се ползва от тях. Вероятно на есен ще ги представим официално.

По време на извънредното положение получих писмо от директора на СУ „Иван Вазов“ Стара Загора Динко Цвятков. Неговите ученици искали да пишат за задача с история. Това ще бъде седмата книга, защото има много задачи с история. Споделих на децата за задача, която ми се падна на класна работа, когато бях в 9-ти клас и как я реших по много мой начин. Когато станах учител по математика се oказа, че не мога да обясня начина на решението си, как съм се сетил, а аз не мога да кажа как. Години наред предлагах задачата на ученици като използвах аналитико-синтетичния метод. След време трябваше да доказвам едно тригонометрично равенство и случайно се сетих отново за тази задачка в радиални мерки на ъглите на триъгълник и написах статия за Сингапурското списание. Издателят на списанието Уили Янг дал статията ми на математик от Нова Зеландия, който написа продължение… Така тази задачка от 1976 г. има своята история. Такива задачки -дал Господ. По време на заниманията, точно си припомнихме за едно диофантово уравнение от втора степен с две неизвестни, в което авторът на задачата търси доказателство, че това уравнение има безброй много серия решения. Когато направихме компютърен експеримент се оказа че от множеството на всички решения може да се измъкне подмножество, което е числовата редица на Фибуначи. И става уникално нещо.

Как преминава първата учебна година на Академия за математически знания, създадена по идея на кмета Живко Тодоров и ръководена от Вас. Ще има ли финален преглед на придобитите знания?

Да, Академията ни ще има финален преглед на знанията. Така ще можем да съберем всички академици от 2-ри до 12-ти клас. Хората да ги видят. Видяха ги при откриването, да ги видят и при закриване на учебната година.

Началото на 28 септември 2019 г. беше много притеснително. Нямахме представа колко деца ще дойдат, каква е готовността им. Трябваше да осигурим подкрепата на колегите от БАН. В началото бяха подадени 168 заявления. Част от децата и родителите им не знаеха за какво става дума. Някои си мислеха, че ще решаваме задачи от учебника. Да, ние решаваме и такива задачи, но с една идея повече, с нови подходи. По план на 21 януари 2020 г. направихме първия преглед на знанията. Явиха се 75 деца. Проведохме майсторските класове. Отново започна обучението, но от 21 януари до 6 март се случиха грипни ваканции и започна извънредната обстановка. Но обещаното си е обещано и трябва да се довърши. По електронна поща пуснахме няколко теми, получавахме решения, дискутирахме. С част от децата поддържахме интернетвръзка. Последва втори преглед на знанията, на който се явиха 45 деца. Продължаваме до края на м. юли. Ще има още 10 теми, които ще разглеждаме.

За огромно съжаление кадровият преподавателски потенциал е много оскъден. Предимно ползвахме колеги от София. Старозагорските преподаватели сме много малко. Помолих директорите на училища да сведат до знанието на учителите по математика и тези от тях, които имат афинитет към подобен род дейност, да се появят с тема пред учениците. Надявам се като издам тези книги, да провокирам извънкласното мислене на колегите и да проявят желание да се включат в подобна дейност. През новата учебна година Академията ще продължи да работи със старите академици и да приема нови.

Господин Любенов, ще го бъде ли новото Национално професионално училище по математически науки? Докъде е стигнала подготовката?

Имам аксиома: Когато е взето решение от съответната институция и има правила, те трябва да се спазват. Досега процедурата абсолютно е спазена във всяко отношение въпреки странните обстоятелства, в които всички институции са поставени от коронавируса. Имаме законно решение на Общинския съвет, влязло в сила. Сигурен съм, че в лицето на кмета Живко Тодоров и неговия екип, цялата процедура ще бъде извървяна в срок и качествено и на 15 септември 2020 г. новото училище ще бъде факт. Ние ще помагаме за реализацията.

Кого имате предвид под думата „ние“?

Имам предвид родителите, които от 2015 г. години наред пътуваха по света- те със своите деца, за да прославяме България. Разчитаме на родителите, които са много сърцати и имат какво да кажат и какво да дадат. Ще се върнем и към нашите таланти, които биха могли да помагат в реализиране на идеята. Ето как чрез дистанционното обучение и курсовете, които са от разстояние, много повече успели старозагорци ще бъдат част от това, което правим. Имаме много шампиони подготвени от Павлин Пеев, от Кънчо Кънчев, Дечко Георгиев, Светлозар Дойчев и др. Надявам се те да се срещат с децата дори само за да им разкажат пътя по който са минали. Това, което искаме да правим повече от другите училища го споделяме, защото и те могат да го правят. Пак казвам, че двукратният световен шампион старозагорецът Николай Белухов, възпитаник на ПМГ „Гео Милев“ Стара Загора, всяка седмица обучава учениците от Математическата гимназия в Бургас. Ако той желае, и ако бъде поканен, сигурен съм че няма да откаже да отиде в училището си, където има жадни за знания деца или да дойде в новото училище, където също ще има жадни за знания деца.

Приемът за новото училище ще бъде след завършен седми клас, т.е. входът е със свидетелство от Национално външно оценяване. Това означава държавен план прием по наредбите от Министерство на образованието и науката. Учебните планове също да одобрени от министъра на образованието.

В навечерието на 24 май сме – най-светлия празник на духовността и знанието. Какво мислете за бъдещето на образованието, за учителите и учениците?

24 май е вълнуващ ден! В българското образование има големи традиции. Независимо, че понякога има отстъпление, винаги напредъкът е бил факт. Българското училище има бъдеще. Традициите няма как да бъдат зачеркнати. В последно време държавата се грижи много да учителите, с малки забележки. Не зная дали всичко това е достатъчно и не трябва ли училището да получи някакви по-други измерения. Ще споделя нещо, което сигурно няма да прозвучи добре: Не може Парламентът да работи 4 години, кметовете да се избират на 4 години, президентът да се избира на 5 години, а управлението на училището да бъде вечно от един и същ директор. Има нещо сбъркано. Все пак 8 години съм бил началник на Регионалния инспекторат на образованието и понякога съм се чудел и маел и съм си казвал, че ако бях взел моят клас от Езиковата гимназия, щях да свърша много повече работа, отколкото с някои директори на училища. Трябва да има някаква мандатност на директорите. Има директори, които са призвани за това и могат да бъдат пожизнено, но не всички са такива. От това, кой е директор на училището зависи кои ще бъдат учителите, каква ще е атмосферата там…Ако мога да пожелая нещо, то е да има законодателна промяна поне тези, които тепърва ще стават директори да знаят, че ще бъдат с 4 – годишен мандат.

Пред последните години в Стара Загора се случват много авангардни неща. Аз съм много пристрастен към математиката и приветствам абсолютно всички, които се отнасят положително към обучението по математика. Не е тайна, че математиката не е достатъчно, но необходимо условие за напредък.

Пожелавам час по-скоро да излезем от стресовата ситуация на коронавируса. По-скоро и честно да преосмислим и нашето поведение за кризата, която не е отминала. Преосмислянето трябва да дойде на всички нива.

Пожелавам на всички да сме здрави, изпълнени със самочувствие и вяра в собствените си възможности.

Въпросите постави Росица Ранчева