Замъци от Средновековието строят славейковци

За един вълнуващ, нестандартен и необикновен виртуален урок по „История и цивилизации”, след който се „издигат” замъци от Средновековието разказва Елеонора Йорданова, преподавател във Второ основно училище „П.Р.Славейков”

„Един учебен ден във виртуална среда:

 Започва с темата за деня, плана на урока, материали, които акцентират върху по-важна или интересна част от него.

Следва конферентна връзка (съгласно седмичното учебно разписание) с въпроси по вече взет(и) урок(-ци), обяснение на новия урок, указания за самостоятелната работа и питания, които имат децата.

Идва ред на проверка на получените презентации, домашни работи и обратна връзка.

Радостно е, че не е малък броят на учениците, които упорстват, дори и поставената задача да не е от лесните. Че се интересуват, ако не съумяват да разтълкуват някой старинен израз или да разгадаят изобразена сцена от миналото. И питат за всичко, което ги е впечатлило, докато са работили. Не по график и задължение.

!!!

Не по задължение се роди и идеята децата от 6 клас да си построят средновековен замък с подръчни материали. Без да напускат домовете си. Като се огледат у дома и натиснат копчето на въображението си. За себе си нарекох този проект „Замъци под обсада“. Карантината, обаче, не обсади фантазията, с която работиха учениците: с кутии (от бонбони, чай, обувки, сок), кашони (вкл. от вино), клечки, бъркалки, капачки, чаши (имаше и арт инсталации на живо), сламки; участваха бутилки, картон, всякакви хартии, тапети, пластилин, камъчета, миди, моливи, маркери. Дву- и триизмерни. От ролки, елементи от конструктори, мъниста, дърво, включително и бобени зърна! С любими книжки за покрив.

Шестокласниците не пропуснаха защитните ровове, падащите мостове (с помощта на пин-чета, ластици, канап), включиха в защитата им всякакви фигурки (магьосник дори). Особено запалените „изкопаха“ кладенци, които да осигуряват вода на обитателите /Рая Гънчева, на снимките долу/.

Бяха използвани и сглобяеми макети, но повечето работиха от нулата. С желание.

И въпреки че трибагреникът ни още не бил роден в онези – средновековни – времена, над някои кули се развя българското знаме!

Така се издигнаха замъци с въображение и с посланието, че в новата среда се раждат нови възможности, както го доказаха деца и родители.

И че, както се пее в химна на Св. св. Кирил и Методий, миналото е назабравимо, а старините – пресвещени, – когато достигаме до тях със сърцата си!

ЧЕСТИТ ПРАЗНИК! “