Бъдете преблагословени, о Вий – Методий и Кирил

На 11 май православният свят чества двамата равноапостоли Св. св. Кирил и Методий.
Св. Методий, по-големият брат, е роден през 810 година. Св. Константин е роден през 827 година. 50 дни преди да напусне земния живот приема духовното име Кирил. Философ е наречен по-рано заради изключителната му просветителска дейност.

През 862 или 863 г. Константин-Кирил Философ създава първата българска азбука – глаголицата. Напълно оригинално творческо дело, азбуката отразява точно звуковите особености на българската реч. С глаголицата и превода на Библията се слага началото на голямото просветителско и книжовно дело на Светите братя.
През 867 г. те отиват в Рим да защитят достойно правото на славяните да имат свой богослужебен език и книги . Там Кирил принуждава папа Адриан II да признае официално славянската писменост и правото на славяните да имат свой богослужебен език.

„А казаха те: слепи ще прогледнат,
глухите ще чуят писменото слово (по Ис. 29:18),
ще познаят Бога както подобава.
Затова чуйте всички славяни!
Този дар от Бога ви е даден,
дар божи е за стоящите отдясно,
дар божи за душите, що никога не тлее,
за тез души, които го приемат.
Слушайте, цял славянски народе,
слушайте Словото, що от Бога дойде,
Словото, що кърми душите човешки,
Слово, що укрепва сърца и умове,
Слово, подготвящо всички да познаят Бога.
Голи са без Книги всичките народи“.
(Проглас към Евангелието, св. Кирил Философ)

След блестящата защита и признанието, в римската църква „Св. Марина“ е отслужена първата литургия на славянски език. Скоро след това Кирил се разболява и умира в Рим на 14 февруари 869 г., където е погребан в базиликата „Св. Климент“.

Делото на Св. св. Кирил и Методий е огромно, както и фактът, че то е успешно продължено от учениците им. Славянският свят се еманципира за пръв път толкова значително от римо-католическото богослужение и това дава свобода в политическо, но и в духовно отношение. Обособяват се нови духовни центрове, нови школи. Народът, обикновените хора за пръв път започват да разбират думите, с които да слави Бога. Това е невероятен тласък в духовния растеж на славяните, населението на Балканите и Русия.

Въздигането им като равноапостоли и велики християнски учители става в България още с идването на техните ученици през 886 г.. Сведения за отбелязване на празника им на 11 май има още през XII век. Свидетелства за честването на светите братя са открити в арменска летопис от 1813 г., където се споменава за честване на 22 май 1813 г. в Шумен. Датата 22 май в този летопис може да се приеме, че е по т.н. нов стил – Григорианския календар, а по действащия в българското общество в Османската империя църковен литургичен календар е било денят на Св. св. Кирил и Методий. В съвременната историография се смята, че за първи път в епохата на Възраждането на 11 май 1851 г. в епархийското училище „Св.св. Кирил и Методий“ в град Пловдив, по инициатива на Найден Геров се организира празник на Кирил и Методий – създатели на глаголицата. Денят 11 май не е случайно избран от Найден Геров – това е общият църковен празник на двамата светии. Във възрожденските източници първите известия за празнуването на Кирил и Методий на 11 май, се срещат в „Христоматия славянского язъка“ от 1852 г. на Неофит Рилски. През 1857 г. денят на светите братя е почетен в българската църква „Св.Стефан“ в Цариград, заедно със службата за св. Иван Рилски.

От страниците на „Цариградски вестник“ от 26 април 1858 г. будните ескизаарски граждани научават, че в Пловдив и други градове българите започнали да честват вместо „Три светии“ Св.св. Кирил и Методий като училищен празник. По същото време х. Господин Славов донася от Цариград „минейник-служба“ за светите братя, съставен от архимандрит Неофит Рилски на църковно-славянски език.
На 11 май 1858 г. този ден е отпразнуван и в Ески Загра (Стара Загора) по идея на учителя С.П.Иванов с „божествена служба“ и вълнуващо слово за живота и делото на Кирил и Методий, посочва историчката Ваня Донева. В дописката в „Цариградски вестник“, бр. 382, 7 юни 1858 г. четем:“Тук се народните учители и просветители български приеха за покровители на всичките наши малки и големи училища“.

По-късно една от църквите в града – „Св.Димитър“ се сдобива с второ патронно име „Св.св. Кирил и Методий“. Ако съдим по запазения на южния вход текст , това е станало не по-късно от 1859 г.

От 1863 г., 11 май се установява като църковен празник на светите равноапостоли Кирил и Методий. След Освобождението от турско робство 11 май става общоучилищен празник на славянските първоучители. Тогава се заражда идеята за химн. През 1892 г. в Русе, Стоян Михайловски, тогава учител в Мъжката гимназия, написва „Върви народе възродени“. През май 1901 г. учителят от Петокласното ловчанско училище Панайот Пипков написва музиката към текста.

С въвеждането на Григорианския календар през 1916 г. празникът, отбелязван от държава и църква, вече се чества само на един ден – 24 май. След 1969 г. се провежда изкуствена секуларизация чрез отделяне на църковния от светския календар. Затова днес имаме два празника – църковен – на 11 май и светски – на 24 май.

В годините на засилен интерес към историческото ни минало и преоткриване на важни моменти, свързани с периоди на възход на българската държава, нашите възрожденци отделят достойно място на ролята на славянските просветители за културно-историческото развитие на Източна Европа. След повече от един век, през 1980 г. това признание дойде и от папа Йоан Павел ІІ, който ги обяви за покровители на Европа.

Денят на честването на двамата братя Кирил и Методий става най-яркия израз на националната идентичност, на българското преклонение пред образованието, науката и културата. Канонизирани са като светци заради превода и популяризирането на най-необходимите за богослужение църковни книги на старославянски език, както и за разпространяването на християнството сред славяните. Православната християнска църква ги почита и като едни от светите Седмочисленици.

На 11 май имен ден имат Кирил, Киро, Кирчо, Керан, Кирила, Кира, Кирана, Кика, Кера, Керана, Методи, Методий, Мето, Метко, Методия, Рилко, Рилчо, Рилка.

Честит празник!

Dolap.bg