Боряна Каниду пред Долап.бг: „заЕДНО е повече от ЕДНО“

Боряна Каниду е родена на 12 април 1971 г. Магистър е в специалността „Психология на личността“. Професионалната й биография започва от Дом на културата – Стара Загора, където е организатор на школи и курсове, комуникира с разностранни екипи, с дейци и творци на художествената култура, организира концерти, участия и турнета в страната и чужбина. През 2000 г. става съучредител на първия частен фолклорен ансамбъл в областния град – СНЦ „Фолклорен ансамбъл Нашенци“ и организатор на множество концерти в страната и чужбина, частни участия и пр. Пред 2010 г. Боряна Каниду е съучредител на Креативен форум „Бръшляновата къща“ – Арт център за деца и младежи, работещ чрез методи на арт терапия и неформално образование. Член е на Управителен съвет в СНЦ „ССИК – Различният поглед“ (2011 – 2018 г.). В периода 2011 – 2015 г. е вдъхновител и съорганизатор на ежегодния Младежки фестивал на изкуствата „Различният поглед“ в Стара Загора. Участва в екипи, организиращи и представящи арт събития, включващи изложби, кино, музикални, театрални, танцови, аудио визуални представяния. През 2011 г. е част от екипа, инициирал възстановяването и менажирането на единствения оцелял независим кино салон „Комсомол“, който Сдружението преименува „Различният Комсомол“. В него, в продължение на две години, се представят международни независими кино фестивали от цял свят. През 2012 г. Сдружение за съвременно изкуство и култура „Различният поглед“ наема Къщата на арх. Христо Димов – паметник на културата и го реновира. Чрез оригинални дейности го преобразува в независимо арт пространство, място за споделяне на идеи, креативни концепции, психология и доброволчески обмени, подкрепа на авторски проекти и пр. Годишната програма представя пъстроцветна палитра на некомерсиалното изкуство – кино, музика, театър, литература, фотография, изобразително изкуство, приложни ателиета. Боряна Каниду активно и с вещина управлява всички процеси по реновирането и превръщането на мястото в уникален културен център в сърцето на града.      

Повече от месец невидим, но много опасен вирус Ви изолира в дома Ви, както и всички българи и целия свят. Как я карате? С какво се занимавате? Кое или какво най-много Ви липсва?Какво първо ще направите, когато падне извънредното положение?

Нямам нещо конкретно, за което съм била крайно ограничена и съм бленувала .

Как оценявате духовния климат на нацията ни по време на COVID-19? За какво са опасенията Ви?

Според това което чета, „виждам“ в социалните мрежи и наблюдавам по улици и магазини, мисля че българинът има механизъм за самосъхранение чрез отричане на външните обстоятелства, обсъждане на „другия“ , за сметка на избягване от собствения си вътрешен свят.

Опасенията ми са, че след като премине първата вълна на кризата, хората които не са възпитани на заЕДНОст, ще забравят тази кауза и ще се потопят във старите навици, които са ги задържали и дори ще ескалират.

Забелязвате ли нови, добродетели, които избухнаха у българина?

Моето мнение е, че човек с възпитани добродетели, може градивно да ги развива във време на криза. А хора, които не са попадали в катарзис, трудно биха се трансформирали от раз. Но всяка личност е индивидуална и не бива да я затваряме в шаблон, без да имаме добро познание за нея. / Споделям го като личностен психолог и тази тема е много интересна за мен/.

Как коментирате писаното в социалните мрежи?

В социалните мрежи има много материал за разглеждане и анализ на всякакво ниво. Всеки има правото да споделя различни материали, както и да изказва мнение. Нещото, което ми правеше впечатление / въпреки че рядко чета коментари под статии / е, че ние като българи не приемаме друго мнение освен нашето лично. Забелязвах изострени конфликтни изкази и задълбаване в неща, които в повечето случаи не са в личната компетенция на коментаторите. Но явно това е нещо характерно в социалните мрежи и при други обстоятелства.

На какво ни учи коронавирусът?

Не зная дали Коронавирусът ни учи, но според мен всяка криза ни подпомага да бъдем по адаптивно гъвкави, както ментално, така и поведенчески. Животът е сигурното място за постоянна промяна, но на индивидуално ниво това много трудно се отчита, тъй като сме завлечени от общото цяло на безметежно повтарящо се ритмично навиково движение.

Според мен имаме шанса да сме част от нещо невероятно „ Спри и Виж“ …. Как всеки ще го преживее и какво ще пренареди в себе си е индивидуален път.

Как мислите ще се промени светът ни след пандемията?

Според мен пандемията от вируса, няма да е края на нещо, което приключвайки ще ни върне стария живот, а и това е най – ненужното нещо. Старото не носи развитие и в това е чара на всяка криза. Светът е научен на навиково живеене, навиково потребление и пандемията подпомогна да придобием авансово подпомагане в процеса ни за промяна. Промяната е видима и сега, но как ще се развива, никой не би могъл да бъде пророк в собственото си време. Въпреки многото анализатори, които се опитват да бъдат пророци, единственото разбираемо е, че живеем в интересни времена. И като наблюдатели и участници едновременно, ще можем да  преминем единствено и само с добро отношение към Духа и Волята, в която всяка личност инвестира по различен начин през живота си.

Коронавирусът как провокира творчеството у Вас?

Използвах времето без планирана дейност, да изпълня със съдържание и трансформирах Къщата на Архитекта с налични материали. Много полезен етап и за мен, за да осмисля свободното време и да съградя място, което ще бъде със сигурност полезно за много хора след излизане от карантината, като споделено за изкуство и психология .

Как поддържате форма?

С физически труд в Къщата на Архитекта   и с поддържане на Здрав Дух.

Какво е пожеланието Ви за старозагорци?

заЕДНО е повече от ЕДНО J

Въпросите постави Росица Ранчева