Милена Желязкова пред Долап.бг: „Все пак сегашната криза има много по-голям потенциал за промяна не само в глобален, но и в личен план“

Милена Желязкова е директор на Второ основно училище „Петко Рачов Славейков”. Човек емоционален, жизнен и деен, тя ръководи, вдъхновявайки учители, ученици и родители със своя ентусиазъм и пълна отдаденост на работата, с влюбеност в това, което прави. И е видно, че училището е с прекрасна база, учителите са хора можещи и пламенни, а учениците постигат високи успехи не само в учебния процес, а и в много извънкласни дейности, конкурси и състезания.

Едно специално интервю за Долап.бг от директора и човека Милена Желязкова.

Повече от месец невидим, но много опасен вирус Ви изолира в дома Ви, както и всички българи и целия свят. Как я карате? С какво се занимавате? Кое или какво най-много Ви липсва?

Ситуацията с пандемията подложи всички на тежко изпитание. Изживяваме трудни моменти, които застрашават здравето и живота ни. Предпазните мерки, които определи българската държава със своите институции, трябва да се спазват и изпълняват съвестно. Всички училища затвориха врати, а това изправи пред сериозни предизвикателства и учители, и ученици, и родители. Промяната настъпи бързо и рязко. Учебният процес се реорганизира – въведохме дистанционно обучение. До преди повече от два месеца училищният двор ехтеше от детска глъч, класните стаи бяха пълни с ученици, срещахме се и общувахме с колеги. Липсва ми точно това усещане за пълноценен контакт, за жива и непосредствена връзка. А що се отнася до работата на директора – продължава и от училище, и от вкъщи понякога 12 часа, докато не се решат неотложни организационни въпроси. Така е и при колегите – с много повече отговорности, защото работата от дистанция с учениците е доста натоварваща – и  технологично, и психически, и времево. Сегашната ситуация е трудна, но не и непреодолима. Училищната общност е пак обединена, макар и във виртуалното пространство.

Какво първо ще направите, когато падне извънредното положение?

Извънредното положение определи редица предпазни мерки, които изведнъж няма да отпаднат. Постепенно ще възвръщаме ежедневния ритъм на работа, на вербално общуване, приучвайки се към ограничаване в това, с което сме свикнали. В този смисъл първото нещо, което ще направя, е да поема глътка въздух. Разбира се, всичко няма да отмине с магическа пръчка и в един по-продължителен момент отново ще откриваме първите неща от човешката си природа.

Как оценявате духовния климат на нацията ни по време на COVID-19? За какво са опасенията Ви?

При несигурността, която ни заобикаля, е нормално всички ние да се страхуваме. Но се забелязва и тенденция към фанатизъм. Вярно е, че никой не може да каже как ще се развият нещата, но сега е времето да преодолеем противоречията, да оставим зад гърба си дребните препирни, да поставим общия интерес над личния.

Забелязвате ли нови добродетели, които избухнаха у българина?

Едва ли са нови за българина добродетели като съпричастие, състрадание, взаимност, семейна сплотеност. По-скоро те излизат наяве в моменти на изпитания на човешкото. Отново преоткриваме позабравени духовни ценности. В нашия изключително материален свят е лесно да изгубиш чувството си за мярка и да превърнеш излишеството в цел.

Как коментирате писаното в социалните мрежи?

В социалните мрежи ще открием крайно противоречиви мнения, но едно е ясно, че хората са объркани и търсят съчувствие, подкрепа, разбиране. Коронавирусът е предизвикателство към всеки от нас. Ситуацията с пандемията извежда въпроси от различно естество – здраве, работа, семейство, които като никога досега са прекалено болезнени.

На какво ни учи коронавирусът?

Преди всичко ни учи да опознаем себе си. Когато в живота ни се заредят негативни събития и проблеми, тогава вътрешното уединение, погледът вътре в себе си ни помага да осъзнаем различни аспекти от собствения си характер, тъй като много от тях остават скрити и ние не ги осъзнаваме.

Как мислите ще се промени светът ни след пандемията?

Много е рисковано да мислим за бъдещето. По-важно е да обърнем поглед назад и да си припомним от националната и от световната история предишните кризи и пътя за преодоляването им. Все пак сегашната криза има много по-голям потенциал за промяна не само в глобален, но и в личен план. Днес се оказваме в ситуация на заплаха от човека до нас, а това е един вид форма на солидарност и доверие. Мисленето ни се променя радикално и ние си задаваме въпроси, които досега не са ни вълнували.

Коронавирусът как провокира Творчеството у Вас?

По принцип не съм творческа натура, по- скоро се наслаждавам на таланта на дъщеря ми Александра да рисува. Аз проявявам по- скоро творчество в кухнята( при свободно време).

Как поддържате форма?

По- скоро разчитам на това, което природата ми е дала. Винаги има какво да се желае. Критична съм към себе си и винаги от някой понеделник ще се захващам с упражненията, но…се оправдавам пред себе си, че все нямам време…

Какво е пожеланието Ви за старозагорци?

Да пазят здравето си и това на най-близките хора. Бъдещето изисква сплотеност и мисъл за добродетелно поведение.

Въпросите постави Росица Ранчева