Петя Константинова пред Долап.бг : „Лошото бързо се забравя, когато е зад гърба ни…“

Чаровницата Петя Константинова е родена на 15.09.1979 г. в Стара Загора и тук завършва ГПЧЕ”Ромен Ролан”. След това се дипломира в специалностите Българска филология и Връзки с обществеността. Работи в рекламен отдел на издателство и като PR на търговска фирма. В последните  години е илюстратор на свободна практика, живее със съпруга си и любимите котки в Прага и във всеки удобен момент прави изложби в родината или участва в арт-базари. Има изключително симпатичен сайт, в който представя творчеството си.

http://petyakonstantinova.com/

Петя е приятел на сайта ни от създаването му, тя нарисува и специалната му картинка. За нас е изключително удоволствие, че Петя отговаря на въпросите ни, защото както хубаво рисува, така и пише.

Повече от месец невидим, но много опасен вирус Ви изолира в дома Ви, както и всички българи и целия свят. Как я карате? С какво се занимавате? Кое или какво най-много Ви липсва?
 При мен лично карантинната обстановка не дойде с разтърсващи промени на обичайното ми ежедневие.   От близо пет години живея в Чехия и работя като артист на свободна практика. Животът ми извън България не е толкова социален, колкото беше, преди да напусна страната и тук свикнах да живея с малко социални контакти и доста по-изолирано. Работната ми обстановка е собствения ми дом  – нямам  изнесено ателие и работя вкъщи, така че и в това отношение не усещам разлика „преди“ и „след“ карантината. Продължавам да творя със същото темпо и се чувствам добре в кожата си. Липсват ми плановете за бъдещи пътувания и срещи близките ми хора в България,  както и някои малки ежедневни радости тук, които започнах да забелязвам едва когато станаха „забранени“ – импулсивните разходки из стара Прага, безвремието с книга в ръка в някое уютно кафене или пейка в парка, но осъзнавам, че ситуацията налага тези ограничения и ги приемам с цялата им сериозност. Целият свят е под карантина, живеем в извънредно  положение и харесва ли ми, или не – трябва да се адаптирам към тази промяна и да я приема като фактор, който не зависи от мен… а с времето и това ще отмине… и лошото бързо се забравя, когато е зад гърба ни…

Какво първо ще направите, когато падне извънредното положение?
Не съм мислила за нещо конкретно. А и тук ( в Чехия) извънредното положение преминава плавно към нормализация на живота в няколко етапа. Мерките се свалят стъпка по стъпка през различни интервали от време. Реално няма да го има онзи момент, когато ще си легнем под карантина и ще се събудим в нормалния си ритъм от преди. Вече е позволено свободното движение по улиците ( разбира се – със задължителните маски и предпазни средства), поетапно ще заработят магазини и институции, планирано е отварянето на ресторанти и театри (отново с уговорката, че ще работят при определени условия и ограничения)…  Вероятно когато животът наистина се върне към предишния си обичаен ход, преходът към него ще е извървян неусетно и няма да го има онова усещане за „ден първи“ .

Как оценявате духовния климат на нацията ни по време на COVID-19? За какво са опасенията Ви?
Следя ситуацията в България единствено в определени медии и чрез личните си контакти. Страхът от неизвестното е естествена реакция на всички ни и никой не знае какво ще се случи и как ще реагира в дадена ситуация.  Уви – нямам  лични впечатления от обстановката в родината и ми е трудно да дам оценка на духовния климат на нацията ни само по това, което виждам онлайн. По-скоро си мисля, че в  някаква нетипична ситуация  ще се проявят определени нагласи  и черти, които при нормални обстоятелства не са излизали на преден план, но това не означава, че те сега изведнъж са възникнали. Просто сега са намерили поле за изява.  В много отношения извънредното положение сякаш разедини хората на лагери „за“ и „против“, но и в много отношения ги обедини в общи каузи и създаде сплотеност помежду им, която преди това не им е била необходима и сега се преоткриват отново.
Ситуацията определено ще размести пластове в отношенията помежду ни – едни ще се разочароват от други, други  пък ще се очароват от трети… ще има преосмисляния и преоценки за всички ни както към света навън, така и към самите нас.

Забелязвате ли нови  добродетели, които избухнаха у българина?
Хората, които помагаха безрезервно, продължавт да го правят. Просто сега  това се вижда по-ясно.  Хората, които и преди се оплакваха от всичко, продължават да го правят и сега това се чува по-силно. Но не мисля, че ще има големи промени в човешката душа. Всеки от нас се уповава на личните си ценности и разбирания за света, и това го съхранява такъв, какъвто е в трудни ситуации, като тази.  Мисля, че големите промени в човек идват с личните му изживявания, победи и загуби, а не с общата обстановка навън. За един човек една лична трагедия може да бъде целият му свят и да го преобърне, да извади от душата му неподозирани нюанси  и да го промени до неузнаваемост, но за света  извън него това е само статистика.  Та не смея да обобщавам какво се случва с душата на българина…  В момента тя е притисната не само от страховете за личното му здраве и здравето на близките му, но и от страха за финансовото му оцеляване, и това е много голям стрес, а под стрес човек реагира различно.
Ще си позволя да вмъкна един цитат от филма „Най-добрият човек, когото познавам“ :
„Един и същи човек веднъж може да бъде най-добър, друг път лош. Зависи какво са поискали от него и на каква страница са отворили душата му.“  Та и с добродетелите е така…

Как коментирате писаното в социалните мрежи?
Винаги се изумявам на креативността, с която социалните мрежи трансформират една сериозна ситуация в хумористичен щрих от карикатура.

На какво ни учи коронавирусът?
Най-вече на това, да оценяваме моментите и хората, които сме приемали за даденост и ежедневие. И да не прибързваме със самооценките и оценките за другите около нас, само по това, което се случва онлайн в ситуация на социална изолация.

Как мислите ще се промени светът ни след пандемията?
Светът ще оцелее, ще помъдрува, ще преосмисли, ще декларира… и след време ще продължи постарому.

Коронавирусът как провокира Творчеството у Вас?
Показва ми нови ситуации за обрисуване.

Как поддържате форма?
Чрез малки ежедневни ритуали и ритъм, в който да подредя деня си, без да си го налагам на всяка цена. В крайна сметка  е добре и да излезеш от ритъма за малко и да обърнеш поглед в друга посока. А точно сега имам и възможността и времето да го направя.

Какво е пожеланието Ви за старозагорци?
Най-вече да са здрави и да не губят кураж. И това ще мине!

Въпросите постави Росица Ранчева