Моят Земен Георги има празник днес

Моят земен Георги е тих воин на доброто и красотата. Баща ми. Откакто го помня, той е бил встрани от военни действия, за разлика от Светецът Георги, който е потомствен воин. Копието на моят баща е невидимо, но точно. Неговият змей е „вътрешен” герой, той обитава дълбоките светове на душата, крие се в езерата. Тате открай време воюва за мир и хармония в света, обожава природата, земеделската работа. Да си играе с деца, говорейки на техния език, е неговото призвание. Детството ни с брат ми беше вълшебно и радостно, такова беше и на неговите внуци. Цялото обожание им бе давано и то – лично, на всеки един от тях. Никой не се е чувствал по-малко обичан.

Не знам как, земният Георги, можеше тази работа. Никой от нас да не се чувства по-малко обичан. Обожанието беше за най-малкия внук, също Георги, но обичта и вниманието беше поравно за всички.

И днес си мисля, че земният и небесният Георги са по-скоро стратези, отколкото воини с меч в ръка и да секат глави на бойното поле. Смятам, че са повече мислители, обмислящи, планиращи, ръководещи, отколкото действащи войници.

Моят земен Георги е миролюбив. Той дори кола не кара /единственият мъж, който познавам, да не кара кола/. Може с часове да слуша песните на птиците. Да обработва земята е любимото му занимание. Както и да събира стихотворения от разни вестници. Умилителен е. Обича римуваната реч и милите думи. Възторгва се от класиците ни. Има любими думи.

Едно време слушахме в захлас песните от Конкурса в Сан-Ремо, Италия и как се лее италианската реч. Има чувствителност към думите и мелодиите, които те раждат. Изобщо към мелодичността.

Когато беше тъжен, си пускаше една и съща песен милиони пъти – помня от детството този период. Затваряше се в стаята и слушаше тази песен на АББА едно след друго, много пъти.

Земният Георги съвсем не е идеален. Но той е моят пълнокръвен герой, заради който принципно харесвам мъжете с име Георги /и тези с име Тодор, заради брат ми/.

И най-малкият внук, който носи името Георги, много прилича на Земния Георги. По своята чувствителност и наблюдателност, вътрешната непримиримост и борба, стремежа към красивото.

С това кратко издание на Синоптични сутрин искам да ги поздравя и двамата и да ги прегърна с думи. Те и двамата обичат думите и си служат внимателно и правилно с тях, макар че единият е бързорек.

Много ми липсват и се надявам скоро да ги прегърна.

За мен Земният Георги е извор на обич и емоция, която кротко те люлее, не те задушава.

Земният ми Георги е тих воин на красотата.

Обичам го.

Уляна Кьосева