Над 6 700 старозагорци са именници на Гергьовден

3 502 са мъжете от община Стара Загора, които носят популярното българско име Георги. Това сочи справката на Дирекция „Гражданско състояние“ на Общинска администрация. Наздравица за имения си ден ще вдигнат още и 43-ма господа с име Жоро, както и 3-ма с Жорж.

362-ма са мъжете, носещи името Ганчо, а 30 са с име Ганьо. Едва 5-ма са господата, имащи име Герган. Сред празнуващите са и 265-ма с име Галин.

Дамският вариант – Георгия, носят само 5 старозагорки, а с името Гергана са 682. 26 са носителки на име Гергина.

На Гергьовден ще почерпят и 771 с името Галина, 342 дами са Галя, а 406 са с име Ганка. Сред празнуващите са още и 175 с името Гинка. 30 са представителките на нежния пол с име Гана, а 52 – с Гина.

С модерното име Жоржета са 4 дами. Празнуващи още са Генчо, Ганчо, Гиньо и всички производни от обичаното име Георги.

На 6 май православната църква отбелязва деня на Св. великомъченик Георги Победоносец, известен като Гергьовден.

Гергьовден води началото си от древен езически празник, свързан с пасищното отглеждане на овцете и козите и с тяхното първо задояване. „Георгиус“ идва от старогръцки и значи „земеделец“. В Източна България вечерта преди празника младите обикалят нивите, за да прогонят житомамниците, после играят три леви хора, „къпят се в роса“ за здраве, берат крушови клончета и коприва, с които кичат вратите на дома, хамбара, зимника, обора и кошарата, палят свещици и по три глътки „мълчана вода“ пият – за лек.

За празника домакините месят най-различни хлябове – кръсташки, овчарки, колаци и кравайчета или специален кравай за Св. Георги, който се прави от невястата на дома. Той е кръгъл по форма и отгоре полага кръст от тестени пръчици, чиито краища са завити. В средата на кръста се слага малка топчица от тесто, обкръжена с тестян венец. Между стените на кръста има положени четири кравайчета, а кръста е обкръжен с “ несклопена ограда “ – полукръг от тесто, назъбчен с огрибката.

Стопанинът коли и гергьовденското агне, разбира се, след като го захрани обредно и закичи с гергьовденски венец – от черничева пръчка и коприва, увити с червен конец. „Къносва“ на кръст лицата на децата с кръвта, за да са здрави и зли очи да не ги урочасат. А костите на изяденото агне заравят в мравуняк, за да се множат овцете както мравките. След празничните трапези цялото селище се събира на хорището, където младите се теглят на кантар, люлеят се на люлки за здраве и играят ситни, скокливи хора, за да се множат животните и да расте нависоко житото. 

Обредна трапеза: печено агне, обредни хлябове, прясно издоено мляко, подсирено от него сирене, квасено мляко, мляко с ориз, пресен чесън, варено жито, баница с масло и сирене, свинска пача, яйца

Именници: Георги, Гергана, Гоце, Генка, Гинка, Гинко, Ганка, Ганчо, Галя, Гюро, Гюрга.
Свети Великомъченик Георги Победоносец е почитан и славен и от християни, и от мюсюлмани. Според утвърденото от църквата житие на светеца, Георги се ражда в Кападокия (Мала Азия). С блестящо за времето си образование, едва 20-годишен, той получава висока военна титла, като талантлив пълководец. Син на богати родители-християни, той става страстен привърженик на Христовата вяра. Като неин защитник е подложен на жестоки изтезания и е обезглавен в 288 г. по времето на император Диоклетиан (284-305). Георги се превръща в образец на “идеалния воин-християнин” и светец-покровител на войната и войската. Народните поверия и легенди приписват на св. Георги и ролята на змееборец и драконоборец. Именно този момент от битието на св. Георги е наложен от иконографията.

На 6 май в България е и Денят на храбростта и празник на Българската армия. Той започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. С указ № 1 от 1 януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден „За храброст“ – отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ № 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва.

Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена „За храброст“.

Тържеството завършва с военен парад. До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 година).

През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на Храбростта на 6 май. От 1931 г. Денят на Храбростта и победите е обявен за боен празник на войската. За първи път при честването на Гергьовския празник през 1937 г. тържеството започва от предната вечер със заря, дотогава тя е епизодично явление.

След 1946 г. традицията в честването на празника на Българската армия е прекъсната. Първоначално е определена датата 9 септември, а след 1953 г. – 23 септември, която остава до демократичните промени у нас през 1989 г. Великото народно събрание определя за празник на войската 23 август – денят на решителните боеве при Шипка.

Две години, 1991 г. и 1992 г., българските воини честват този паметен ден като свой празник. През 1993 г. с постановление на МС № 15 от 27 януари 6 май е обявен за Ден на Храбростта и празник на Българската армия.

На всички празнуващи честит и благословен Гергьовден!

Навръх Гергьовден от 9:00 ч. Старозагорският митрополит Киприан ще отслужи Света божествена литургия , посветена на Свети Георги Победоносец в катедралния храм „Св. Николай“.

Dolap.bg