Мая Дългъчева пред Долап.бг : „Доброто у българина се оказа неподозирано, героично жилаво“

Мая Дългъчева е родена на 05.05.1967 в гр. Стара Загора. Автор е на три поетични сборника, множество детски книги с приказки, гатанки и стихотворения, както и пиеси за куклен театър, либрета, текстове за детски песни. Наред с авторските си творби се ангажира и в областта на приложната литература като автор в редица образователни проекти. Много нейни произведения са включени в учебниците по български език и литература, а също така в учебниците по музика за предучилищна и начална степен. Носител на няколко национални награди за детска литература, както и две номинации за световната награда „Astrid Lindgren Memorial Award“.

Мая Дългъчева специално отговаря на въпросите ни.

Повече от месец невидим, но много опасен вирус Ви изолира в дома Ви, както и всички българи и целия свят. Как я карате? С какво се занимавате? Кое или какво най-много Ви липсва?

Аз съм в Германия и тук, както е известно, мерките са различни от тези в България. Въпреки че Бавария е от най-засегнатите провинции, разходки и спорт са разрешени. В момента се предприема разхлабване на мерките и маските стават задължителни, но само при пътуване и посещение на магазини. Хората са спокойни. Що се отнася до мен – даваме дежурства, защото има деца на лекари при нас. В дните, когато не съм на работа, се разхождам в парка, снимам, чета, пиша – правя неща, за които преди все нямах време. Понякога се зачитам в нещо и чак като запеят първите птичета призори, разбирам, че е сутрин. Излизам на прозореца да ги послушам със спокойствието, че после мога да спя до късно. Вдишвам и попивам тези малки мигове с благодарност, защото преди са ми профучавали на забързан каданс през прозореца на сутрешното метро. Целият ми ритъм е с главата надолу, но се наслаждавам на времето си. Онова, което ми липсва, е свободата да хвана самолета за София.

Какво първо ще направите, когато падне извънредното положение?

Ще се прибера в България.

Как оценявате духовния климат на нацията ни по време на COVID-19? За какво са опасенията Ви?

Забелязвам, че все повече хора  в последния месец споделят в социалните мрежи хубави истории – истории за благородство, взаимопомощ, доброта. Сякаш си набавят Витамин Д чрез светли думи. Сякаш тече някакъв процес на самолечение, самосъхранение, някакво своеобразно озониране като защита срещу психичния кемтрейлс, на който са изложени. Имам предвид, освен нормалния човешки страх за живота, който всеки малко или повече таи – злокобните брифинги, на чиято образност Братя Грим биха завидели, явната липса на стратегия, тоталния затвор, в който вече повече от месец стоят и възрастни, и деца. Плюс факта, че правителството реши да си вдига заплатите, докато хората си броят стотинките и виждат как пред очите им се срива онова, в което са инвестирали време, живот и надежди. Плюс освобождаването на едни от най-качествените журналисти от телевизиите. Плюс подписване на онзи договор за строеж на нова детска болница, срещу който имаше месеци наред протести – и то тъкмо когато хората са възпрепятствани да реагират. Да не споменаваме фурмите, тази „хубава и питателна храна“ – във време, когато окаяните български пенсионери даряват мизерните си пенсии в подкрепа на болниците. За капак – убийството на Милен Цветков, размазан на червен светофар от дрогирани отрочета на т.н. български „елити“ – трима в една кола по време на всенародна карантина. Аз дори не мога да смеля тези пет факта накуп в едно изречение, умът ми блокира! Последвано от „Казино е сред първите бенефициенти за запазване на заетостта в коронакризата“!? Опитвам се да си представя такова заглавие в немската преса – тук фантазията ми блокира. Буквално всеки ден има някакъв абсурд – не можеш да си поемеш дъх, за да посрещнеш следващия.

Всичко гореизброено, а и не само то, се случва в рамките само на няколко седмици. Ами човек може да загине без коронавирус – ей така, да се задуши, да му се пръсне сърцето от горчилка, унижение и безнадеждност. И без пандемия това е престъпно, но по време на криза, когато правителството би трябвало да се грижи хората да преминат с възможното спокойствие през изпитанието, е грях. Духовният климат на една нация е в пряка зависимост от нейните управници. И въпросът за морала в случая е поне толкова важен, колкото и мерките за безопасност, ако не и повече. Здравето започва от психиката – в този ред липсата на доверие, усещане за справедливост, стабилност и човечност е животозастрашаваща.

Ще спомена какво чуваме тук в изявленията на министрите: „Ние няма да оставим нито един човек сам да се справя в бедата… Правителството се грижи всеки от вас, в зависимост от ситуацията, в която се намира, да получи адекватна подкрепа… Ние съзнаваме, че слънцето, въздухът, спортът са важни фактори за здравето на хората, затова намираме неразумно да ви лишим от тях, но молим гражданите да спазват необходимата дистанция!“ Да, и тук обикалят полицейски коли (нека никой не си прави илюзии, че германците са генетично дисциплинирани – просто законите са строги, отнасят се за всички и работят реално). Да, и тук налагат глоби. Разликата е, че човек има свобода на избор. И право на слънце, въздух и движение. Ще добавя – едни от първите, за които бе гласувана незабавна финансова помощ тук, са хората на изкуството. Защото, цитирам премиера: „Бавария е културна страна и ние няма да изоставим нашите творци, защото искаме да остане такава.“

Питате ме за опасенията ми – те са, че българската духовна имунна система е изчерпана и няма съпротивителни сили; че закърнява сензитивността за границата между абсурд и нормалност – мнозинството сякаш не регистрира абсурда като такъв; че дори в тази всеобща криза хората се разделят и водят битки едни срещу други, вместо да се обединят за добруването на всички.

Но нека се върна на онези, които излъчват добри послания – чрез думи, музика, картини, кой каквото умее. Мисля, че е нужна огромна сила, за да извадиш светлинка от себе си насред всеобщата тъмница. Зная, някои смятат, че това е липса на позиция по главната тема, че е захаросано и въобще – достойно единствено за неглижиране и присмех. Аз намирам, че това е сила. Не коментирам изобщо кой как го прави и на какво ниво. Друго е същественото – всички тези хора сега играят ролята на бащата от филма на Роберто Бенини „Животът е прекрасен“. Това е много главна роля, спасителна.

Забелязвате ли нови добродетели, които избухнаха у българина?

Струва ми се, че хората проявяват повече отговорност и дисциплина.

Другото – състраданието, взаимопомощта, добротата – не са нови добродетели.

Навремето някой ми беше казал, че има пряка връзка между климата и човешката природа, а аз се разсмях. Напоследък все по-често я откривам – като растенията сме. Там, където има повече слънце, по-друг е цветът, ароматът, сладостта. Българите сме топли хора по рождение. Имам предвид – душевните качества, които например у един германец са развивани от ранно детство чрез възпитание, добра социална политика,  строги закони, силна църква, у българина са неизтребими, въпреки липсата на повечето от тези фактори. Много е трудно да останеш добросърдечен, ако десетилетия наред влизаш от криза в криза, живееш в несигурност и беззаконие, в потъпкване и мизерия. Да, българинът не винаги е мил, учтив и спокоен, а и би било ненормално да е, предвид средата, в която се намира. Но вижте колко хора си помагат едни на други, събирайки светкавично огромни дарения (понякога отменяйки държавата в ангажимента й), колко хора просто пътьом спират колата и оставят торби с храна за гладните и бездомните, примери много… Аз смятам, че доброто у българина се оказа неподозирано, героично жилаво –  то се проявява ежедневно, а сега двойно повече.

Как коментирате писаното в социалните мрежи?

Виждам как немалка част от хората ежедневно се разделят на яростни групи за или против, без значение какво е на дневен ред: генералът, Мангъров, маските, църквата… А енергията, вложена в надвикване, е прахосана нахалос. Тя се разпада по твърде безсмислен начин – под формата на караница с някой непознат във Фейсбук например. Като следствие, дори това да е справедлив гняв, той не може да набере съзидателна мощ, за да предизвика промени. Социалните мрежи в този случай играят коварна роля на отдушник – човек влиза, изпуска парата, излиза, мърмори си още малко под носа и след три дни всичко е забравено. Ако пък се касае само за доказване на собствена правота, е съвсем загуба на време. Понякога ми се струва, че като общество емоционално сме на етап детска градина – тропаме с крак, плюем се, разприятеляваме се. Положението е „Тогава няма повече да си играя с теб!“ И какво от това?

Липсва ни зрялост. Липсва самоуважение, респект към другия, комуникация, съзнание, че си част от цяло, добруването на цялото като цел – базисни емоционално-социални умения. Някак всеки сам по себе си е добър, умен и красив, но лицето на нацията е хаотичен пъзел от части, които не правят сглобка.

Аз лично избягвам да коментирам – намирам го излишно, предвид пороя от новини, мнения и разпри, който се излива ежедневно. Чета и български, и чужди медии, разговарям с мои приятели по цял свят, които споделят от мястото, където са. Опитвам се да си изградя свое, доколкото е възможно обективно мнение, без да го налагам и да влизам в ненужни спорове. В крайна сметка сме възрастни хора, владеем езици, предполага се, че можем да мислим самостоятелно и критично, както и да си набавяме разнообразна информация.

На какво ни учи коронавирусът?

Да осъзнаем, че сме взаимосвързани и взаимозависими – колкото и да не ни се ще, колкото и да не ни се вярва, ние сме едно тяло.

Да определяме приоритетите си според своя личен център, а той е еднакъв при всички и тупти.

 Как мислите ще се промени светът ни след пандемията?

Както се променим ние по време на пандемията. Каквото се случи вътре в нас, това ще се прояви отвън. Разчитам на парадокса вирусът да ни излекува. Дано страхът не се окаже по-опасната зараза с по-тежките последици. Времето ще покаже.

Коронавирусът как провокира Творчеството у Вас?

Повече чета – наваксвам, защото преди най-често нямах достатъчно време. Когато пиша, редактирам стари текстове. Интересно ми е, защото мога да се развихря – такова кълцане и префасониране не бих си позволила с никой страничен автор.

Как поддържате форма?

Гледам да прекарвам повече време навън.

Какво е пожеланието Ви за старозагорци?

Радвайте се на подареното време и не го прахосвайте в страх, мили хора – правете любими неща, казвайте топли думи, създавайте хубави спомени! Така или иначе, с корона и без корона, всеки от нас е владетел само на своя днешен ден.