Уникалният старозагорски артист – оперен солист, режисьор, художник, сценограф Денис Иванов :“Да бъдем свободни духом“!

Как Ви действа изолацията, Денис? Липсва ли Ви нещо и какво е то?

Може да звучи странно, но за мен тази изолация се оказа по-скоро шанс да наваксам с времето и да се посветя на проектите и ангажиментите, с които съм се захванал. Само към Държавна опера Стара Загора те са четири за новия сезон. Имам ангажименти и към други театри в страната, плюс Дипломна работа. Намирам време и за любимото ми четене, което в забързаното ежедневие, за голямо съжаление остава малко или много пренебрегнато.

Липсва ми безумно природата и чувството, че мога „сега да се грабна” и да отида някъде на любимо място. Досега с природата, определено. Не толкова общуването с хората, защото аз по натюрел съм интроверт, а заради работата си съм свръх социален, така че сега е и момент да бъда сам, сам със себе си. Нещо, от което всеки творец се нуждае.

Какво първо ще направите, когато падне извънредното положение?

Ще се изразя откровено и неподправено – да хукна в гората или на някое живописно място. Може и на морето. Обожавам го. Не заради къпането или плажуването, а заради съзерцанието на този безкрай на море и небе. Свободата, която носят.

Как оценявате духовния климат на нацията ни по време на COVID-19? За какво са опасенията Ви?

Никак не съм оптимистично настроен. Тази случка отново показа на преден план най-лошите черти на българина и неговата абсолютна липса на култура, здрав разум, а изведе на преден план, за пореден път, Бай Ганьовщината и така пословичната ни свръх компетентност и свръх прозорливост.

Забелязвате ли нови, добродетели, които избухнаха у българина?

Никакви… С риск да звуча обидно…

Как коментирате писаното в социалните мрежи?

Срам ме е… Всички писатели във ФБ са професори и гении биолози, че и химици, за политика да не говорим – там винаги сме били за Нобелова награда… Винаги сме знаели кой ни е виновен и как ще се оправим… Изобщо, всичко ни е ясно… Но виновниците вече 30 години са си същите и никой от тези милиони всезнайковци не си взе поука, че е по-добре да ни спести „гениалността си”…

На какво ни учи коронавирусът?

Че сме едни НИКОИ… Че трябва да се обърнем към себе си, към Природата и към ДОБРОТО… Ако имаме доблестта да го смятаме на наша потребност. Че тя, Природата, която хилядолетия унищожаваме, сега ликува, а ние сме повалени…

Как мислите ще се промени светът ни след пандемията?

И тук съм песимистичен. За будните, да. Ще разберат, че трябва да са още по-будни и за тях ще има някаква форма на Ренесанс. Не смея да твърдя за световен мащаб /защото не съм един от гореспоменатите, на които всичко им е ясно/ но се опасявам, че за България това ще е поредното чудо за три дни, което ще отмине и всичко ще продължи по старому. Поредният сеир, който сега ни дава повод да се вайкаме и да сме страдалците на Вселената, а после ще се върнат злобата, завистта и дребнавото мислене в ежедневието. Много хора ще обеднеят. От бедните разбира се, а богатите ще забогатеят, както всеки път. Отново казвам: просто предполагам. Дано не е така… Дано човечеството осъзнае, че наистина има нужда от рестарт.

Коронавирусът как провокира творчеството Ви?

На 100000%… Чувствам се нов човек. В началото на изолацията имах кратък момент на притеснение и паника, но вглъбяването в себе си ми помогна да се изострят сетивата ми и да си дам равносметка за това кой съм, къде съм, какво искам. Не че не съм го правил и преди, но в такава ситуация е по-ярко. Затворил съм се като монах в килия и си сътворявам моят свят на красота, работейки по постановките си.

Как поддържате форма?

Охххххх….. Мъка… Следващият въпрос….

Какво е пожеланието Ви за старозагорци?

Да обичаме. Да обичаме всичко: Живота, природата, животинките, себе си, ближния си – онзи, който ни ядосва и искаме да фраснем понякога. Онзи, който е с нас от зори до мрак. Да обичаш всички е лесно. Така не обичаш никого. Но ближния, това е нещо различно. И много трудно. И най-вече: да благодарим, че сме здрави и живи. Ако сме болни, да благодарим, че не сме и по-зле. Защото винаги има по-зле.

Да си пожелаем, като отмине това чудо, когато и да е това, да помним дълго, че сме били затворници и да се радваме на всяка свободна минута. Защото много от нас и преди карантината живееха по същия начин – затворени, заседнали, кой пред компютър, кой в офис, кой в ателие, няма защо да се лъжем. Роби на работа, мераци и глупави мечти… Онези, които сега узнаха, изневиделица, че ни лъжат и ни поробват, да са се сетили преди много много години и тогава да са действали… Най-лесно е да бръщолевиш и да критикуваш от място.

ДА БЪДЕМ СВОБОДНИ ДУХОМ!

Въпросите постави Росица Ранчева