Хормайсторът на Старозагорската опера Младен Станев копнее да спретне една голяма репетиция

Хормайсторът на Старозагорската опера Младен Станев копнее да спретне една голяма репетиция

Маестро, как изолацията се отразява на Вашия динамичен стерeотип? С какво замествате репетициите в операта и в хоровите Ви формации?

Толкова много работа бях оставил за „по-нататък“, а сега не мога да повярвам, че разполагам с всичкото това време. За съжаление – проектите, по които работя, едва ли ще се осъществят точно в този вид, в който се надявах. Сънувам музика, непрекъснато ме съпътстват последните работени произведения. Иначе използвам много от времето и за да направя малко ремонт вкъщи; превърнах терасата в ботаническа градина, помагам в семейството – имам учителка в едната стая, и ученик в другата, доста е занимателно. Покрай това попълних и някои пропуски в основното си образование ��. И е изключителна възможност да изкарам много време с тях, в ежедневието това често ми липсваше. Под секрет – използвам любезността на някои отворени в кризата платформи, за да се дообразовам в някои сфери.

Какво първо ще направите, когато падне извънредното положение?

Ще спретна една голяма репетиция. С живи, истински певци, зажаднели за ансамблово творчество. Ще посетя близки роднини, и ще отида за риба.

Как оценявате духовния климат на нацията ни по време на COVID-19? За какво са опасенията Ви?

В критични моменти се проявяват и добрите, и лошите страни на духовното състояние на една нация. Понякога – малко крайно, но – очаквано. Няма изненади. Радвам се, че много хора проявяват интерес към възможността да седнат пред телевизора или компютъра, и да се обогатят духовно, да надзърнат в някой музей, да чуят хубаво изпълнен концерт, спектакъл. Опасявам се, че ще се разглезят от този начин на консумация на култура. И, много се опасявам, че дълго време ще ги е страх да се срещнат с живи изпълнители, ментори, ще има бариера към всичко, свързано с досегашния духовен живот. И доверието към дигиталния свят и неговата привидна безопасност ще е нараснало.

Забелязвате ли нови, добродетели, които избухнаха у българина?

Нови – не. Българинът разполага с всички добродетели, просто понякога му се е налагало да ги позабрави… Сега пък е момента, в който да покаже съпричастност, състрадание, дай Боже – да започне да уважава повече чуждата позиция, да сформира мисълта за принадлежност към гражданското общество.

Как коментирате писаното в социалните мрежи?

Аз съм един от активните участници в това писане. Но в повечето случаи – опитвам се да се забавлявам, да изтъкна някои свои качества, които не мога да проявя в реалния живот. Спрямо другите – използвам да гледам на този виртуален свят като на своеобразна психологическа лаборатория, анализирам хората и правя изводи. Мисля си, че изконното желание за разделение в сънародниците ни, се проявява много силно тук, по всякакви поводи. И очаквам един сценарий – примерно спорът между „паникьорите“ и „безсмъртните“. В началото беше много остър, предполагам – след още не много време ще си сменят ролите – наплашените ще поискат да работят и да излизат навън, а по-смелите до този момент – ще започнат предпазливо да преосмислят позицията си. Ако продължи достатъчно дълго – двете „враждуващи“ групи ще се обединят около едни и същи идеи. Всичко това – разбира се, докато отпаднат мерките. След това ще намерят за нещо друго да спорят. И това не е лошо, в спора се ражда истината.

На какво ни учи коронавирусът?

На дисциплина (имаме нужда). На търпение. На самоусъвършенстване. На уважение към науката. Да ценим това, което не сме забелязвали досега. И на хигиена.

Как мислите ще се промени светът ни след пандемията?

До сега не харесвах някои неща в нашия свят, но една силова промяна не очаквам да доведе до положителна промяна. По-скоро, ако хората са погледнали достатъчно дълбоко в себе си, ще осъзнаят собствената си нужда от усъвършенстване – това ще е сериозна крачка напред.

Коронавирусът как провокира творчеството у Вас?

Работя по един проект, заедно с един наш писател. Отдавна мечтая да напиша малко музика. Ако се получи нещо интересно – ще си позволя да го покажа. Също така, свиря стари неща, които преосмислям, намирам нови интересни детайли, които са ми се изплъзвали.

Как поддържате форма?

По-скоро бих редуцирал формата си �� Никога не съм се хранил толкова здравословно. При възможност – извършвам физическа работа, но упражнявам мозъка си много – свиря на пиано, опитвам да подобря езиковите си умения, ползвам разни приложения, които развиват определени умствени способности.

Какво е пожеланието Ви за старозагорци?

Нека да са здрави, това е най-важното. Здрави и физически, и психически. И – духовно силни. Нека света, който ни очаква след всичко това, да не ни изненада, а да сме подготвени, и ние да го изненадаме. С по-добро!

Въпросите постави Росица Ранчева