Ще ни научи ли на нещо ,,коронавирусът”?

Все още е силна горчилката в гърлото и тежки са в главите ни мислите от това, което се случи с Милен Цветков. Искрената болка, съпричастието и гневът все още кънтят в многобройните постове и писма, написани в негово и от негово име. Тези усещания може би ще се притъпят в известна степен във времето, но никога няма да изчезнат от живота на неговите деца, на неговите близки и на истинските му приятели.

Но това, което се случи на Милен Цветков, сякаш носеше усещането за нещо ,,предизвестено”. Това нещастие сякаш беше алегория на една неизбежна среща между миналото и бъдещето.

Това ли ни чака? Това ли е ,,бъдещето”? Затова ли хората сме тук, на Земята? Да загубим най-скъпото, което един човек притежава – живота, по подобен начин?

Има хора, чиито живот и дела  сякаш не са нищо друго, освен един урок, който ни е пратен да научим чрез тях.

Ние обаче, учим ли се на нещо? Това, което става, докосва ли ни? Можем ли да променим себе си, а по този начин и другите? Ако не можем да променим себе си, е заблуда, че ще променим другите. И изобщо човекът, човешкото същество, желае ли промяната към по-добро? Това, което се случва, сякаш говори за друго.

Не ми се задават въпроси като:

–         Как така младежи на по 18-20 години успяват да се снабдяват с дрога?

–         Къде е тук – в това, което се случва, ролята на възпитанието в семейството, в училището, каква е средата, в която расте днешната младеж?

–         Къде са примерите, на които тези деца трябва да подражават и какво им се предлага като примери за подражание?

Въпросите могат да бъдат безкрайни и най-лошото е, че ние знаем отговорите.

Това, което се случва в България и по света, точно в този момент, ни дава много фокусиран образ на човека и на човешкото общество изобщо.

Всъщност има нужда от едно уточнение. Важно уточнение. Говоря за човека, обитаващ  в момента планетата Земя. Много ни се иска и май всички живеем точно с тази мисъл, че ние – човешките същества на Земята, сме Светът. И всичко останало няма значение. Нещо повече –  ние сме напълно убедени, че точно и само ние, човеците на планетата Земя, сме светът.

Да, ама не. Светът е всичко онова, което ни заобикаля. Светът е Природата. Светът са птиците, дърветата, океаните, моретата. Светът е Космосът, с необятните си и необясними предели, навярно и с необятните си форми и прояви на живот, каквито изобщо не можем  да си представим.

В този смисъл ,,огромните“ ни притеснения за ,,изчезването на света“ са абсолютно безпочвени. Да, можем да изчезнем ние, сегашните представители на човешката раса, но светът и животът със сигурност няма да изчезнат.

Кои сме ние в тази палитра от необятност и безкрайност, за какви се мислим и накъде сме тръгнали? Мисля, че и на тези въпроси знаем отговорите. Но се правим, че не е така. Космическото равновесие няма нищо общо с нашите представи за собственото ни ,,величие” и ,,царственост”.

Пентагонът в САЩ вчера, на 29.04.2020 г., официално призна съществуването на неидентифицирани летящи обекти и публикува секретни видеа, заснети от военни самолети, които вече са били гледани  в общественото пространство, въпреки секретността си. Нищо, че в Русия последва отговор, че това са просто необясними атмосферни явления. Подобно изявление вече дори звучи смешно и навярно щеше да мине преди 50-60 г. Доказателствата за чужди цивилизации, били тук и в момента също посещаващи Земята, станаха достатъчно много.

Е, ние, човеците на майката Земя, ли сме светът? И няма ли да се замислим? За това, какво причиняваме на Природата и на живота около себе си, на самите себе си, на света, който определено май не сме само ние.

И това, което се случва в момента на планетата ни, ще ни научи ли на нещо?

Огромни са споровете, изкуствен или естествен е произходът на тази болест. Това ли има значение? Тази болест е тук най-вероятно, за да ни накара да се видим кои сме, какви сме, каква е нашата ценностна система като хора, можем ли да пренаредим приоритетите си. Тази болест може би е тук, за да ни покаже колко всъщност сме малки, уязвими и слаби, въпреки огромните възможности за самоунищожение, с които разполагаме, трупайки планини от оръжие, в името на военно надмощие.

Е, видя се колко сме велики и могъщи от срещата с един коронавирус.

Видя се как президентът на САЩ пожела да притежава ваксина само за своята страна.

Видяха се още много неща и у нас, и по света.

Това, което се случва в момента на планетата, е някаква огромна ирония, съотнесено към думите на Сталин навремето, отправени към Чърчъл и Рузвелт, че трябва да си поделят Луната.

За какво ни говорят тези думи? И какво би се случило на планетата Земя, ако ние, днешните човеци, бяхме една от тези цивилизации, които разполагат  днес с технологиите да летят в Космоса така, както ние пътуваме с колите си от град до град. Фантастичните филми за нашествия на извънземни, завладяващи Земята, и не само нея, щяха да са обективната реалност.

В подобни екстремни моменти, като този с коронавируса, проличава ясно кой кой е, кой какъв е и кой колко струва. В подобни екстремни моменти изказът, изразът и поведението ,,Аз и Вие” се открояват силно на преден план и показват неосъзнаването на взаимовръзката между нещата, между хората и между всичко в света. Показват, че не сме дорасли до осъзнаването на понятието ,,Ние”. Говоря, естествено, само за определена  група хора от нас. Сигурен съм, че на планетата отдавна има много човешки същества, а те неизбежно ще стават все повече и повече, чиято философия и живот са подчинени точно на това разбиране – за взаимовръзката между всичко и всички.

Предполагам, че всеки един от нас трябва да мине през уроците на живота и кармата. Това явно не става за един ден и най-вероятно и за един живот. Но няма как всеки от нас да не научи уроците, за които е дошъл тук, на Земята.

Ако това, към което трябваше да се стремим, бяха само парите и властта, значи с тях щяхме да си купим безсмъртие и щастие. Има ли човек, който го е направил? И какво остава след човека и какво се помни? Парите и властта, които е имал или онова, което е създал в живота си, останало да вдъхновява следващите поколения.

Парите и властта не са нещо непременно и единствено само лошо и зло. Те могат да бъдат и нещо прекрасно, ако бъдат осъзнати като средства, каквито всъщност са, употребени  в името на Живота и на Любовта.

Единственото чудо, което е родило, ражда и ще продължава да създава  Живота в  безкрая, е чудото на Любовта. Любовта е всичко, което стига до очите и ушите ни, до душите и сърцата ни. Любовта са слънцето, водата, въздухът, песента на птиците, нашата планета, космосът.

Кое от тези неща може да бъде родено от власт и от пари?

В този смисъл всичко онова, което ни се случва, е поредният урок пред нас и поредният изпит, пред който сме застанали. Ако сме добри ученици – ще продължим да се учим. Ако не желаем да се учим, училището на живота може да затвори вратите си.

До момента, в който на тях почука едно Ново човечество. Човечество, което е осъзнало и  разбрало, че в света има една единствена движеща, съзидателна и вечна  сила – силата на Любовта.

Христо Рашев