Политологът Първан Симеонов:“Коронавирусът ни връща на Земята“

Първан Симеонов е роден през 1982 г. в Стара Загора. Завършва ГПЧЕ „Ромен Ролан“, а след това журналистика и политология в Софийския университет „Св. Климент Охридски“. Изследовател е в областта на политическите партии, докторант по политология в СУ „Св. Климент Охридски“. Изпълнителен директор е на „Галъп интернешънъл болкан“, част от мрежата на Института по социология „Иван Хаджийски“ и на клуба „Конрад Аденауер“. Участник е в научни изследвания в различни области. Автор и съавтор на различни издания и изследвания на обществения и политически живот в страната. Той е непресъхващ извор на идеи в името и за благото на родния град. Един от инициаторите и главно действащо лице за създаване в Стара Загора на Арт-зона, както и за спасяването на парк „Бедечка“ от застрояване.

Близо два месеца COVID-19 Ви изолира в дома Ви, както и всички българи и целия свят. Как я карате? С какво се занимавате? Кое или какво най-много Ви липсва?

Работя. Липсва ми възможността за нормално излизане – както, вероятно, е при мнозина.

Какво първо ще направите, когато падне извънредното положение?

Мисля, че ако падат скоро, мерките ще продължат да падат всъщност стъпаловидно. Извънредното положение може да бъде прекратено скоро, но се боя, че мерките за дистанциране у нас и по света ще бъдат по-трайни. За море мечтая иначе.

Как оценявате духовния климат на нацията ни по време на COVID-19? За какво са опасенията Ви?

За това, че едни от най-прогресивните и популярни умове в страната ни са изпаднали донякъде в банален хейт в последните дни, ми е малко тъжно. Макар да знам, че това са нормални процеси. Пък и когато хейтът стане много чуваем, значи и страхът от болестта е намалял. Хубаво ми е, че поне в началото на извънредното положение, показахме мобилизация като общество – беше дори приятно за преживяване. Мисля, че имаме шанс да излезем от това с повече самочувствие като общност (може би ще го осъзнаем едва след години в пълнота). Дано нещата с овладяването на заразата вървят добре само.

Забелязвате ли нови, добродетели, които избухнаха у българина?

Бях наистина вдъхновен от мобилизацията в първите седмици. Сега предстои да разберем дали това не е било просто отражение на лошото време тогава. Аз предпочитам да съм оптимист.

Как коментирате писаното в социалните мрежи?

Мъча се да свиквам. Ядосвам се на многознайстването. На това как нормалната човешка критичност понякога се превръща в заяждане. На това как от недоверие към официалната информация, хора започват да вярват на отровено фалшиви новини. Не са виновни хората. Не бива да забравяме, че социалните мрежи не са представителни. За представителна картина – има си социология и изследователи като мен я доставят редовно.

На какво ни учи коронавирусът?

Връща ни на земята.

Как мислите ще се промени светът ни след пандемията?

Логиката казва, че се задълбочава консервативната вълна, която и бездруго е налице. Логиката също казва, че заради икономическата криза ще има повече ляво. А комбинацията между консервативно и социално е доказала своя взривоопасен потенциал в историята. Но невинаги нещата се случват според логиката. Особено в такива моменти.

Коронавирусът как провокира творчеството у Вас?

Достатъчно е, че ме накара да се замисля за важните неща. В драматизма и историчността на ситуацията има изследователски и човешки шанс дори. А и творчески. Имам привилегията да следя масовите нагласи в тези времена. Времената са колкото зараза, толкова и социология. След време дори спомените от тези дни ще са ценни. Всъщност, не съм в най-лошото положение – има и зелено пространство. И това ми помага дори да съм благодарен в тази ситуация.

Как поддържате форма?

С работа.

Какво е пожеланието Ви за старозагорци?

Търпение и мъдрост. Каквото ни трябва на всички.

Въпросите постави Росица Ранчева