По време на COVID-19 експертът по СОП Калоян Дамянов издаде нова книга

Калоян Дамянов е роден през 1982 г. в Стара Загора. Завършил е Пето ОУ „Митьо Станев“ и СУ „Иван Вазов“. В Тракийския университет получава бакалавърска степен по специалността „Специална педагогика“ и „Доктор по специална педагогика“. Магистратура защитава във Великотърновския университет „Св. св. Кирил и Методий“, а втора магистратура във Венеция, Италия.

Бил е началник на отдел „Закрила на детето“, дълги години е директор на Ресурсен център в  Стара Загора. От няколко години е директор на Регионалния център за приобщаващо образование в София-град и председател на Националната асоциация на ресурсните учители, учредена преди 8 години в Стара Загора. Преподавател е в СУ „Св. Климент Охридски“, в ПУ „Св. Паисий Хилендарски“ и НБУ. Отскоро е национален координатор на Европейската агенция за специални потребности и приобщаващо образование в Брюксел.

На 21 февруари 2019 г. д-р Калоян Дамянов представи в родния си град първата си книга „Помощникът на учителя в приобщаващото образование“.

Господин Дамянов, как я карате по време на изолация? С какво се занимавате? Кое или какво най-много Ви липсва?

Така е и всички трябва да се съобразяваме с новия начин на живот, за да запазим себе си и близките си преди всичко здрави. Аз съм доста социален човек и това наложи цялостно преструктуриране на ежедневието ми. Работя преди всичко от своя дом чрез разнообразни платформи за комуникация и споделено работно пространство. В началото не знаех как точно ще успеем да организираме обучението на деца със специални образователни потребности (СОП) по този начин, но вече повече от месец около 80% от всички наши ученици работят онлайн със своите ресурсни учители. Това много ме радва до степен, че ще запазим някои елементи от този начин на работа и след кризата. Това, което най-много ми липсва, са пътуванията. Наложи се да отложа няколко планирани пътувания и една ваканция на екзотично място, която се надявам все пак да реализирам догодина.

Какво първо ще направите, когато падне извънредното положение?

Ще събера близки мои приятели на парти в любим столичен клуб. По време на извънредното положение беше и моят рожден ден, който също се наложи да отменя, а бях планирал да събера около 30 близки приятели и колеги. Ще го направя веднага, когато е възможно.

Как оценявате духовния климат на нацията ни по време на COVID-19? За какво са опасенията Ви?

Мисля, че българите все пак показахме, че можем да постигнем единение и голямата част от хората се съобразяват с предписаните мерки. В същото време ми се иска още повече да започнем да говорим за нови пътища на развитие на нашата страна. Видяхме, че много наши сънародници се прибраха в България. Сега е добър момент да преформатираме целите си като нация. Имам опасения свързани с това кризата да бъде използвана и като начин за печалба. За съжаление видяхме спекулата при някои продукти, много хора загубиха работата си. Бих искал да виждам по-активна политика в тази посока.

Забелязвате ли нови, добродетели, които избухнаха у българина?

Не бих казал, че са нови добродетели, а по-скоро забравени ценности от забързаното ежедневие. Свидетели сме на повече съпричастност между хората. Видяхме как пенсионери даряват малките си пенсии на болници, видяхте колко много хора се включват като доброволци. За съжаление по време на тази криза загубихме и един от най-добрите ни журналисти Милен Цветков, на който имах възможността да съм бил гост в предаването му. За по-малко от седмица се събраха над 100000 лв. за децата му, което е още едно силно доказателство, че не сме загубили своя рефлекс към доброто.

Как коментирате писаното в социалните мрежи?

Няма да се изкажа негативно за социалните мрежи. Те са добро отражение на самото общество и процесите в него. Освен, че са средство за комуникация, чрез тях ние вече оставаме и повече свързани един с друг. Не са за подценяване и възможностите, които те осигуряват за свободно слово. Естествено като всяко публично нещо и там се срещат негативни проявления и затова е необходимо да се спазва определена хигиена.

На какво ни учи коронавирусът?

На отговорност преди всичко, но и на това, че животът който водим не е даденост и всичко може да се промени за един миг. Започнахме да оценяваме, колко важни сме един за друг и колко трудно е да бъдеш социално изолиран. Научихме се и на нови начини за работа, удоволствия и развитие.

Как мислите ще се промени светът ни след пандемията?

Мисля, че ще се промени със сигурност, но не и в такава степен за каквото се говори от някои анализатори. По-скоро ще се наложи от тук насетне да говорим за живот в условията на риск от пандемия. Ще се въведат нови правила на работа, пътуване и забавления, които ще бъдат бързо асимилирани.

Коронавирусът как провокира творчеството у Вас?

В интерес на истината далеч по-ефективно започнах да творя. Излезе преди два дни от печат моята нова книга: „Функционално оценяване в приобщаващото образование“ и заедно с екипа ми обсъждаме възможността да я представим на онлайн на събитие за професионалната общност съвсем скоро. Освен това започнах и да слушам повече музика през целия ден, а и вечер.

Как поддържате форма?

Да, това е болен въпрос, защото преди извънредното положение бях започнал да ходя на уроци по плуване. Сега обаче се записах за онлайн курс по йога, а и следя някои танцови сесии с които разпускам.

Какво е пожеланието Ви за старозагорци?

Обичам Стара Загора, моят роден град. Пожелавам на всички да бъдат здрави и силни. Ние не само ще бъдем отново заедно, но и в момента можем и трябва да бъдем. Градът ни има нужда от дебат за своето развитие и той може да се води в различни пространства.

Въпросите постави Росица Ранчева