Очарователната млада оперна певица Елена Петрова пред DOLAP.BG:”Копнея за сцената и за публиката“

Елена Петрова е родена през 1994 г.в град Сливен. Завършва Хуманитарна гимназия „Дамян Дамянов“, но се насочва към оперното изкуство след дългогодишното музициране под палката на маестро Методий Григоров в детски хор „Дружна песен“ и смесен хор „Добри Чинтулов“, гр.Сливен. Завършва Национална музикална академия „Проф.Панчо Владигеров“ в класа по класическо пеене на проф.Жасмина Костова.
Още като студентка участва в редица концерти като авторския концерт на проф. Георги Костов с диригент Деян Павлов, съвместен концерт на Национална музикална академия и Софийска филхармония с диригент Славил Димитров, „Една вечер в операта“- съвместен концерт-спектакъл на НМА и Държавна опера Стара Загора с режисьор Огнян Драганов и диригент Ивайло Кринчев.
Дебют на професионалната сцена прави през октомври 2016 г. на сцената на Държавна опера-Стара Загора в ролята на Метела от оперетата на Жак Офенбах „Парижки живот“. През 2017 г. играе в още три продукции на Държавна опера -Стара Загора: в съвременната камерна опера от Георгос Минас “Пламъци в платната на нощта“-световна премиера ; „Вълшебната флейта“в ролята на Втора дама и „Бохеми“ в ролята на Мюзета.
В репертоара й като солистка в Старозагорската опера влизат водещи роли в оперетите „Царицата на чардаша“ , „Херцогинята от Чикаго“, „Хубавата Елена“ . Елена Петрова участва и в атрактивния концерт „Queen- шоуто продължава“ с диригент Димитър Косев и е соло-изпълнителка в танцовия спектакъл „ГЕТО“ по музика клезмер и на Горан Брегович. На 23 януари 2020 г. на сцената на Държавна опера-Стара Загора беше дебютът й като Мими в операта „Бохеми“ от Дж.Пучини!
През април 2016 г. печели Специалната награда в Академичен конкурс „Проф. Илия Йосифов“. През октомври 2018 г. участва в Четвърти академичен майсторски клас на Анна Томова-Синтова в НМА-София. През септември 2019 г. получава специалната награда на маестра Веселина Кацарова от Майсторския й клас в Стара Загора – участие в главна роля в постановка на Опера Стара Загора.

Госпожице Петрова, повече от месец невидим, но много опасен вирус Ви изолира в дома Ви, както всички българи и целия свят. Как я карате? С какво се занимавате? Кое или какво най-много Ви липсва?

В родния ми град Сливен съм. Бях забравила, какво е за мен този град. В редките случаи, в които излизам извън дома, преоткривам романтиката на малките и тихи улички, старите къщи с избуели цветя. Взирам се в планината и си мечтая за разходка из Карандила.

Ежедневните ми задачи не са се променили много- слушам опера, следя майсторските класове на доказаните специалисти, не спирам да уча нови и все по-нужни неща за младия певец, чета книги, за които нямах време. Щастливка съм, че имам двор, в който да развивам градинарските умения. Имаме си и малко кученце, което наскоро прибрахме от улицата и сега се занимаваме с възпитание на непокорния му дух. Въпреки идилията, която ме заобикаля, липсва ми Стара Загора, липите, Зоопаркът (мястото ми за релакс и прочистване на мисълта), сградата на операта, моите колеги, с които ще изпием по едно кафе, гледайки Античния форум и най-важното, за което копнея е сцената и публиката.

Какво първо ще направите, когато падне извънредното положение?

Ще отида в планината за билки и за риба с баща ми.

Как оценявате духовния климат на нацията ни по време на COVID-19? За какво са опасенията Ви?

За жалост народът ни не е единен, в каквато и да е ситуация. Виждам много хора, които спазват мерките за сигурност, защото осъзнават сериозността на проблема и такива, които носят маските на врата си, само защото ги грози глоба. Има и трети, които са далеч от идеята да спазват каквото и да е. Никой не смее да направи забележка за неспазване на мерките, може и да си изядем боя. Времето се стопля, всеки иска да отиде някъде,както и аз, напълно разбираемо е ,но се притеснявам, че с удължаването на извънредното положение егоизмът и непукизмът ще надделеят в множество хора. Дано съм лош пророк.

Забелязвате ли нови, добродетели, които избухнаха у българина?

Единението отдавна не присъства като качество на нацията, трябва да си го признаем. Но забелязвам все по-масовото чувство за гражданска отговорност и самоконтрол, качества, които придобиваме постепенно, за жалост по трудния начин, но ще бъдат важни за израстването ни след края на пандемията, малки стъпки към положителната промяна.

Как коментирате писаното в социалните мрежи?

Вече не следя информацията за вируса в социалните мрежи. Броят на публикациите е огромен и губя време за отсяване на достоверната информация. Предпочитам да си чета книгата, тя ми дава много повече ‘‘хляб за размисъл‘‘.

На какво ни учи коронавирусът?

Учи на себепознание и търпение, на себеотрицание,на взаимната помощ и състрадание. Помага ни да се отвратим от заобикалящия битовизъм, за да изплува на повърхността идеализмът, да събудим съзнанието си и да разширим кръгозора.

Как мислите ще се промени светът ни след пандемията?

Аз съм оптимист, затова ще кажа, че промяната ще е положителна. Какви ще са мащабите й, зависи от всеки един човек на Земята. Отражението на човешката намеса можем да видим точно сега, когато голяма част от промишлеността не функционира. Трябва да се постараем да помагаме на планетата, за да помага и тя на нас. За мен всички катаклизми, вируси и т.н. са отговор на природата, в която да не забравяме, че всичко е баланс, който човекът умее да руши.

Коронавирусът как провокира творчеството у Вас?

Провокира отлаганото от мен написване на дипломна работа. Сега вече имам време и никакво извинение.

Как поддържате форма?

Все повече наблягам на десертите.

Какво е пожеланието Ви за старозагорци?

Радвайте се на времето прекарано със семейството, правете нещата, за които никога не сте имали достатъчно време. Отдайте се на изкуство, развихрете въображението си и повдигнете духа си! Не забравяйте, че е закономерност след всяко зло да идва добро. Колкото по-изпълнителни сме в спазването на мерките за безопасност, толкова по-бързо ще се радваме на спокойствието, нормалните човешки взаимоотношения и на личната си свобода!

Бъдете здрави!

Въпросите постави Росица Ранчева