Шестокласничката Рая Гънчева с награда от Национална ученическа конференция

Шестокласничката от Второ основно училище „П.Р.Славейков” Рая Гънчева спечели с есето си първо място в своята възрастова категория от Националната ученическа конференция по гражданско образование „Семейство – училище – общество“. Конференцията се организира от  Средно училище „Св. Климент Охридски”, гр. Добрич,  със съдействието на РУО – Добрич, Община град Добрич, Висше училище по мениджмънт – гр. Добрич. Проявата е част от Националния календар за изяви по интереси на децата и учениците за учебната 2019/2020 година и в нея участват ученици от IV до XII клас от цялата страна. Участниците разработват проекти под ръководството на ръководител. Целта е да се предостави възможност за творческа изява на ученици с познания, придобити практически умения и компетентности в областта на гражданското образование, като се акцентира върху моралните качества и духовните ценности. Темата на конференцията е глобална, заглавията на творбите и наименованията на проектите са различни, но имат тематична връзка с глобалната тема.

Със съдействието на Дида Мирчева , преподавател по български език и литература и ръководител по творческо писане на талантливата Рая, публикуваме награденото есе.

Браво, Рая!

Родовата памет

Всеки човек произлиза от някакъв род. Дали е бил значим, или не, неговото начало е било поставено много отдавна. От най-древни времена важните случки от живота на предците ни се предават от стари на млади и семейните ценности се запазват. Така се сформира родовата памет. А тя е важна, за да знае човек своя произход и семейна принадлежност.

Опознавайки личната история на своя род, трудностите и неволите, през които е трябвало да премине, за да оцелее, научавайки за важни събития, които може да са имали обществена значимост, наследникът на този род се изпълва  с чувство на гордост и признателност към семейството. Нашият корен е дълбок и чертите на нашите деди, повече или по-малко забележими, преминават в нас и сформират част от характерите ни. Човек трябва да знае откъде идва и какъв е сега, за да има опора, на която да изгради себе си в бъдеще.

Сега искам да ви разкажа за себе си и за моя Род. Аз съм Рая Горанова Гънчева. Нося името на дядо си Райчо (баща на тати). Той е поет, ловец, изследовател на дивото и любител на конете. Също като него и аз съм в допир с тях, пиша разкази и стихотворения, но повече се увличам по режисирането на филми като моя баща. Дядо ми е разказвал за нашия род и за времената, когато той се е появил. Говорел ми е за безстрашни хайдути и отвлечени еничари. Преданията за тях са преминали през поколенията, увлекателни като приказки, и така са достигнали до дядо. Има едно предание, което е най-известно. Преданието за Стайко войвода  и Димитър баш байряктарин – далечни родственици по майчина линия на рода ни. При един от еничарските набези за кръвен данък се случва знаменателно събитие. Побелял свещеник вдига кръст срещу свирепия еничарски главатар, който дърпал невръстно дете от майка му, с думите: „Стайко, не разплаквай майката, че тя е родна твоя сестра! Нявга и теб така завлякоха. Сърце българско тупа в гърдите ти! Опомни се!“ Лютият еничар се стъписва. За миг той бива осенен от потънало в забрава видение… Той е Стайко, невръстният пленник на горка съдба. Завлечен в сарайските казарми и обречен за воин на Аллаха. И изведнъж… Отгде се взе тоз шейтан папаз с побеляла брада и кръстен знак? Що думат осквернените му уста? Само един джелатски замах и беловласата глава на стария свещеник се търкулва, трополейки зловещо по калдъръма. Писъкът на обезумялата майка висва в летния зной. Момченцето е хвърлено в каруцата. След посичането на свещеника с нова сила продължават безчинствата на еничарите, вдъхновени от своя орта агалар. Разбуден обаче в смутената му душа остава споменът за българската му същина…Минава време, просветлението преосмисля спомените и насочва сърцето му към нов път – на народен закрилник Стайко войвода, а отнетото момче става баш байрактар на хайдушката чета.

Дядо търси историята на своите деди, събира ги и ги вплита в разкази, за да ги обедини и напише нашата Родова книга. Но преди всичко ги разказва на нас – неговите трима внуци – аз, сестра ми Елица и братовчед ми Райян – единствените потомци на жилавия корен от рода Гънчеви, засега.

Родих се и се пораснах покрай школа Багатур и нейните възпитаници. Багатур е съдба. Живот. Прабългарската школа за оцеляване учи не само на бойни умения, но и изгражда характера на човек. Самото име на младежката организация, която популяризира бита и културата на нашите предци, има много значения – едно от тях е „божествен меч“, а в някои езици е синоним на юнак. Съвременници на тогавашното време са писали, че един Багатур се равнява на 100 войници. Това е организация за възстановяване на древните български достояния и слава. Създадена е от моя дядо – Райчо Гънчев – през 2000-та година в Стара Загора и утвърдена от моите родители и роднини.   Там изучаваме, тренираме и демонстрираме древните умения, ритуали и обичаи на нашите предци. Гордея се, че има будни хора в моето семейство, които милеят за своите отци и които разнасят славата на българите по света и до днес. Всяко семейство може да бъде специално като моето, стига да се интересува от произхода на своя Род и от историята на своята Родина!

Гордея се с произхода си и с моите родители – за мен те са уникални, а дядо ми е безспорен авторитет. Обичам своя Род и Родина. Искам с делата си да мога да представя  България по един различен начин… По  моя начин, през моите очи и сърце. Готова съм да защитавам мнението си и да отстоявам своето достойнството, както и това на моя род.

Аз съм ГЪНЧЕВА!

Рая Горанова Гънчева – VІб клас                                                                                                 Второ основно училище „П. Р. Славейков”                                                                          град Стара Загора