Кап. Цветомир Василев:“ Поливаме английската ливада по трудния начин“

Капитан Цветомир Василев по паспорт и по сърце е великотърновски музикант, по професионална биография – старозагорски маестро, а по наше скромно мнение – един от водещите диригенти на Българската армия. Диригент е на Военния духов оркестър на Втора Тунджанска механизирана бригада. Формацията е част и от Фестивалния оркестър на Българската армия, заедно с Великотърновския оркестър на Националния военен университет „Васил Левски“. Участва в организирането и реализирането на вече четиринадесет издания на единствения у нас Международен фестивал на военните оркестри.

Заедно с Венцислав Благоев е създател на първия Военен биг бенд в страната. Бендът домакинства на любимия музикален фестивал на града на липите „Джаз Форум Стара Загора“ и се е изявявал на сцените и на „Аполония“ (Созопол), „Моцартови празници“ (Правец), „Дикси Джаз Фест“ (Велико Търново) и редица клубове.

Под диригентството на кап. Василев музикантите в униформа са свирили с Крег Бейли, Харви Томпсън, Джанис Харингтън (САЩ), Венцислав Благоев, Милица Гладнишка, Васил Петров, Стефка Оникян, Еделина Кънева, Михаела Филева, Марина Господинова, Петър Салчев, Цветомир Цанков, Орлин Павлов. Техни солисти са били и Бела Салоки (Унгария), Любомир Денев, Данчо Капитанов, Владимир Славчев, Атанас Хаджиев, Стоян Роянов Я-Я, Димитър Льолев, Владимир Кърпаров, Петър Момчев, Васил Енчев, Боряна Димитрова (Германия) и др.

Кап. Василев е щастливо обвързан със съпруга, син, куче, котка и каравана и много планове занапред.

Здравейте, маестро, какво ще направите веднага след отмяната на извънредното положение, наложено заради пандемията от коронавируса?

Ще пътувам. Всъщност друго не ми е липсвало толкова, колкото свободното пътуване. Семейството ми има каравана и не сме зависими от особеностите на българския туризъм. Гледам на нея като на пътуваща лятна къща и затова вече е стегната за сезона. При първия възможен случай се изнасям на брега на морето или в гората. Пък може и на планина с приятели, с които да минем маршрута Ком – Емине. Всичко е възможно.

За какво са опасенията Ви от създаденото изключително положение?

Опасенията ми са, че изкуството и културата съвсем ще стигнат до просешка тояга. Това, че в момента строго изолираните хора по къщите си търсят и консумират повече музика, театър, кино и литература, не значи, че ще потребяват същото срещу билети и след карантината. Изкуството е скъпо удоволствие и предполагам, че кризата, която ни чака, първо него ще отнеме от кошницата и от бюджетите на всички нива. Второто ще е страхът от допира с другите. „Адът – това са другите“, както пише Сартр, е подходящо заглавие за постковид периода, в който мнозина ще се притеснят да влязат в концертна зала, в галерия или в киното. Това е мрачният сценарий, обаче аз съм оптимист, че ще е кратък и преодолим.

Считате ли, че се промениха духовните нагласи на повечето хора?

Не бих искал да обобщавам. За себе си ще кажа, че съм доволен от времето за поглед към себе си. Надявам се и всички да са използвали спирането качествено.

Четете ли и пишете ли в социалните мрежи? Какво Ви е мнението за тях?

Не коментирам почти нищо сериозно в социалните мрежи. Струва ми се безсмислено да споря с хора, които не познавам или пък много добре познавам.Говоря си в малки групи с близки и познати със същите интереси като моите – за музика, за каравани, дори за вицове и глупости… Предпочитам да общувам на живо, очи в очи.

На какво, според Вас, ни учи коронавирусът?

На така необходимата социална култура, която липсва масово на нашенеца. Казах , че не обичам да обобщавам, но на битово ниво българинът има нужда от окултуряване, отдалечаване и малко по-голяма изолация и тишина. Нали знаете как беше доскоро на опашка за нещо или пък на плажа. Поливаме английската ливада по трудния начин в момента.

Как мислите ще се промени светът след пандемията?

Дано да е за добро. Тази планета няма да е вечна, да мислим какво правим на нея докато си хвърляме фаса, чашката от кафе или найлоновата торбичка. Нека да оставим чисто място и за децата, и за внуците си.

Изолацията провокира ли творчеството Ви, маестро?

Продължавам да работя по последния ни най-любим проект “Sting the Оpera”, който създадохме с много хъс с колеги от Военния биг бенд, Държавна опера Стара Загора и солиста ни Петър Салчев, и който вирусът спря точно преди турне в страната. За съжаление, имахме само две изяви в Стара Загора, а концертът е изключително красив, както, вярвам, мислят и тези, които успяха да го чуят. Надявам се, той да бъде възстановен от ръководството на нашата опера в лицето на директора Огнян Драганов и да има дълъг живот. Липсват ми и няколкото юнски дни с хубава музика, любими приятели и хубави хора на най-хубавия фестивал на Стара Загора – Джаз Форум.

Как поддържате формата си?

Не съм спирал да работя. Е, сега имам много повече време да се трудя върху себе си. Всеки ден дирижирам, работя с партитури и кроя планове за по-добрите дни. Мисля, че иначе никога не би ми останало толкова много време за практика, каквато трупам в момента.

Какво е пожеланието Ви към старозагорци?

Да са здрави и да пазят хората около тях.

Въпросите постави Росица Ранчева