Навършват се 100 години от рождението на арх. Велчо Велчев

Забележителна личност, оставил на Стара Загора завинаги едни от най- предпочитаните знакови обекти арх. Велчо Танев Велчев е роден на 26 април 1920 г. в Стара Загора. Средното си образование получава в родния си град. Учи рисуване при големите старозагорски художници Кипро Николов и Димитър Караджов. През 1938 г. постъпва като юнкер във Висшето военно училище- София. През 1941 г. заминава за Германия, за да учи архитектура. Втората световна война го заварва студент в Дрезден. След края на войната през 1945 г. след много премеждия се завръща в родината. Прехвърля се в Държавната политехника в София и се дипломира с първия випуск по архитектура през 1947г.

Кариерата му тръгва от Димитровград през 1948 г., когато започва изграждането на града и той вписва таланта си в основите му.

През 1951-1952 г. към Окръжна проектантска организация се създава Ателие по градоустройство с основна задача изработване на нов градоустройствен план на Стара Загора. Ръководител му става арх. Велчев. По същото време 1950-1952 г. той е съветник-архитект по градоустройството на Градски народен съвет. За това сътрудничество е привлечен лично от кмета на града Йордан Капсамунов. До 1959 г. той изпълнява функциите на главен архитект. В Окръжната проектантска организация продължава работа като старши проектант до 1954 г.

Мащабното строителство в Стара Загора предизвиква нуждата от създаване на общинска структура за изграждане на града. От 1959 г. арх. Велчев участва в създаването на Дирекция за изграждане на Стара Загора и заема длъжността главен архитект. Голяма част от инвеститорската и методическата дейност при възлагане на проектирането на жилищните и обществените сгради на проектантските организации, се изпълнява от него.

Годините от 1966 до 1972г. арх. Велчев работи в Стопанското промишлено предприятие „Сградостроителен комбинат“, по-късно Заводостроителен комбинат Стара Загора.

„Той беше първият архитект в Стара Загора , който проучваше и внедряваше жилищни сгради, изпълнявани по новите монтажни строително-конструктивни системи, пише за него арх. Живка Кирчева в монументалната си книга „Стара Загора в архитектурни образи“. – Първият жилищен блок по бул. „П.Евтимий“ , изпълнен по системата СПБНС (Скелетно безгредова напрегната на строежа система) е по негов проект. Верен на работата си без резерви, той продължи архитектурното проектиране чрез прилагане и на други СКС – едноетажни промишлени , многоетажни промишлени системи в изграждането на първия етап в Завода за запааметяващи устройства. Болестта го покоси на 24 ноември 1977 г., когато беше започнал проектирането на Института по изчислителна техника -София, на Централната техническа лаборатория и библиотека ЦИНТИ и Института по промишлена микробиология към БАН.

Стегнатото и рационално мислене , вложено в предварителните офертни материали на арх.Велчев, помогна на пишещата тези редове, която от 1971 г. трябваше да извърши архитектурното проектиране на обектите в рамките на ЗСК, да го защити пред висшестоящите инстанции и експертни съвети и да проведе авторски надзор в целия цикъл на реализацията им. Арх. Велчев знаеше, че нашето общо дело се реализира, но си отиде в разцвета на творческите си сили.

Част от архитектурните образци, създадени от него не съществуват вече. Нуждите на града изискваха нови решения, но те изиграха своята роля за времето, в което бяха създадени“, категорична е арх. Живка Кирчева.

Сред знаковите архитектурни проекти с участието на арх. Велчо Велчев са Стадион „Берое“ с първата приемна сграда, Напоителният канал през улица „Братя Жекови“, Езерото с ресторанта до Станционната градина, Езерото с бирарията до „Загорка“, площадката пред входа на Аязмото с фонтана на жабките, благоустройството около Митрополитската сграда на върха и преустройството на приземието й в ресторант „Пещерата“, десетки жилищни сгради и др.

Респект и поклон пред голямото дело на арх. Велчо Велчев.

Dolap.bg

ОПОНЕНТ, ПАРТНЬОР, ПРИЯТЕЛ

Десетте години, през които бяхме в постоянен контакт с арх. Велчев, се оказаха за нас романтични. През декември 1954 г. Хрушчов бе направил революция в строителството. Отхвърлен беше сталинският архаичен историцизъм. Изследователите бяха призовани да селекционират най-доброто от модерната архитектура на Запада.

През 1951-1952 г. към Окръжната проектантска организация бе създадено Ателие по градоустройство. Основната му задача беше изработването на нов градоустройствен план на Стара Загора. „Старият“ на арх. Мефано от 1949 г. бе „остарял“ за три години. Ателието оглави арх. Велчев.

Бях първият конструктивен опонент по градоустройствения план на главния проектант арх.Велчев. За учудване на колегите и служителите в Общината , много скоро станахме приятели с Велчо. Д-р Капсамунов, участник и съдия в споровете, ни включи в групата на предпочитаните експерти. От 1954г. арх.Велчев започна работа като главен архитект на Стара Загора. Зъболекар по образование,кметът Капсамунов бързо разбра, че общинската политика е преди всичко градоустройствена, а здравеопазването започва със зелената система.

В началото на 1956г. р. Tунджа беше минала под Сърнена гора през 11метров тунел и беше задвижила турбините на ВЕЦ-а. Един мартенски ден , при редовните обиколки на града, попаднахме на землемери, трасиращи източния напоителен канал, през току-що приетата промишлена зона. Капсамунов спря трасирането и повика шефовете на Водпроект ,както и своите експерти. „Каналът ще мине през града!” Възражение: „Къде да извозваме изкопа?” „На ж.п.надлеза” „Ще трябва да се строят над 30 моста.” „Ще построите само 6.” Нямаме време и пари за проектиране.” ” Общината ще ви даде проекти.”

Така, за не повече от час, бе решено Тунджа ,с дебит от 20 кубика в секунда, да мине по улица „Братя Жекови”. Арх. Велчев пое приетите от Общината задължения. Предложихме на игрище „Траяна” да направим езеро с вода от канала. Кметът беше възхитен. В края на май Тунджа мина през града и новото езеро.

Огромни върби,пренесени от „Бешбунар” потопиха клони в езерото. Булевард ”Ленин” първи в България получи луминисцентно осветление. След кмета и старозагорци бяха възхитени. Много специалисти дадоха всичко, а главен проектант и организатор беше арх.Велчев.

През август 1957г. беше одобрен градоустройствения план на Стара Загора. Първата реализация по този план беше оформянето на входен площад пред парка „Аязмото”. За три месеца каменистият пущинак се превърна в красив парков площад с голям кръгъл фонтан, по проект на арх. Велчев . Негово дело е и цялосното благоустройство на главните алеи. С красиви „богомиловски” плочи бяха настлани главната алея –стълба на парка, кътовете по западната обиколна алея и върхът на парка,около „Мечата дупка”. Така бе прекръстена манастирската сграда на Дядо Методи,която внимателно почиствахме от утилитарни кръпки и която пазехме като бижу на парка.

Двуетажният зимник-приземие на тази сграда се превърна в приказна скална механа. Дядо Методи го бе замислил и строил, като главна манастирска винарна. Нейното моделиране се правеше без чертежи , по указания на арх. Велчев от най-добрия гипсаджия на окръга.

Когато Велчо ми телефонира,че искат да взривят манастирската сграда , не повярвах. Без да ни осведомят са взривили и тържествената входна арка,

посветена на Митрополит Методи.

В 1959 г. е завършен проектът за крайречния парк „Бедечка”, на който също е автор. В къси срокове бе построена и най-значимата триетажна бирария на голямото езеро, островче за музиканти и артисти пред нейните тераси.И отново старозагорци ръкопляскаха,макар малко от тях да знаеха в какви кратки срокове се проектираше и строеше и колко трудно се събираха стотинките за тези общински строежи. Многобройни са сградите и градините,свързани с арх.Велчев. Към тях трябва да се прибавят и идеите,които той щедро раздаваше на местните проектанти, без никакви материални и морални претенции. Така сложният по пространствена композиция ресторант ”България”, сега банка до Градската градина бе замислен,изчертан и подарен на проектантската организация от него.

Малко след заминаването ми за София,арх.Велчев оглави проектантския екип на Заводостроителния комбинат. Забележитени са двата института в София , проектирани от него и монтирани със сглобяеми елементи, производство на ЗСК-Стара Загора . Единият от тези научни институти краси и днес Цари-градско шосе в София. / арх.Кирчева ги е довършила/

Архитект Велчев си отиде в разцвета на силите. Трудният му, често драматичен живот, минава през тежките студентски години на войната в Дрезден,откъдето след много премеждия се завръща в Родината. Получава диплом през 1947г. с първия випуск от Държавната политехника в София. Заедно с него се дипломират и състудентите му от Дрезден Евгени Зидаров,

Владимир Греченлиев ,Кунка Цакова, Климент Хантов.

Започва практиката си в „калните” години на Димитровград.

Волна птица ,винаги със собствено мнение,което не се нравеше на някои колеги и началници, увлечен и отдаден на работата си до край.

Архитектите на Стара Загора са длъжни пред паметта на арх.Велчев. Те ще я почувстват едва след като документират цялостното му творчество, включително и неговото благотворно влияние върху колегията.

Ст.н.с. арх.Йордан Тангъров

СПОМЕН ЗА ТАТКО

На 26 април 2020-та година се навършват 100 години от рождението на баща ми. Споделям някои от спомените си за него, като жест на признателност и преклонение пред паметта му.

Татко беше с бяла коса. Беше висок и ходеше с характерна широка походка, която може би му беше останала от военното училище . Беше много енергичен и неуморим. На младини е бил с черна и гъста коса, която рано е побеляла. Когато бях малко момиченце и ходех в началното училище, там където беше учил и той („Св.Никола- новото”), децата ми казваха, (заради бялата му коса),че дядо ми е дошъл да ме вземе и аз се натъжавах. Тогава е бил на около 47-48 години.

Роден на 26 април 1920-та година в Стара Загора ,баща ми, който е първородният син в семейството, има двама по-малки братя. Баща му е бил счетоводител и е работил,като чиновник в Общината, а майка му е била домакиня. И двамата му братя са наследили професията на баща им.

Татко е бил пълен отличник и много талантлив ученик Затова , а и заради патриархалните порядки по онова време, родителите и семейството са възлагали големи надежди на него .

Рисуваше много хубаво. Като дете е рисувал непрекъснато и е искал да стане художник, но баща му е настоявал да кандидатства във Военното училище на Н.В.Царя в София, защото професията офицер е била много престижна в онези години. А и както се е казвало и тогава „Художник къща не храни”. На 16 години заминава за София, където след трудни приемни изпити и висока конкуренция е приет като юнкер. Завършва гимназия там и отслужва военната си служба .

Пишеше красиво. Разказвал ми е, че като ученик в гимназията е имал публикации на свои собствени шрифтове в калиграфско списание. Макар и да не е осъществил мечтата си, да стане художник, в крайна сметка се е отказал от военното училище, където е учил около три години и е заминал за Германия, за да следва архитектура в Дрезден.

Като немски възпитаник беше строг и взискателен. Знаеше отлично немски, словашки и руски език Татко държеше ръката ми, когато изписвах първите букви,учеше ме да рисувам от натура. С гордост показваше на колегите си , които идваха в къщи, детските ми рисунки. Благодарение на него учех немски при една от най-добрите учителки в продължение на 12 години. Той ми купи първата китара, първите зимни кънки. Научи ме да карам колело. Нямаше задача или предмет в училище, с които да не може да се справи. Възхищавах му се и за мен, като дете , беше изключителен.

Изискваше много и винаги казваше,че може и по-добре. Аз и моите уроци бяхме неговия приоритет в домашните задължения. Научи ме на труд, упоритост, дисциплина и търпение. Съветваше ме да избера професия, която не зависи от никаква конюнктура и обществен строй.

Моят баща беше безусловно отдаден на работата и на професията си. Беше емоционален, деен човек, вълнуваше се дори и за дребните неща. Вземаше всичко присърце. Умееше да работи със замах, да взема решения. Понякога дори беше рязък и безкомпромисен. Работил е като млад архитект при строителството на Димитровград, където е бил заедно с поета Пеньо Пенев. След това в Териториална проектантска организация (няколко пъти), в Община Стара Загора,като главен архитект при кмета Капсамунов и като архитект в Заводостроителен комбинат Стара Загора.

Обичаше футбола и беше голям привърженик на „Берое”.

Беше постоянно зает. Освен на работа, често проектираше и в къщи обекти за архитектурни конкурси или такива,които можеше да работи,като член на САБ и НТС. Тогава се чертаеше на ръка .Понякога работеше по цяла нощ. И много често, единствено за честта на професията. Помагаше на много хора и колеги със съвети и идеи.

Загубих го рано. Отиде си на 57 години .след инсулт. Липсваше ми преди и завинаги. Беше и остана за мен като пример в професията и живота. Благодарна и горда съм за привилегията да бъда негова дъщеря и го обичам..

Арх. Румяна Велчева