Константин Коняров остави трайна диря сред старозагорските поети

На 24 април 2020 г. се навършват 110 г. от рождението на Константин Коняров. Той е един от славната плеяда старозагорски поети, писатели,преводачи и творци, живял и работил в Стара Загора.

К.Коняров отбелязва, че е син на полуграмотен баща. В онова вече твърде отдалечено време – повтаряме годината на раждането му 1910-а, грамотността не ще да е била всеобща. Но създаването на волевата личност е нещо, което изцяло принадлежи на индивида. Всички сме били деца, всички сме откривали света по еднакъв начин: широко отворени зеници, любопитство, мечти, жажда за живот. Но само у малцина се пробужда нещо тайнствено и необяснимо: разум за действие и воля за дело.

За ранните си години Коняров отбелязва: “Като погледна назад, изпитвам чувството, че изминатият път е сизифовски усилия да се измъкна от дъното…” И това той прави с решителност, която изгражда голямото му дело. Като дете обича да “рисува”. Поставям в кавички “рисува”,защото това са подтици у много деца. Коняров прави завъртулки с молива върху хартията, човечета, уподобява профила на приятелите си. Когато със свойствената си решителност прекрачва прага на Рисувалното училище в София, идва смразяващата вест, че баща му е починал. Дори оскъдните материални средства стават мираж….Един прекрасен ден напористият младеж вижда името си под сатирично стихотворение, напечатано във вестник “Жупел”. Този ден – 30.03.1931 г., той запаметява завинаги. Започва неговият път. И макар този път да не е обсипан с рози, изпълнен е с удивителна умствена дейност, с поетическа и писателска работа“ – пише в предговора към сборника „Градът на поетите“ Методи Георгиев.

Многолика е творческата дейност на Константин Коняров. Превежда поезия от руски език от 1935 г.. Изявява се като литературен историк, краевед, преводач, публицист, критик. От 1961 г. става редактор на хумористичната страница на вестника на БКП – Стара Загора. Пенсионира се през 1966 г.

Автор е на книгите „Жълта преса” (стихове, 1933), „Корупция” (хумористични стихотворения, 1935), „Прицели” (сатири, 1944), „Нако Колев” (биографичен очерк, 1956), „Самотна лодка се белее” (студия за М. Ю. Лермонтов, 1992), „Зала на смеха” (хумористични стихотворения, 1994). Редактира и участва в сборниците „Литературна Стара Загора” (1955), „Страници за героите” (1960), „Литературна Стара Загора” (1965). Участва в сборници и антологии – „Жар” (1936), „Усмивки с ирония” (1939), „Антология 9 септември” (1945), „Антология „Да работим” (1945), „Вярност” (1981) и др. Съставител и преводач на сборника „Гласове от Волга” (1985) с произведения на писатели от Куйбишев-Самара. Превежда творби на около 50 поети, предимно руски и няколко стихотворения на френски поети комунари. Преводач на книгите „Бородино” и други стихове” от М. Ю. Лермонтов (1941), „Белите флагове” от Нодар Думбадзе (роман, 1977), „Архангелската гара” от Леонид Словин (повест, 1985). Член на Съюза на преводачите в България (1982).

Умира на 07.03.2002 г. Посмъртно, през 2007 г. е издадена книгата му „Градът на поетите”.

Подзаглавието на „Градът на поетите“ е „Принос към литературната история на Стара Загора“, на Книгоиздателска къща “Труд”. Казват, че той я е сглобявал до последния си дъх. Какъв по-красив реверанс към старозагорските поети, част от които беше и той в продължение на 70 години.

Росица Ранчева