Христина Морфова е сравнима само с Мария Калас

На 24 април 2020 г. се навършват 133 години от рождението на оперната певица Христина Морфова. Предлагаме Ви един великолепен текст от Огнян Стамболиев, един от малкото останали професионални оперни критици.

В историята на операта на XX век Христина Морфова е наистина явление от световен мащаб. Би трябвало да се гордеем с нея, често да я споменаваме. А невероятният й глас – цели три октави – я прави сравнима единствено с Мария Калас. А и музикалността й, техниката й, маниерът на пеене са съизмерими с мащабите на великата гръцка певица. И само две неща са й попречили да стигне до нейните висоти: не толкова едрата й, възпълна фигура, а преди всичко – нежеланието й да прави кариера извън родината си – била е убедена, страстна патриотка. Чувствала се е българка до мозъка на костите си. От онези, които отдавна не виждаме в българската опера. След нея почти всички големи наши певци предпочетоха да работят за чуждите сцени и публика, а в края на кариерата си се завърнаха да събират лаври в България. Докато великата Морфова искаше да твори преди всичко у нас, да пее на български, да радва българската публика, но тук повече й пречиха, завиждаха, унижаваха, отколкото я уважаваха…Оцениха я истински, както нерядко се случва в България, едва след смъртта й.

Родена е в Стара Загора на 24 април 1889  г. в бедно семейство на прокудени от опустошените български села край Цариград, което преди нея се сдобива с 9 момчета. Ранното й детство е тежко, изпълнено с глад и лишения. Напомня за това на Козета от „Клетниците” – едва четиригодишна е дадена за слугинче! По- късно живее в Търново и в София. За щастие, в столицата попада под влиянието на най-големия си брат, музикантът Александър Морфов, който открива уникалната й природна дарба и я насочва към музиката. Учи в една от столичните девически гимназии. През 1906 г., подобно на много млади българи по онова време, заминава за Европа, да учи в Прага стопански науки, без да има пари, само с една златна пара, скътана от майка й, без да знае езика, без протекции, препоръки и познати. Когато слиза от влака, няма дори къде да отседне. Но щастливият случай я спасява… Непознат мъж я завежда в дома на младата пианистка и певица Людмила Прокопова и срещата им се оказва съдбовна. Българката и чехкинята ще станат приятелки и ще се посветят на музиката, докато смъртта на Христина ги раздели. В известната със старите си музикални и театрални традиции столица на Чехия младата Морфова ще се откаже от стопанските науки и ще влезе в прочутата певческа школа на проф. Пивода. Там ще получи солидна музикална и вокална подготовка. По- късно ще специализира и при проф. Иснардон от Париж. Ще участва в студентски концерти и постановки на опери, ще бъде забелязана от директора на Пражката опера и ангажирана за редовна солистка. Бързо и категорично ще се утвърди като първа солистка и дори примадона. Чехите, въпреки национализма си, ще я оценят високо и дори ще я обикнат. Така Чехия ще стане нейната втора родина. Там не са я забравили и до днес! В Чехия има книги за нея и плоча на „Супрафон”, Прага.

В „Златна Прага” Христина Морфова ще направи своите най- добри роли от чешкия и световния репертоар. 

Скоро ще се утвърди като абсолютната Марженка от шедьовъра на Бедржих Сметана „Продадена невеста”, а също и героичната Либуше от едноименната опера, в сопрановите роли от „Далибор”, „”Целувката”, „Двете вдовици”- също от класика Сметана. Близо 40 са образите, в които ще се превъплъти голямата българска артистка. Огромният й, красив и пробивен глас ще й позволи с лекота да преодолее партии от колоратурата – Лакме, Миньон, Царицата на нощта, Розина, през тези за лиричното и лирико-драматичното сопрано: Татяна Ларина, Русалка, Катя Кабанова, Йенуфа, Травиата, Мадам Бътерфлай, Мирей, до драматичните като: Аида и Леонора и дори до мецосопрановите: Кармен и Далила. Наистина, невероятен репертоар! След години само великата Калас ще може да повтори това. Далила Морфова ще изпълни пред самия автор – Камий Сен Санс в Париж, след което той ще възкликне: „ Аз сигурно няма да доживея часа на вашата слава, но тя неминуемо ще дойде. Прекланям се пред Вас!”.

От 1910 до 1920 г. Морфова е вече европейска знаменитост. Прага, Бърно, Братислава, Мюнхен, Вроцлав, Берлин, Дрезден, Хамбург, Милано, Лондон аплодират голямото изкуство на гласовитата българка. Лондонска звукозаписна компания прави първите й грамофонни плочи, които са съхранили за нас, макар и с несъвършената техника от епохата, нейното необикновено певческо и музикантско дарование. Тя е наистина „гласов феномен”, „изумително дарование”, както ще кажат критиците. Пеенето й е изключително свободно, естествено и много красиво, лишено от каквото и да е било напрежение. Регистрите на гласа й са пределно изравнени, закръглени, техниката й гъвкава, позволяваща й да преодолява със завидна лекота и най-трудните виртуозни пасажи, дикцията и артикулацията й са съвършени. И най-главното: тя умее да прави музика с гласа си. Не случайно нейните съвременници са казвали, че пеенето й е създадено, за да радва ухото, защото и за самата нея то е било „радостна необходимост”. Както знаем певците са обикновено два вида – „направени” след упорита работа с педагози или самостоятелно, и „родени”. Христина Морфова, без съмнение, е от втория вид. Била е родена за пеенето и то е било нейният живот.

На върха на славата си, вместо да продължи кариерата си в цивилизована Европа, тя се връща в родината си, за да даде своята дан за младата българска оперна култура. Но въпреки любовта и признанието на публиката, сред колегите си среща повече завист и недоброжелателство. На едно от представленията й на столична сцена бива дори освиркана! Пее, преподава заедно с вярната Людмила Прокопова, концертира редовно из страната, режисира (тя е и първата жена- режисьор у нас), но, все пак, остава недооценена. Българската завист я тормози непрекъснато.

 Огорчена се връща в Чехия, където е високоуважавана. Но носталгията надделява, и отново идва в България.

След 1931 г. Морфова става професор по пеене в столичната музикална академия (заедно с Прокопова ще създаде своя школа и ще подготви голям брой ученици) и редовен солист на Софийската опера. Концертира много активно в страната и чужбина. Във всяка от своите програми непременно включва българска музика. Всъщност, през цялата си кариера Морфова упорито и целенасочено пропагандира българската песен – представя я и на най- престижните концертни подиуми в Европа. Записва я на грамофонни плочи. Изпълнява я на живо в радиоконцертите си. Не се срамува като днешните ни оперни певци да пее българска музика и на български!

През 1935 г. след едно задгранично турне, министърът на културата я уволнява без никакви обяснения. Но въпреки удара Морфова, която притежава силен и борбен характер, се съвзема и планира нови концертни турнета в България и Европа.. Но… рано сутринта на 1 юни 1936 г., след като тръгва с приятели на екскурзия до любимата й Розовата долина им разказва странен сън, в който баща й я вика от Отвъдното.

„Имам лошо предчувствие – изпраща Христина бележка до Людмила Прокопова в София. – Повече никога няма да пътувам без теб.“ И интуицията не я излъгва – фатална автомобилна катастрофа отнема живота няколко дни след 47-ия й рожден ден.

За съжаление , много късно идва признанието й в родината. Едва след безвременната й смърт.

Ето какво пишат в некролога й нейните приятели и ученици от Консерваторията:  „Тя беше истинско чудо. Пееше със затрогваща простота, без поза, без предвзетост – тъй както се разказва приказка на дете, владееше във висока степен изкуството да разгадава и тълкува тоновите символи, чрез които компонистът изразява своето съзерцание на прекрасни и възвишени образи и идеи. Тя притежаваше ключа, който отключва човешките сърца, за да ги направи достъпни за това съзерцание“…

Източник Facebook Twitter