Актрисата Светла Тодорова : „Творчеството е навсякъде около нас, трябва само да имаш очи да го откриваш“

Изпратихме въпросите си на очарователната актриса от ДТ”Гео Милев” Светла Тодорова и…получихме отговорите като едно прекрасно есе. Много благодарим за отделеното време и за вдъхновението, Светла!

Надяваме се, че думите и ще докоснат вашите сърца.

Извънредното положение и изолацията ми дадоха…и ми взеха…

Повече време за мен самата и за моето семейство, за моите желания и за нещата, които исках преди, но не ми оставаше време да направя. Голяма порция свободно време, което често ме поглъщаше и се превръщаше в безвремие, докато не си наложих ограничения и не се опитах да го подредя. Осъзнах, че колкото и тежко да ми е, мога да открия и нещо хубаво за мен самата. Отдадох се на кулинарни експерименти-предимно веган изкушения /преди все нямах време/.

Цялото ми време е с децата ми-учим заедно с тях онлайн, особено със седмокласника, на когото му предстоят матури тази година, готвим заедно, тренираме заедно, гледаме филми и онлайн представления заедно. Правейки театър, се оказа че не съм имала възможността да бъда от другата страна на рампата-да бъда зрител. Сега имах възможността да изгледам изключителни спектакли-български и от National Theatre Live, изобщо всичко, което ми привлече вниманието и го задържи.

Липсват ми ангажираността, работата, приятелите, импулсивното решение да запаля колата и да потегля нанякъде-към морето, към планината, към някой град, по който просто да се разходя и да изпия едно кафе на центъра му, липсва ми разходката по Аязмото. Липсват ми турнетата с театъра, когато виждаме нови кътчета от България, нови лица, вдишваме нов въздух. Липсва ми работата с децата от студията и театралните фестивали във Велико Търново, Русе и Поморие, на които трябваше да бъдем тази година, но ще пропуснем. Липсват ми представленията и срешата с публиката. Липсва ми свободата!

Когато приключи всичко това ще нацелувам приятелите си, ще пием заедно кафе на сладкарница и ще говорим пак за театър!

В тежкото положение на изолация ние-българите през първите две седмици показахме, че можем да бъдем съзнателни, отговорни и сплотени. За съжаление само две седмици беше моето положително усещане за обединена нация. Постепенно се промъкна отрицанието, недоверието, тарикатлъка и безотговорността. Радвам се, че повечето мои близки не влизат в тази категория. Има голяма част съзнателни и отговорни хора сред нас. В тази мрачна ситуация Доброто намери своите измерения-доброволчески групи, отзивчиви съседи, помощи за нуждаещите се, инициативи на всяко ниво, известни личности, обединени от общата кауза да спасим човешки живот, оставайки си вкъщи.

В социалните мрежи, които отразяват нашите ширини и мислене, можеше да срещнеш всичко-от призиви до подигравки.

Коронавирусът ме научи да ценя повече нещата, които обичам и с които съм свикнала.

Светът ще се промени. Ние ще се променим. Хората ще бъдат предпазливи и ще е нужно време, за да забравим и преодолеем страха.

Творчеството е навсякъде около нас, трябва само да имаш очи да го откриваш. То е във всекидневието ни. Във великденската украса на масата ни, в кулинарните ни изяви онлайн, докато учим с децата си и правим им помагаме да си направят презентацията за Салвадор Дали по изобразително изкуство, докато отправяме послание във Facebook.

Сега хората са онлайн, това е тяхното място за общуване. Общуваме  повече хора и наблюдаваме повече онлайн изяви на личности и театри. Нашият театър също се впусна в подобни онлайн инициаиви, предствяйки документално заснети спектакли, играни успешно минали сезони. Имаме нужда от изява и това е единственият начин да бъдем близо до своята публика, макар че не получаваме директно обратна връзка с тях, все пак е начин да поддържаме тази връзка, макар и от разстояние.

Как поддържам форма? Работя върху свои проекти, подготвям се за времето, когато ще можем отново да влезем в театъра, трупам знание и се себеусъвършенствам, говоря с близките си по телефона.

На Цветница спасихме една малка гугутка, която се опитваше с неукрепналите си крилца да полети. Решихме с децата да и направим самоделно кафез и сега се грижим за нея, докато стане достатъчно силна и полети. Природата влезе в дома ми и всеки път , когато ми дотежи, че съм затворена вкъщи, отивам при нея и я гледам. Олеква ми, виждам жизнеността и, знам че и трябва време, храна , вода и да чува птичките отвън-отварям прозореца и ги слушаме заедно. Казвам си, трябва ни време  и търпение. Скоро всички ще можем да полетим свободно!

“ Да се обърнем към себе си-това е най-важното” и не знам защо , но всичко, което се случва днес, асоциирам с Първата световна война , холерата, “Крадецът на праскови “, изолацията, военните, реда, любовта и изкуството! Когато правих спектакъла си „Крадецът на праскови” през 2015 г.  се натъкнах на информация за едно намерено окървавено тефтерче в един френски офицер , паднал убит на бойното поле, в което описва българите като :

“ ината паплач, забита в земята, която не шава. Тук повечето трябва да са германци , българите не могат да удържат това. Нали казват, че не ги бивало за модерна окопна война.”

И след няколко дни боеве той пише:

“ Какви ти германци! То били българи-брадясали, страшни, черни цървулани. Я ела да те видя, я ти излез срещу българите, като били толкова прости… Бил съм се и в други боеве, но такъв бесен народ не съм виждал!”

Та иска ми се да помним това , вярвам че , в нас има още от този дух  на нашите предци, само трябва да се вгледаме дълбоко!