Оперният режисьор Славчо Николов пред Долап.бг -„Коронавирусът ни учи на национална отговорност“

На 27 март той щеше да реализира първата за годината на Държавна опера- Стара Загора оперна премиера – „Бал с маски” от Джузепе Верди. Всичко в Операта е готово за премиерата – костюми, сценография, маски. От 4 март бяха започнали и усилени репетиции със солистите, с оркестър и хор.

Извънредното положение, обявено на 13 март, обърна на 180% плановете на режисьора и заместник-директор на Държавна опера-Стара Загора Славчо Николов.

Засега „Бал с маски” се реализира в друг формат и не е точно бал, а и маските не са тези от оперното заглавие.

Разговаряме със Славчо Николов месец и малко повече след обявяването на извънредното положение, което го завари в усилен и активен творчески период.

 

Повече от месец невидим, но много опасен вирус Ви изолира в дома Ви, както и всички българи и целия свят. Как я карате? С какво се занимавате?

Кое или какво най-много Ви липсва ?

Социалните контакти и работата с хора.

Какво първо ще направите, когато падне извънредното положение?

Да се видя с приятели. И да реализираме премиерата на „Бал с маски“.

Как оценявате духовния климат на нацията ни по време на COVID-19? За какво са опасенията Ви?

Повече добър – хората съвестно гледат на мерките. Но! Една част от тях абсолютно не спазват нормите, не става въпрос за малцинствените групи, а за хора с претенции и „знания”, колко им е ясна световната конспирация. И най-вече това са хора, които се пишат големи родолюбци – с българските флагчета на огледалата на колите си и носещи фланелки с образите на наши владетели и т.н. Те са една прослойка, която разбира националните ценности по съвсем друг начин.

Забелязвате ли нови, добродетели, които избухнаха у българина?

Да, някои неща ми правят хубаво впечатление – отговорността и личната саможертва.

Как коментирате писаното в социалните мрежи?

50 на 50 % от положителни до постоянно мрънкане и плюене на всичко, което се прави. Сигурен съм, че ако и нищо не се правеше, същите хора щях да пишат същото и за това, че нищо не се прави.

На какво ни учи коронавирусът?

На национална отговорност.

Как мислите ще се промени светът ни след пандемията?

Надявам се към по-добро. Има примери в световната история, че след такива кризи винаги изкуството и хората са се издигали на по-добро ниво.

Коронавирусът как провокира Творчеството у Вас?

Остава ми време да се занимавам с повече изкуство.

Как поддържате форма?

С изкуство.

Какви са думите Ви към за старозагорци?

Смятам, че са хора с дисциплина и отговорност. Радвам се на личната им отговорност.

 

Въпросите постави Росица Ранчева