Смях и мъдрост по време на COVID-19
В началото на м. април 2020 г. историкът-юрист, колекционер на календари, носител на званието „Будител на Стара Загора“, автор на десетина книги Георги Туртуриков, издаде поредното си литературно произведение „Да живееш по български“. Веднага обяснявам, че правописните грешки са нарочно търсени и изобилстват в целия текст. Според признанието на списателя, поводът да напише книгата е сентенция, случайно открита по Интернет:“Живеенето по български е като никотинова зависимост – безотговорно, сладко, кефещо. И абсолютна газария на ХХІ век е да си останем българи и да си живеем като такива“.
Книгата – самиздат започва с предговор с малко предистория и история. От там произтича откритието на автора, че и дядо Адам е бил българин. Читателят ще научи също и за библейската персона Лилит и за още няколко други екстравагантни факти и хипотези.
„Да живееш по български“ съдържа 10 глави. Сред тях как се става българин, що за народ сме като цяло, с всички типични характеристики, за политиката, която според народопсихологията ни е доста мръсна думичка. Особено голямо внимание е отделено на горещия въпрос „Пие ли българинът?“ Всички знаем отговора, но колко, кога и какво ще стане ясно, ако прочетете изданието. Само за сведение, българинът пие около 12 литра годишно чист спирт. Представени са тук и различните етнографски табиети в страната по време на пиенето.
Георги Туртуриков разсъждава още върху любовта ни към учението и работата, за буквите, езика и културата ни, за вярата и ортодоксалността ни като българи, за живота на българите в чужбина и дали ( дано, ама надали) ще се намерим най-сетне.
Книжката завършва със следговор и кратък речник на хомо булгарикус, който ще помогне в разкриване на значението на думите.
В началото на книжката авторът разсъждава върху философски категории – сентенции и послания:“Свободата на мисълта е светлина. Свободата на словото е огън. Свободата на личността – въздух. Свободата да заповядваш на себе си – най-огромна власт.
Събуди се, човече, и свободно се радвай на безкрайния твой живот!“.
Според Туртуриков не следва да възприемаме живота чак толкова сериозно и още повече в тази извънредна ситуация на коронавирус, в която се намираме сега. Накрая призовава всички българи да станем по-добри, да си подредим обществото и сами себе. Според него, ситуацията на извънредно положение заради коронавируса, в която се намираме показва, че вече сме започнали да се вразумяваме и да го правим.
Ето какво отговори Георги Туртуриков на питане на DOLAP.BG:
Защо написахте поредната си книжка, г-н Туртуриков?
Някои хора въртят бизнес и правят луди пари, други научна и пр. кариера, трети успешно се вписват в разни полезни за тях си схеми. Мен няма да ме откриете в това подреждане. Не се вмествам ни в такива, ни във всекакви други рамки. Та то днес нито е до бизнес, нито до схеми… Всички сме карцирани вкъщи. Да му се не види и вирусът! И к`во да праиш? Вместо да разчистваш разни боклуци между 4-те стени или оградки на имотеца си, по добре седни и излей душата и мислите си върху белия лист. Така поне му даваш смислен пълнеж… на живота.
Не се ли охарчвате баят и то баш сега, за да издадете книжицата си?
В такова пандемично време е препоръчително да се четат книги. Такъв е и мъдрият съвет на световноизвестният чешки писател Карел Чапек: „Дойде ли болест, отвори книга и чети! …Останете си у дома и си легнете – най-важното е да не ходите между хората, да не им дишате под носа, охкайки и пъшкайки…”
Може и да е нескромно, но ще добавя – и да се пише е подходящо. И аз, който още като фърфалак често си драсках с молива или химикалката, на енкас взех че надиплих за четящите братя и сестри поредното си книжле. Не че това ми е хоби. Не, то си е аслъ необходимост. Понеже мисля бавно (нищо че говоря много, па понякога и бързо), затова предпочитам писмено да си подреждам мислите. А те напоследък взеха доста да се поразбъркват. Както и всичко друго в наш`то БГ.
Така се роди „Да живееш по български”. Една свежа, но и сериозна импресийка за начина ни на живот, мислене и действие на всички нас, що от векове се наричаме БЪЛГАРИ. Тя е пародия на поведението ни и на маниера ни на съществуване въобще. Хора, ние сме Homo Bulgaricus, с нас или без нас животът няма да свърши. Той е вечен и продължава във всичките му проявления – и културни, и социални, и икономически и пр.
И все пак защо? С каква цел е всичко това?
Защото така се чувствам жив. Надявам се и Вие! Не е достатъчно човек само да диша и да се храни. Трябва и да пуши (докато още не е „изпушил” съвсем), и философски да разсъждава докато изпуска бавно дима от цигарата си, и да споделя с други себеподобни своите мисли, впечатления, опит и пр. Че и да се кодоши по всяко време с наш`та пъстра българска бъркотия и неразбранщина.
На нас не ни трябва коронавирус, та да се консолидираме принудително. Не е и необходимо всички да минаваме през общи беди, заплахи или нек`во тотално народотресение, за да се почувстваме свободни и сплотени в безкрайната ни мъка, наречена живот. Нужни са ни просто един добър жест, една добра дума, малко хумор и искра в очите, а не мрачни погледи, завист и злоба. За какво са ни и пари, когато с тях не можеш да си купиш нито здраве, нито бъдеще, камо ли индулгенции…
Смисълът е в дребните неща. И както простичко го казва Учителят Петър Дънов, ако искаме да оправим света извън нас, то нека първо пооправим света вътре в нас! Затова е и това книжле. То завършва с призив, със зов – останете си и бъдете БЪЛГАРИ! Няма други подобни екземпляри като назе на планетата (поне на тази)! Единствените сме. И Боже, убийствено е, но е много кефещо да си останем HOMO BULGARICUS! Во веки веков! Амин!
Читателите къде могат да се снабдят с новия Ви шедьовър?
Не търсете книгата по аптеките, макар че в сегашната ситуация може да мине за лекарство или поне да Ви я таксуват като хранителна добавка – като един вид антидепресант или анти-стрес таблетки по време на чрезвичайно положение. Разпространява се по всекакъв позволен начин, в т. ч. скоро и по книжарниците…
Росица Ранчева
