С 20 усмихнати въпроси на виртуално гости на старозагорските старейшини
В това побъркано време, в което светът е пощурял от някакъв COVID-19, много е любопитно какво е физическото и духовното здраве на общинските съветници на Стара Загора. Затова Dolap.Bg ще им гостува виртуално, като им зададе 20 еднакви усмихнати въпроси. Публикуваните отговори са без редакторска намеса.
Днес гостуваме на общинския съветник
ВАНЯ МИХАЙЛОВА
Родена е в гр. Гурково. Майка е на двама сина. Икономист е по образование.
Собственик и управител е на фирма „Метал-М“ – внос и търговия с метали и метални изделия и фирма „Корио Капилис“ за естетика и красота.
Член на клуб „Дионис“, „Търгомет“, „Зонта – Стара Загора“ и КРИБ – Стара Загора. Общински съвет е от групата на ГЕРБ.
- Как ще коментирате призива:“Изолацията прави силата“? Какъв е приносът Ви за това?
Като необходимост, без която няма да можем да се оправим и да излезем по-безболезнено от кризата. Старая се да се изолирам, понеже съм в рисковата възраст, но … не съм най-добрия пример за подражание, понеже ми се налага и да работя.
А считам, че живота ще продължи и след корона вируса и е много важно да запазя бизнеса си, тъй като той касае не само мен, а и хората, работещи във фирмата и съответно техните семейства.
Затова залагам на стриктно спазване на дезинфекцията.
- Ако не сте на работа, а трябва по цял ден да сте в апартамента си, с какво бихте се занимавали?
Имам невероятния шанс да живея в къща, а работа в двора навън има колкото искаш – която все е отлагана преди поради липса на време.
И като прибавим любимите книги и времето е запълнено.
- Обичате ли да готвите? Кой е специалитетът Ви? Може да запишете рецептата.
Готвенето не е мое хоби – готвя понеже е необходимо, но не са се оплаквали от това, което сътворявам – напротив. Имам няколко специалитета, за които моите близки казват – „Това е готвено от теб“ или „Това не си го приготвила ти“. Например – правя хубава баница, приготвям прекрасни пържоли с гъби и топено сирене в гювеч, правя салата по моя рецепта с листни зеленчуци, плодове, кашкавал, прошуто, семки и т.н.
И не на последно място нещо различно – по стара рецепта от майка ми приготвям триеница – нещо непознато за днешната младеж.
- Какво е хобито Ви? Къде и кога го практикувате?
Хоби – разбира се са цветята…
Засадих тези дни нови 120 теменужки, които ми радват очите и сърцето. За заниманието с цветята времето е все недостатъчно, защото те са като децата – изискват много внимание, макар че после ти се отплащат стократно с красотата си.
И в базата, където работя, и в къщи на Баните оградите ни са от зеленина.
Някога искаха от мен интервю със заглавие „Метали сред цветя“, макар че фирмата ми се занимава с търговия с метали…
- Какво най-не харесвате у себе си?
Винаги поставям проблемите на хората пред своите, а после като не получа признание се огорчавам и трудно преглъщам и така до следващия път. Няма промяна, макар самата аз да осъзнавам, че човек не трябва да прави „непоискано добро“!
- Какво най-харесвате у себе си?
Че умея да си създавам приятелства и държа на тях, особено ако се уверя, че са искрени – оставам за цял живот вярна!
- Коя е последната книга, която Ви плени и защо?
Наскоро четох „Бялата масайка“ на Корине Хофман – една история по действителен случай, с много екзотика и познавателна стойност, за силата на любовта и за начина на живот на племето масаи … Удивителна!
- Коя е незабравимата вечер в живота Ви?
Човек с моето дълголетие има много разнообразни незабравими моменти, незабравими вечери и т.н. Но няма да забравя вечерта, когато сина ми се обади и ни каза, че внука ми Йоан е завоювал диамантен медал на световното по математика в Япония. А аз даже не бях чувала, че има такъв приз … бронз, сребро, злато – да, но чак диамант!!! И разбира се цяла нощ не можах да заспя…! Опитвах се да чета до сутринта книга, а не знаех до къде съм стигнала.
- Обичате ли животни? Имате ли домашен любимец ?
Обичам ги – така да се каже „нормално“. Отнасям се спокойно, няма да ги нагрубя, няма да ги оставя гладни, но чак прегръдки ще ми дойдат малко в повече.
У нас имаме разпределение – имаме 2 ловни кучета и едно красиво коте – с тях се занимава съпруга ми, а аз се занимавам с цветята.
- Кога за последно бяхте на Аязмото?
Когато живеех в Стара Загора – почти всяка сутрин, но сега сме на Баните и разходките ми са около езерото, само че те често завършваха в заведението в парка. Там повечето хора се познаваме и събота и неделя сме заедно на по чаша … чай. И сега много ми липсват – разходките с приятели!
- Кой е най-хубавият Ви спомен от детството?
Родом съм от Гурково. Когато бях малка (а това беше много отдавна) зимите бяха сериозни – спомените ми за снеговете са, че стигаха до площадката на втория етаж на къщата. И тогава вечерите бяха прекрасни! Чичовците ми с баща ми играеха карти, майките ни правеха баници и пукаха пуканки, а ние децата играехме на „Не се сърди човече“ и „Коран“. Играех много с момчетата на „Челик“ и други такива. Имаше много топлина между хората, много взаимопомощ, уважение … Сега времето е друго.
- Кой е любимият Ви учител? Защо? Посещавате ли го, обаждате ли му се?
Имах прекрасна учителка по физкултура. Тайно ме беше водила на изпит в Пловдив да кандидатствам в Спортното училище (тогава нямаше в Стара Загора) и даже бях приета, но … родителите ми като разбраха изпаднаха в ужас … и разбира се не ме пуснаха! За съжаление отдавна не е между нас!
- Най-голямата щуротия като студент.
По наше време щуротиите не бяха приемливи.
- Обичате ли поезия? Кое е любимото Ви стихотворение?
Обичам поезия. Често се опитвам и по нещо да творя, а любимото ми стихотворение е „Пътека“ на Пеньо Пенев.
- Кои страни сте посетили? Коя държава е най-специална за Вас и защо?
Много държави съм посещавала, но за мен Испания, в лицето на Барселона е нещо неповторимо – дух, архитектура, култура и какво ли не!
- Коя дума произнасяте най-често?
Малко дразнещо, но думата „Трябва“. Това „трябва“ да свърша, това „трябва“ да се случи и т.н.
- Коя опера или театрално представление посетихте през годината?
„Бохеми“ от Джакомо Пучини
- Коя е била най-хубавата Ви ваканция и кога?
Преди 6 години почивахме 20 дни в Пукет, Тайланд. На другия край на света, различна култура, екзотика. Там от всичко можеш да се впечатлиш и има неща, които никога няма да забравиш, нито някъде другаде да ги видиш. Там туриста е Бог, но ако разсъдиш може да ти стане жал за местните, но това е дълга тема. Пътуването до там е дълго и ние добре, че бяхме в бизнес-класа – „по червеното килимче“, както казваше наш приятел.
Много впечатляваща ми беше и първата круизна почивка – много емоции и прекрасни спомени.
- Имате ли любим виц?
Обичам да ги слушам, но нито ги помня, нито умея да ги разказвам. Така че всеки остроумен виц, който ще ме разсмее, ми е любим.
Бих се борила с чудовището, наречено „Коронавирус“ и сигурно щях да го победя в името на хората.
Благодарим за отзивчивостта!
Утре Dolap.BG ще гостува на Христо Донев. Заповядайте и Вие.
