С 20 усмихнати въпроси на виртуално гости на старозагорските старейшини

В това побъркано време, в което светът е пощурял от някакъв COVID-19, много е любопитно какво е физическото и духовното здраве на общинските съветници на Стара Загора. Затова от вчера Dolap.Bg им гостува виртуално, като им задава 20 еднакви усмихнати въпроси. Отговорите поместваме без редакторска намеса.

Днес гостуваме на общинския съветник

Искра Михайлова

Очарователната дама е на 37 години, семейна, с едно дете . Висшето й образование е в БСУ, специалност „Връзки с обществеността“. Председател е на общинската организация на ПП „Възраждане“.

1. Как ще коментирате призива:“Изолацията прави силата“? Какъв е приносът Ви за това?

   – Това мото, така написано, ме плаши. Изолацията може да е пагубна за по-слабите психики. Точно затова се търсят всякакви форми за повдигане на духа, за комуникация онлайн и всичко в полза на това да се чувстваме в положително състояние на духа, без да нарушаваме разпоредбите за безопасност. Подборът на снимки, който направих за интервюто е в този дух: Има живот и след COVID-19 и той е навън, сред природата, общувайки.

Не мога да измеря приноса си в ситуацията, но се старя да съм максимално полезна на съгражданите си. Не изпадам в паника, действам по задачите и се готвя за по-голямото изпитание, което мисля че ни очаква.

2. Ако не сте на работа, а трябва по цял ден да сте в апартамента си, с какво бихте се занимавали?

   – Аз стандартно работя от дома си. Това не е нещо ново за мен. Разликата е, че сега излизанията са сведени до минимум, за разлика от обичайното ми ежедневие, в което се срещам с много хора. Оказа се, че наложените извънредни мерки направиха работното ми време още „по-динамично“. Вървенето през града, случайните срещи и инцидентните кафета, ежедневната разходка, която понякога ме увлича и вместо час става три часа сега ми липсват ужасно.

3. Обичате ли да готвите? Кой е специалитетът Ви? Може да запишете рецептата. Не обичам да готвя и не готвя, но обичам да похапвам. Когато нямам опция и се налага все пак да си приготвя нещо … много прецизно и равно мажа филии с лютеница. Иначе любими са ми салати с всевъзможни зеленини в тях, както и всички шоколадови торти и сладкиши.

4. Какво е хобито Ви? Къде и кога го практикувате? – Нямам хоби, но съм член на Клуб 🙂 Историята на създаването му всъщност е доста интересна. Първоначално започнахме да се събираме съученици от основното училище (колкото и невероятно да звучи) след като дълги години не се бяхме виждали, в последствие се присъединиха и други чудесни хора. Общуваме и се предизвикваме един друг с теми, които дискутираме с часове, различни дейности и забавления, които извършваме заедно, разходки, пътувания.. Общо взето това е моят оазис, в който се скривам когато реалностите ми дойдат в повече. Пожелавам на всеки да открие такава среда или просто средата, в която се чувства щастлив и свободен да изразява себе си без притеснения.
5. Какво най-не харесвате у себе си? – Бързо губя интерес, бързо се отегчавам. Имам нужда от нещо ново в живота си непрекъснато.
6. Какво най-харесвате у себе си? – Обичам хората. Не винаги ги харесвам, понякога страня от някои от тях, но ги обичам. Много. Харесвам тази си черта и я оценявам, може би защото ежедневието ме среща с твърде много хора не обичащи хората.
7. Коя е последната книга, която Ви плени и защо? – Така поставен въпросът ме натъжи. В момента чета две книги едновременно, като и двете са далеч от пленяването. Напоследък наблягам на специализираната литература. Все пак, преди няколко месеца четох „Малки богове“ на Пратчет. Не съм му почитател и ми е труден, но тази книга ми попадна в правилното време. Всъщност ми беше препоръчана от приятелка. Твърде замисляща, наистина докосваща.
8. Коя е незабравимата вечер в живота Ви? – Предполагам, че както при всяка майка, първата вечер с дъщеря ми. Неописуемо, магично, чисто щастие. Но избирам да отговоря така: всяка вечер, в която цялото ми семейство е у дома.
9. Обичате ли животни? Имате ли домашен любимец ? – Обичам ги много, но не съм искала да имам. Ценя си личното време, а едно животно отнема голяма част, особено куче. По стечение на обстоятелствата от 2011 година не съм оставала без животни, в духа на поговорката „Никога не казвай никога“. До миналата година имах 3 кучета. Съдбата ги изпращаше на пътя ми едно след друго и аз нямаше накъде да отстъпя. Не съжалявам. Миналата година две от тях си отидоха. Използвам въпроса да направя призив: Не развъждайте, не купувайте. Осиновявайте! Животинките го оценяват и връщат любов стократно.
10. Кога за последно бяхте на Аязмото? – Днес с кучето си. Няма как. От 10 години почти нямам пропуснат ден там, освен когато пътувам. По време на „ремонтите“ на парка, промених маршрута си значително, но не пропускам. Но пък новите маршрути са ми полезни сега, тъй като по тях и без извънредно положение не срещам хора.
11. Кой е най-хубавият Ви спомен от детството? – Не е един. Имах прекрасно детство – щуро, весело, истинско. Мисля, че спомените с баба и дядо са ми най-скъпи като се обърна назад, може би защото вече ги няма, а може би защото ми дадоха едни от най-големите уроци по любов в живота ми.
12. Кой е любимият Ви учител? Защо? Посещавате ли го, обаждате ли му се? – Най-любимата учителка е първата учителка 🙂 За мен е Мариета Райнова. Няма да забравя първия път когато я видях – беше като фея: със светлосиня дълга рокля, млада, красива, усмихната и с топли ръце 🙂 Животът ни среща на различни места и аз винаги, винаги се радвам когато я видя.
13. Най-голямата щуротия като студент. – Труден въпрос. Най-щурите ми години бяха тези в средното образование. Като студентка много съм се забавлявала, но вече гледах далеч по-отговорно на живота. Учех много, работех, а и станах майка по някое време. Може би това е най-щурото – че тогава съм избрала всичко това накуп.
14. Обичате ли поезия? Кое е любимото Ви стихотворение? – Да, много. От съвременните български поети, харесвам Ники Комедвенска.

Луда съм, Господи

Луда съм, Господи! Страшно съм луда!
Още си квася морето.
Старите дяволи даже се чудят
… как ми издържа сърцето.
Вятър – косите ми, огън – очите.
С белите врани говоря,
с вълци-неверници нощем се скитам.
Луда съм! Нямам умора.
Кой да ме мисли и кой да ме хване?
Лудите кой ги признава?!
Блъска душата ми – риза съдрана,
шепа живот u остава.
Удря сърцето във мен като тъпан,
кръв по кияка се лее.
Влача живота си, в сълзи окъпан…
Как без любов се живее?
Луда съм, Господи! Дума да няма –
чак под езика ми стяга.
Ала в света ти, уж правен за двама,
всеки от лудия бяга…

15. Кои страни сте посетили? Коя държава е най-специална за Вас и защо? – Посещавала съм много страни, последно бях в Чехия, имам силно привличане към балканските страни – Черна гора ми е любима дестинация, но най-специална за мен, разбира се, е България. Където и да ходя, изпитвам огромно удоволствие когато се прибирам у дома.
16. Коя дума произнасяте най-често? – Моля и благодаря, предполагам. Общувам с много хора, а никоя комуникация не минава без тези думички.
17. Коя опера или театрално представление посетихте през годината? – Не е едно. Но посочвам „Последният човек“ на Куклен театър – Стара Загора. С приятелките ми си мълчахме повече от половин час след този прочит на Оруел. А ние не сме от най-мълчаливите.
18. Коя е била най-хубавата Ви ваканция и кога? – Едно двуседмично пътешествие по крайбрежието на Адриатическо море със семейството ми. Пазя много спомени от тогава – слънчеви лъчи, смях и приключения. Искам пак .
19. Имате ли любим виц? – ООН проведе глобална световна анкета с въпрос: Моля кажете честно какво е Вашето мнение за решаване на проблема с недостига на храна в другите страни? Анкетата обаче се провали поради следните причини:

– В Африка не знаели какво е храна

– В Източна Европа не знаели какво е честно

– В Западна Европа не знаели какво е недостиг

– В Китай не знаели какво е мнение

– В Близкия изток не знаели какво е решение

– В Южна Америка не знаели какво е моля

– В САЩ не знаели какво е други страни

И още един, по-безобиден, който отразява различната гледна точка: Корабокрушенецът тичал към брега и викал: „Земя, земя, земя.“ А канибалите хукнали към водата и викали: „Храна, храна, храна.“

20. Ако можехте за ден да станете супергерой, какво бихте направили? – Много отговорно. За само един ден има абсолютния риск да бъдат нанесени повече щети, отколкото реализирани ползи. И в супергеройството се иска стаж най-вероятно. Както при всяка власт, не бива да попада в неопитни ръце – подарена, дадена наготово, незаслужена с извървян път , тя си е страшна. В този ред на мисли, бих избрала да получа информация – да чуя и видя недостъпното.

Благодарим за отзивчивостта!

Утре ще гостуваме на Ваня Михайлова. Заповядайте с нас!

Dolap.bg