Днес църквата почита преподобни Йоан Лествичник

Св. Йоан Лествичник живял през седми век и е достигнал в живота си висотата на покаянието. На 17 годишна възраст бил подстриган в Синайската планина за инок , където живял благочестиво 19 години, след което се оттеглил в пустинното място Тола, където се предал на постоянна молитва и на пост. След дълги години, прекарани в пустинно място, преподобни Йоан, по молба на синайските иноци, се съгласил да бъде игумен на тяхната обител. Неговият голям духовен опит и дълбоката му мъдрост се разкриват в прекрасната му книга „Лествица към рая“, в която той наставлява християните как да устремят мисълта си към Бога и по каква духовна „лествица“, т. е. Стълба на добродетелта, да постигнат християнското съвършенство. По тая книга той е наречен „Лествичник“. Той написал и съчинението „Книга към пастиря“.

Св. Йоан Лествичник умрял в 603 година.

Освен на 30 март, Църквата почита богослужебно св. Йоан Синаит и неговата „Лествица“ също и на четвъртата неделя по времето на Великия пост.

Преп. Йоан Лествичник: За смирението  

Смирението е съкровище в телесен съд, словото е неспесобно да обясни неговото качество, защото е непостижимо. Непостижимо е, защото идва свише. Тези, които искат да го изяснят с думи, поемат върху си голямо изпитание.

Смирението е постоянно забравяне на своите успехи.

Смирението е в това да счетеш себе си за последен и най-грешен от всички.

Смирението е да познаеш своята немощ и безсилие.

Признак на смирение е при вражда да изпреварваш ближния с примирение.

Смирението е познаване на Божията благодат и милосърдие.

Смирението е чувството на съкрушена душа и отричане от своята воля.

Смирението е безименна благодат на душата, чието име е известно само на този, които са го познали от опит, то е неизказано богатство, Божие наименование и Божие богатство. Защото Господ казва: Научете се от Мене, от Моето действие и пребиваване във вас, понеже съм кротък и смирен по сърце и ще намерите покой за душите си от борби и помисли.

В началото на смирението човек започва да ненавижда човешката слава и похвала и прогонва от себе си гнева и раздразнението.

А когато то расте и преуспява в душата, започваме да считаме добрите си дела за нищо, дори за отвратителни, и мислим за това, че всеки ден прибавяме към греховете си, че даровете, които получаваме от Бога и за които се считаме недостойни, ще ни послужат само за осъждане и увеличаване на мъките ни в бъдещия век.

С такива мисли умът се затваря в ковчега на смирението и остава неограбен от невидимите крадци – помислите на тщеславието.

(Из „Лествица“)

Dolap.bg