Психологът Яна Христова пред Dolap.bg: „Физическата изолация не означава социална  изолация”

Яна Христова е  психолог, фамилен консултант, кризисен психолог. Завършила е психология във Великотърновски университет „ Св. Св. Кирил и Методий, Специалност ”Психология на личността”, магистър.

Специализирала е в ПИСЕЛ Системен подход във фамилната терапия за работа със семейства. Преминала  базисен курс  по Транзакционен анализ, специализирани модули за обучение в  когнитивно-поведенческа терапия, арттерапия, психоонкология, сертифицирано обучение по кризисна психология. Завършено обучение по програмата на д-р Томас Гордън „ Трениране на успешни родители”. Базисна специализация по  Есенен университет по зависимости и обучения за терапия на зависими  към ПАВ деца и техните семейства –  фондация „ Стефан Батори” Варшава, Полша. Обучавана в методи за работа с жертви преживели насилие

Има 18  годишен опит в индивидуалното и групово консултиране, психологическото консултиране на семейства и деца. Работи и  като кризисен психолог, член на Националната мобилна група за психологическа подкрепа към МОН. Извършва групови и индивидуални кризисни интервенции.

Психолог  в Държавна психиатрична болница „ Д-р Г. Кисьов“ гр. Раднево. Там  работи индивидуално и в групи с хора страдащи от различни психични заболявания и зависимости. От много години  има индивидуална  практика на психолог и фамилен консултант.

Как ни променя  изолацията?

Много изследвания показват, че последствията от изолацията зависят не само от самия факт на изолацията,  а по-скоро от субективната  ни оценка на изолирането. Една част от хората ще  я интерпретират като дълго отлагана възможност да направят полезни неща за себе си. За други  – това би могло да бъде ужасен период на застой и ограничения.

Като цяло обаче, ако човек  живее дълго време отделен от социалната група ще има физиологични и психологически последствия, като например отражение в кръвното налагане, соматичен дискомфорт, разстройство на хормоналния дисбаланс, отслабване на имунитета, нарушения на съня, лесна уморяемост, отвлекаемост на вниманието, потиснатост, понижено самочувствие , преобладаване на негативни размишления, които водят до негативни преживявания, спадане на енергийния тонус, оттам като цяло демотивиране за ежедневното функциониране.

Когато ситуацията на изолацията, била тя наложена или доброволна, произтича от пандемия засягаща общественото здраве ,  то тя многократно се усложнява.  В този случай   има и акумулиране на големи количества стрес свързан със страхове, голяма степен на неизвестност,  съчетана с ниска степен на контрол върху случващото се.

Какви са предложенията Ви за компенсиране на липсата на социални контакти?

Физическата изолация не означава социална  изолация.

Подкрепящо за нас и за близките ни е да  общуваме ежедневно, да споделяме преживяванията си, страховете си, да търсим подкрепата и ние да подкрепяме. – Това може да се осъществи  по телефона и  чрез други дигитални начини за социални контакти, които предлагат и възможност за включване на камера, което прави  присъствието още по-пълноценно.  Много  наложащо  е за  възрастните хора, които  в момента са най-изолирани и уязвими.

Това време на уединение можем да използваме да направим нещо добро за себе си, да научим нови умения за справяне със стреса, да дадем пространство и време на духовното начало  в живота ни,  да развием нови  възможности  за по-добро функциониране. Можем да експериментираме  и да открием ново хоби или да усъвършенстваме вече съществуващо.  Полезно би било  освен постоянното почистване на дома и ръцете си да  почистим мислите, да се освободим от ненужното и изчерпаното в живота ни, което сме носили дълго време по инерция .  Също така  сега е времето да посетим онлайн музеи, концерти, курсове, пътешествия  по целия свят , да четем книги, да гледаме филми.  В тази пауза , която ни „подари“ коронавируса можем  да  се забавляваме с партньора си, да си спомним, че освен многото социални роли,  които изпълняваме в забързаното ежедневие ние сме и двойка от хора, които са решили да се доверят един на друг  и да отворят сърцето си един за друг  и това би бил един прекрасен рефреш на връзката ни. Прозаичната истина е, че добрата  връзка  е резултат  от непрестанни усилия и поемане на отговорности , ангажименти и по този начин  я подхранваме и развиваме.

С удоволствие бихме могли да участваме  в настолни  семейни игри с децата си  и  така ще  засилим атмосферата на уют и сплотеност в дома ни с членовете на семейството.

Не е препоръчително да се тръгва в посоката на деструктивни начини, като например злоупотреба  с алкохол или други психоактивни вещества или емоционално преяждане.

Препоръчително е  да се стремим да изградим и поддържаме стабилна структура на деня ни от балансирани дейности.

Какво да прави един активен човек вкъщи?

Да си почине и забави малко темпото.

Да се насочи от активностите към една  полезна пасивност, която е задължителна при свързването с вътрешния си свят. Да   забележиш  нуждите и потребностите си е необходима тишина и да си изцяло на разположение на себе си.  Това се случва, когато сме в уединение.

Като се замисля преди тази извънредна ситуация  ходихме на ритрийти, в ашрами, за да постигнем тази изолация и мир, това отграничение от забързаното  ни ежедневие, за да можем да разчетем въпросите, които ни поставя живота  и да помислим върху нашите отговори, върху „ какво искам“ , а не какво трябва или какво очакват другите от мен.

Така, че в този аспект изолацията и самоизолацията са възможност за работа върху себе си.

Ако човек има здравословна потребност да бъде всеки ден сред природата, как да компенсира при забраните?

Моето лично мнение ,  е че можеше да бъде прецизиран  все пак въпроса с контакта ни с природата да не бъде изцяло ограничен.Съгласна съм, че към този момент от опита, който медицината натрупа за справянето с пандемията от коронавирус  единствената ефективна мярка е изолацията , но би трябвало да се вземе предвид   как хората да вентилират и канализират акумулираните  стрес и психично напрежение…когато една държава по принцип няма добре изградена мрежа за превенция и  грижа за психичното здраве, в такава екстремна ситуация поне природата би могла да остане като нещо, което би помогнало на хората да направят нещо полезно за здравето си.

Оздравителни ли са за обществото тези военни мерки -в общ план,не за болестта?

Тук се сещам за диалектическата категория свобода и отговорност, които са свързани и взаимно се обуславят…това, което всички виждаме в ежедневието, е че  при ниската отговорност няма как да бъде дадена свобода. В такива ситуация на криза е необходима много ясна структура, много категорична процедури от конкретни стъпки, но същевременно това трябва да става с грижа и подкрепа на човека = социална, икономическа, психологическа подкрепа.

Друг е въпросът каква психологическа цена ще платим в последствие на това да си останем за известен период  вкъщи, да се лишим от определени степени на свобода…Да физиологичното здраве има голямо значение за човека, но много важен е психологическия  комфорт.  Според дефиницията на СЗО „„Здравето е състояние на пълно физическо (биологическо), психическо и социално благополучие“.

Пожелавам на читателите и на екипа ви да сте здрави!