Честит празник, Тракия!

26 март е Денят на Тракия – официален празник на Република България, важно събитие в българския културно-исторически календар. Това стана с Постановление на Министерски съвет No 62 от 23 март 2006 г. по предложение на Петра Мечева, почетен председател на Старозагорското тракийско дружество „Одринска епопея“.

На този ден се чества подвига на българските воини, паднали край Одрин и из тракийските полета, както и почитта и паметта към хилядите българи – тракийски бежанци, намерили подслон в пределите на България и запазили родовата си памет. Чества се като годишнина от 26 март 1913 г. – ден, в който е превзета Одринската крепост от силите на Българската армия през Балканската война. Българите губят в атаката на крепостта 1316 убити и 6329 ранени. Победата донася свободата на тракийските българи!

На 26 март (13 март стар стил) 1913 г. с превземането на Одринската крепост, завършва една от най-блестящите операции на Българската армия през Балканските войни (1912-1913), донесла свободата на тракийските българи.

Крепостта е сред най-силните, добре укрепени и модерни за времето си в Източна Европа. Според специалистите тя може да бъде превзета само след няколкомесечна обсада.

След сериозна предварителна подготовка командващият армията ген.-лейт. Никола Иванов предлага пряк щурм на Одринската крепост. Според него главният удар трябва да се нанесе на Източния сектор, а щурмът да се придружи със силен артилерийски огън. Това смело предложение ген.-лейт Иванов прави въпреки съществуващите по онова време схващания във военното изкуство, че крепостите се блокират, а не се атакуват.

Още през есента на 1912 г. българската авиация извършва бомбардировка над  жп гара Караагач. На 30 октомври със самолет „Воазен“ с командир подпоручик Стефан Калинов и механик Илия Младенов, лети и медицинската сестра Райна Касабова, което я прави първата жена в света, участвала в боен полет. От самолета тя хвърля позиви с призив за спиране на кръвопролитията над позициите на противника в Одрин.

След щателна подготовка на атаката на 24 март /11 март/ 1913 г. българската артилерия открива мощен огън срещу позициите на противника. Под неговото прикритие в тъмнината напред пълзят бойци, командири и групи бомбиери, телорезачи, първите, вторите и третите ешалони на пехотата.

През нощта на 24 срещу 25 март частите на Източния сектор преминават в настъпление. Ударните полкове – 10-ти Родопски и 23-ти Шипченски се движат в щурмови колони. Всички предни позиции на Източния сектор са заети.

Призори на 25 март атаката на предната позиция започва с бой „на нож”. Скоро съпротивата на противника е сломена. Настъпват и бойците от останалите сектори. Пленени са повече от 800 противникови войници, а 20 оръдия  и 6 тежки картечници са взети като трофеи.

В резултат на неудържимите настъпателни действия на българите на 26 март 1913 г. противниковата съпротива е сломена. Комендантът на крепостта Мехмед Шукри паша е принуден да се предаде с целия си гарнизон – 14 генерали, над 2000 старши и младши офицери и повече от 50 хил. войници. Плененият паша предава сабята си на командващия 2-ра армия генерал-лейтенант Никола Иванов с думите: “Храбростта на българската армия е безподобна. На такава храброст никоя крепост не може да устои”. Над джамията „Султан Селим” редник Михо Георгиев от 29-ти пехотен Ямболски полк издига знамето на победата.

Превземането на Одринската крепост е един от върховете на българската бойна слава. С овладяването й са постигнати важни военнополитически и стратегически резултати, довели до края на Балканската война и освобождението на българите, останали под османско владичество.