„Quo vadis, Homo Bulgaricus?“ ⃰

„Останете си вкъщи!” От две седмици българинът живее под финия натиск на този призив. Или по-скоро се опитва да живее… извънредно. Защото не си стои вкъщи по собствено желание, ами е принудително стопиран там. И в дома си, и в града си. Има шансове да продължи да работи някак си, ако все още е търпян и не е уволнен от работодателя си. Децата му също са спрени и не ходят на училище. Е, обучават ги, ама дистанционно. То е като да си жаден и да пиеш вода не направо от извора или от чешмата, а от разстояние… Не си е същото, нали?

Стои си българинът вкъщи, къде безропотно, къде малко по-шумно. Пуши нервно и по-често от преди, яде повече, а разходките из коридора и до другата стая почти го обездвижват и му навяват нездравословни мисли. Идва и краят на месеца, когато се струпват всички сметки – за ток, за вода, храна, телефони, па и наем. И ако още не се е срутил напълно психически, физически и финансово, обикновеният човечец разбираемо го обзема страх. По-често гняв. За коронавируса почти не се тормози и той остава на заден план…

При такива условия става много актуално онова, което беше казал някога Елин Пелин: „Колкото по-мизерна и по-невежа се явява една личност, толкова по-здравословно се чувства”. Но българите далеч не всички сме мизерници. И като се напънем да поразсъждаваме, няма как да не се запитаме живеем ли или живуркаме, пък дали ще оцелеем (и колко от нас) при такава блокада е друг въпрос. Сегашната ситуация ни насади от едни проблеми на други, а адекватните решения са малко (доколкото ги има). Каза го и държавният ни глава, когато наложи частично вето върху Закона за извънредното положение ( https://novini.bg/bylgariya/politika/588583 ).

Драконтови (не драконови)⃰ ⃰ и пр. рестриктивни мерки обаче вече има. Харесва ни или не, това е факт. В кризисни моменти тези мерки може и да са основателни, но не винаги са желани. Желана и търсена е преди всичко подкрепата, съпричастността, а не напрежението. За заплахи да не говорим. Да, в модерната държава, каквато претендираме да е България, Конституцията и законите могат да наложат в една или друга степен ограничаване упражняването на човешките ни права и свободи, но не на всички (изключение са предвидените в чл. 28, 29, 31, ал. 1, 2 и 3, чл. 32, ал. 1 и чл. 37 от КРБ) и само временно. Това ще рече за един сравнително кратък или обозримо разумен период от време. Повече не е за предпочитане и не е хич здравословно – и икономически, и политически, и социално.

Защото винаги е време за свобода – на мисълта, на словото, на личността, на труд, образование, придвижване и пр. Човешкият дух няма кой и как да го ограничи или да стопира всеоплождащата му роля. Той е вечен и неразрушим. Той е този, който овладява материята и я кара да му служи. Пълна глупост е да позволим духът ни да унива. Забравим ли го това – обричаме се на самоунищожение. Сами си пожелаваме бавна смърт, щом спрем да мислим и свободно да заповядваме на себе си.

Сега „на мода” е някакъв си COVID–19! Чудесно! Ама ще му отмине времето и той на свой ред ще си отиде! Няма място за отчаяние. Вместо страх от смъртта и променящия се свят около нас, да вземем самите ние да се променим. И в мисленето, и в действията си. Животът и щастието не са на изчезване. С нас или без нас, животът е безкраен. Той продължава. Е, едни умират още приживе, други преди да са се родили, трети в някой друг момент. Живите водят напред. И имат хиляди шансове да бъдат повече щастливи. Позволят ли си да спрат, ще ги изхвърли и тях кръговратът на живота.

Затова – няма спиране! Днешните ограничения могат и да ни дразнят, могат да ни напомнят и за тоталитарни времена, но могат и да ни подисциплинират малко. А и да ни дарят с духовен ръст. Някои от тях ще ги преодолеем, с други може би ще се учим в движение да живеем. Въпросът е да сме в състояние да ги превъзмогнем, а не да капитулираме безапелационно пред тях. Така ще си осигурим и по-сносно бъдеще. За нас и за децата ни.

Силната ВОЛЯ не признава предели!

Извечният български ДУХ не познава страха!

А над всичко и във всички ни си остава пак тя – добрата НАДЕЖДА!

Българи, уважавайте ги тези наши черти и не ги подценявайте! Не пренебрегвайте също и себе си! Пазете се, ама пазете и другия Homo Bulgaricus до Вас! Той е от същата безценна закваска.

Георги ТУРТУРИКОВ

⃰ От лат.: „Къде отиваш, Българино?“

⃰ ⃰ По името не на някакви китайски дракони, а това на древногръцкия архонт Драконт (VІІ в. пр. н. е.), създал първите строги писани закони в Атина.