Днес да помолим за блага вест

Евангелие от Лука:„…А на шестия месец бе изпратен от Бога Ангел Гавриил в галилейския град, на име Назарет,
[1:27]  при една девица, сгодена за мъж, на име Иосиф, от дома Давидов; а името на девицата беше Мариам.
[1:28]  Ангелът влезе при нея и рече: радвай се, благодатна! Господ е с тебе; благословена си ти между жените.
[1:29]  А тя, като го видя, смути се от думите му и размисляше, какъв ли е тоя поздрав.
[1:30]  И рече й Ангелът: не бой се, Мариам, понеже ти намери благодат у Бога;
[1:31]  и ето, ти ще заченеш в утробата, ще родиш Син и ще Го наречеш с името Иисус.
[1:32]  Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давида;
[1:33]  и ще царува над дома Иаковов довеки, и царството Му не ще има край.
[1:34]  А Мариам рече на Ангела: как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?
[1:35]  Ангелът й отговори и рече: Дух Светий ще слезе върху ти, и силата на Всевишния ще те осени; затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий.
[1:36]  Ето и Елисавета, твоя сродница, наричана неплодна, и тя зачена син в старините си, и е вече в шестия месец;
[1:37]  защото у Бога няма да остане безсилна ни една дума.
[1:38]  Тогава Мариам рече: ето рабинята Господня; нека ми бъде по думата ти. И Ангелът си отиде от нея.“

В едно отдавна отминало време, в древни времена това е било възможно. Тогава и смирението и вярата са част от живота на хората, които кротко отмерват дните и са близо до бога. Това е свят, чист, възвишен, впрегнал сили за насъщния в коравата земя и отправил взор към Всевишния с упование, надежда и вяра. Това е човекът, който е отглеждал в себе си и в обществото добродетели и се е подготвял да се яви на тази, в чиято невинна утроба ще затупти сърцето на Спасителя… Каква чистота, какви нравствени добродетели трябва да изграждат Тази, която ще даде живот на Богочовека? И тя достойно да се справи, застанала в небесата от дясната му страна, за да се застъпва за нас и тук и в отвъдното….

Но ден след ден, година след година, век след век ние бавно и сигурно сме се отдалечавали от това битие, от това смирение, от тази вяра…И ето ни днес съвременните жени – модерни, знаещи, устремени, можещи…В надпреварата с мъжката половина сме отишли далеч напред, за да бъдем световни лидери в науката, водещи мениджъри на банки, на корпорации, на мега фирми и да управляваме света, а в същото време дотам сме обеднели, че топлим сърцата си с чужди сюжети и разкази за трепети и любов пред екрана на вълнуващ сериал или изтъркана, но класическа лента…Като просяци сме за малко нежност и уют в бляскаво подредените си домове! Алчни в жаждата си за израстване и доминиране се прибираме вечер каталясали и изцедени без грам милост и нежност за близките си. Кой ни подложи на това материално робство? Кой ограби добротата и любовта от сърцата ни? Какво спечелихме с усвояването на знания, на умения, на титли…Брой нямат библиотеките в главите ни и капка чувственост и нежност и доброта не остана в сърцата ни…Какво направихме? Къде сбъркахме?

Не знам!

Тези дни, в които злото така е взело връх, че извика от легионите си Страха и го всели в домовете и селищата ни , по площадите и улиците, прокуди ни от работните места, от местата, където всички се забавлявахме, от магазините, от концертните зали, от онзи голям площад, на който се вихреше егото ни и ние доказвахме колко сме велики…И спряхме за миг този бяг.

Най-после!

Сега дали ще намерим време да си поговорим с децата?! Дали ще намерим време да се радваме на близките си, ще се доближим ли един до друг или ще си останем чужди!?

Не знам!

Всички питат колко време ще продължи? Как ще завърши? Има ли болни? Има ли …мъртви?…и пак притихваме…

Не знам!

Не знам!

Не знам!

Но знам, че болката и страданието ще ни накарат да извадим от дъното на себе си поне мъничко доброта, малко милост, частица състрадание, ще спрем да мърморим и да недоволстваме, а след добрата новина, че днес няма нови болни да казваме – О, Боже, благодаря ти!

И точно днес трябва да замлъкнат, да затихнат ония черни вестоносци, които се хранят от болката и страданието и които правят това своя професия, печелят хляб, с който хранят децата си…Много е страшно и ви отвращава, нали! Ето защо спрете да се радвате на черни новини! Спрете да пишете черни новини! Спрете да четете черни новини! Не хранете децата си с този хляб, купен с парите от черните новини!

Днес имаме нужда от вярата и смирението на Божията Майка – да сме нежни и добри, да носим милост и любов и това да е хлябът на масата ни. Само с любовта можем да се изправим и да победим злото в себе си и света.

Жените сме с тежък кръст – ние виждаме в мъжа до себе си любимия, бащата, опората, силата. Но и ние сме тези, които правим от мъжа баща, любим и герой…, но само ако се смирим и го обградим със сърцето си. Ние правим от децата си хора и човеци и каквото им покажем – на това ще ги научим и това ще станат..

Всички сме създадени с любов и създаваме децата си с любов – с тази радост, която блика в нас пред новопоявилия се човек или при мисълта, че Той вече е на път! Това е благата вест, че в теб се е възродила нова душа и тя започва да отдава вдъхновение и любов…

По нашите земи хората са раснали при строги правила и закони – за чувствата не е прието да се говори и още по-малко да се показват. А детето са милвали само когато спи…И ние сме ставали все по-железни и все по-студени…А любовта – къде я сложихме?!

Беше преди пет-шест години…В живота ми дойде, неочаквано и страшно буря, за която не бях подготвена. Нямах сили да се изправя. Не знаех към кого да се обърна. Светът загуби багрите си и се озовах на дъното – нещастна и сама. Вярата ми беше изпосталяла и почти на ръба на отчаянието, едва ме крепеше…В един манастир случаят ме срещна с мъдър монах, който като ме видя – благослови и ме прегърна, силно и бащински и ласкаво ми заговори:“Еей, какво те споходи и така жестоко с железни клещи е стиснало душичката ти? Защо плачеш, майчице? Вяра ли не ти достигна или сили да се изправиш?…“ Той не ме прегръщаше, той, по-скоро, ме доближи до сърцето си, което неподозирано за мен, излъчваше толкова много топлина и нежност…Човекът ми говореше, а аз се задавях в хлипания, сякаш някой отвори дълбините на болката ми и тя като гейзер бликаше с всички сили…Този обикновен монах знаеше много повече за човешката душа от мнозина учени и терапевти. Той с огромна вяра беше измолил благодат за всички, които прекрачваха прага на обителта и с упование измолваха лек за болната си душа, а от там и за загубеното си здраве. Там, в неговия малък храм, ликът на Божията Майка сякаш оживяваше и благославяше малки и големи, млади и стари…И там трябваше да науча, че съм изпуснала най-важното в живота си – да бъда смирена и добра, да приемам всичко и всички, и най-вече да се науча на търпение. Оказа се, че не е достатъчно да си умен и да знаеш.

В училището на живота ние научаваме много, усвояваме знания и умения, но все още малко не ни достига и не усвояваме в достатъчна степен добродетелите, които ни правят ЧОВЕК. И идва ден, в който трябва да започнем да се учим, па макар и късно… А урокът за това е събран в най-мъдрата книга на живота… Ние всички я откриваме в такива дни като днешните, когато сърцето ни плаче и имаме нужда от надежда…Тогава прекрачваме прага на храма, за да се срещнем с Бог и да поплачем пред светлия лик на Майката Божия. Направим ли тази крачка ще започнем да преоткриваме себе си и вярата, и надеждата, и любовта.

Вярата в Бог не е производно на ритуали. Това е труден и безкраен път към себе си и преодоляване на собствените си несъвършенства – всеки ден и всеки час. Затова и храмът е лечебницата за душите ни.

Иисус Христос затова дойде на земята, за да ни научи на смирение, на търпение, на вяра и на любов….Ако можехме само за миг да разберем саможертвата му – да принизи себе си до безсловесните животни, да прости на тези, които го убиха и да ги благослови, щяхме да можем за мъничко да се доближим към светостта му!? А ведно с него да се възторгнем от майчината милост и любов на Тази, която чрез Него стана майка на човечеството. Нека приемем поне нежността й на майка, която всеки ден се моли за нас, за да приемем и благата вест в сърцата си особено на днес, на Благовещение и да запеем молитвено:

„Радвай се Благодатна, Господ с тобою!“

Гинка МИХАЙЛОВА