Световен ден на поезията и гората и Международен ден на кукления театър отбелязваме на 21 март

Световният ден на поезията се отбелязва от 21 март 1999 г. по инициатива на ЮНЕСКО. Целта на този ден е да популяризира четенето, писането и публикуването на поезия по света и, както пише в декларацията на ЮНЕСКО, „да даде признание и сила на националните, регионалните и интернационалните организации за поезия“.

Дружество на писателите в Стара Загора

Организираният литературен живот в Стара Загора се заражда още в първите години след Освобождението. През 1910 година Атанас Илиев – виден просветен деец, учител и книжовник, създава литературен кръжок, с членове – млади старозагорски интелектуалци.

Между 1911 и 1926 година в Стара Загора излизат вече девет литературни списания, някои от които на добро художествено равнище: „Искрици“, „Трептящи акорди“, „Хризантеми“ и др. Изявяват се старозагорски творци, чиито имена ще се утвърждават в бъдеще и ще дават литературния облик на града – Иван Хаджихристов, Иван Мирчев, Богдан Баров и др. Път за тях са проправили имена като Димитър Подвързачов и Кирил Христов. Заедно със старозагорските си колеги принос за литературната слава на Стара Загора дават и талантливите пера на Николай Лилиев, Георги Бакалов, а по-късно и Веселин Ханчев. Това дава право на Кирил Христов да заяви: „Без Стара Загора няма българска литература“. Родният град на толкова поетични таланти основателно си спечелва името „Градът на поетите“.

През 1944 година, веднага след обществените промени, е учреден литературният кръжок „Георги Бакалов“, продължител на Съюза на трудово-борческите писатели и неговия орган „Литературен подем“. През 1964 година кръжокът се преобразува в първото за страната Дружество на писателите. В средата на 70-те години като орган на писателското дружество започва да излиза литературният алманах „Хоризонт“, а литературната притурка на вестник „Септември“ – „Съвремие“ е ежемесечна трибуна на старозагорските литературни творци. Активни сътрудници на изданията са Константин Колев, Антон Михайлов, Стойчо Стойчев, Христо Кацаров, Жеко Христов, Янко Димов, Стоян Стаев, Петър Тонков, Йордан Стоев, Димитър Данаилов, Ганчо Проданов, Кънчо Стоянов,  Иван Груев, Таньо Клисуров; илюстратори са художниците Иван Попчев, Михаил Косев, Христо Танев, Тодор Ковачев и др.

През 1980 година старозагорското писателско дружество вече има шест редовни членове на Съюза на българските писатели, което го прави най-авторитетното поделение на писателския съюз. Негов председател е Иван Мирчев. Ежегодно излизат книги на старозагорски автори в най-авторитетните български издателства: „Български писател“, „Народна младеж“, „Христо Г. Данов“, „Георги Бакалов“. Старозагорци са отличавани с награди на Съюза на писателите, на различни литературни празници в страната. В Стара Загора се провеждат Есенни литературни дни, когато се връчва и националната награда за гражданска поезия „Гео Милев“. С нея са отличавани поети като Веселин Андреев, Михаил Берберов, Рашко Стойков, Стойчо Стойчев и др. Ежегодно се присъжда и наградата „Стара Загора“ .

В последните години книгите на Таньо Клисуров, Георги Янев, Йордан Стоев, Неделчо Ганев, Мария Донева, Йордан Пеев, Виолета Бончева, Керка Хубенова, Ботьо Буков, Йордан Атанасов, Стойчо Маджарски, Стефанка Мирчева, Борислава Бонева привличат вниманието и на читателите, и на критиката.

През октомври 2017 година се провежда учредително събрание на старозагорското писателско дружество, възстановява се  неговата организационно-творческа дейност. Дружеството е регистрирано в съда и дейността му става легитимна.

За председател на Дружество на писателите в Стара Загора е избран Таньо Клисуров и членове Виолета Бончева и Йордан Пеев.

Дружеството, съвместно с Община Стара Загора, фондация „Космос“, читалище „Николай Лилиев“, списание „Птици в нощта“, вестник „Литературен глас“ провежда ежегодно през месец май Национален конкурс за поезия „Николай Лилиев“.

Световен ден на гората – отбелязва се от 1972 г. в деня на пролетното равноденствие по инициатива на 23-ата сесия на Европейската конфедерация по земеделие (ноември 1971), подкрепена от Организацията на ООН по прехрана и земеделие, за да се защити флората и фауната на горите. Те са природно богатство, на което дължим чистия въздух и вода, както и естествена среда за живот и развитие на разнообразие от растения и животни. Наред с това горите имат и важно стопанско значение за икономиката на дадена страна. Затова всеки носи отговорност за опазването на това природно богатство, за неговото развитие и рационално използване в името на благоденствието на страната.

Международен ден на кукления театър . През 2003 г. по решение на Международния съюз на куклените театри към Организацията на ООН по въпросите на образованието, науката и културата (ЮНЕСКО) този ден се посвещава на популяризирането и подкрепата на това изкуство – толкова любимо на децата. По този повод в почти всички театри в големите градове се организират куклени представления.

На изкуството на куклите „всички възрасти” са покорни

Държавен куклен театър Стара Загора има своя самобитна политика и естетика. Основан през 1957 г. Без специализирано академично образование, само с природно подсказана нагласа за такова изкуство и културен идеализъм в театъра се събират неколцина млади хора с различни професии – Коста Вълков, Денка Димова, Лидия Александрова, Марин Павлов, Катя Загорова, Добрина Бунарджиева и Добрина Василева. С много труд и упоритост те усвояват специфичния език на куклата и заговарят на него с уверен глас. Основател и първи директор на театъра е Петър Добчев. Петър Александров е първият режисьор. Първият спектакъл се нарича „Мечо Турист”.

На 1 януари 1962 г. театърът става държавен. Към актьорския състав се присъединяват артистите Мариана Христова, Александър Темелков, Георги Монев, Здравко Калпакчиев–Зико, Анастасия Луканова, Здравка Михайлова. Особен принос за развитието на Старозагорския куклен театър оказва режисьорката Мария Янкова. От 1957 до 1965 г., директор на театъра е Петър Добчев, а от 1965 до 1968 г. директор е Лидия Венциславова.

Във ВИТИЗ се създава куклена катедра и в Кукления театър на Стара Загора постъпва първата му възпитаничка – Антоанета Ботушарова. В театъра започва работа и кукленият сценограф Веселин Неделчев, който заслужено е наречен „българският татко Карло”. След пионерите, ред идва на реформаторите и новаторите в развитието на ДКТ – Стара Загора. Васил Апостолов е директор и режисьор в театъра от 1968 до 1982 г. Той превръща Старозагорския куклен театър в действително професионален театър. На мястото на старото читалище, Апостолов изгражда модерен детски културен център със съвременна сцена, зала, звуково и осветително оборудване, весела детска сладкарница, пеещия часовник с куклите и танцуващия Пиеро пред входа, дело на друг голям творец в театъра – скулптурът Емил Иванов. След оттеглянето на Апостолов през 1982 г., директор на театъра става Любомир Цакев, който поради заболяване се оттегля през 1996 г. и на негово място за две години директор става скулптурът Емил Иванов.

От 1998 г. директор на театъра е Дарин Петков. Днес театърът има изключително млад ансамбъл. Репертоарът му е изпълнен с множество заглавия на постановки за деца и възрастни. Театърът е водещ и се радва на изключителен национален и международен престиж.

Държавен куклен театър – Стара Загора е репертоарен театър на държавно финансиране. На сцената му са поставени над 300 постановки от български и световни автори, пишещи за деца и възрастни.

Разполага със собствена сграда, сцени /основна и лятна/ и ателиета, което му позволява ефективно да планира дейността си. Театърът е водещ между куклените театри по художествени и финансови резултати.

Държавен куклен театър – Стара Загора е домакин на Международен куклено – театрален фестивал за възрастни „ПИЕРО”. Организатори на фестивала са: Община Стара Загора, Министерство на културата, Сдружение с нестопански цел „Пиеро“ и Държавен куклен театър – Стара Загора. Фестивалът е отличен с Европейски лейбъл за значимост EFFE 2017-2018 и EFFE 2017-2018., което е гордост, но и огромна отговорност.

Фестивалната програма е синтез от куклени спектакли за възрастни, уъркшоп, теоретични семинари по арт мениджмънт, кинопанорама на анимационни филми, разпространение на гостуващите спектакли в региона, изложби на живопис, карикатура, пластика, концерти.

Държавен куклен театър – Стара Загора има като своя отличителна компетентност и организацията и провеждането на Международна творческа лаборатория – ателие. Международните творчески лаборатории в Куклен театър – Стара Загора стартират през 2003 г. Провеждат се като биенале. Лабораторията е предназначена за млади режисьори, актьори, сценографи, драматурзи и всички, които желаят да усъвършенстват и да разширят творческия си инструментариум в областта на кукленото изкуство за възрастни.

Сайтът DOLAP.BG поздравява своите приятели и редовни читатели – поети и артисти, както и горските служители, с професионалните им празници. Пожеланията са за здраве, творческо вдъхновение, пролетно настроение и изобилие от високи успехи!

Честит празник!