Днес е световният ден на врабчето

На 20 март се отбелязва Световният ден на врабчето. Целта е да привлече вниманието на хората към птицата, с която съжителстваме около 10 000 години.

Идеята за ден, посветен на врабчето, идва от дружеството Природа завинаги в Индия, която учредява Световният ден на врабчето за първи път през 2010 година.

В България се срещат 5 вида врабчета, като най-добре познато е домашното врабче, защото то се вижда най-често и е сред птиците, които не се страхуват да приближат човек.

В селата и по-малките градове се среща и полското врабче. На някои места у нас могат да се видят още скалното врабче, испанското врабче и италианското врабче.

Световният ден на врабчето се използва и за да се акцентира върху тревожната тенденция за намалялата популация на този вид птица.

От Българското дружество за защита на птиците всяка пролет провеждат преброяване на обикновените птици у нас. Целта е да се събере актуална информация за пернатите и да се помогне за тяхното опазване. Според данните от последните 10 години популацията на домашното врабче е намаляла с близо 50%. Основната причина за това са използването на пестициди в селското стопанство, разораването на залесените площи и застрояването на градската среда.

От Дружеството за защита на птиците призовават всеки от нас да помогне в опазването на врабчето, като постави хранилки за птици или семена.

Ето няколко интересни факта за врабчетата:

  • Врабчетата са много социални и живеят в колонии.
  • Те произхождат от Африка, но са се разселили в Европа и Азия, а с намесата на човека са били заселени в Северна Америка, Австралия и Нова Зеландия. 
  • В България се срещат 5 вида врабчета. Най-разпространеното и най-добре познатото в нашето ежедневие е домашното врабче. По селата и сред природата се срещат полското врабче, скалното врабче, испанското врабче и италианското. За италианското врабче се смята, че е стабилизиран хибрид между домашното и испанското врабче, но има и учени, които го признават за отделен вид.
  • За разлика от много други птици, врабчетата не могат да бъдат срещнати в горите и пустините. Те предпочитат живота в близост до населените места.
  • Въпреки че врабчетата не принадлежат към групата на водните птици, те могат да плуват много бързо, когато се спасяват от хищници.
  • Врабчетата  летят със скорост от 38,5 км/час, но  могат да достигнат скорост от 50 км/час.
  • Доскоро се смяташе, че врабчетата са моногамни. Последните генетични анализи обаче показват, че само малък процент от яйцата съдържа ДНК от двамата родители или с други думи: и мъжките, и женските врабчета са склонни към изневяра.
  • Врабчетата строят гнезда под покривите, под мостове или в хралупи на дървета, но и сред клоните на дървета и храсти.
  • Врабчетата са много адаптивни птици – някой от тях живеят и се размножават в пещери под земята. Други прекарват целия си живот в складове.
  • Повечето двойки се опитват да отгледат поне 2-3 люпила на година. Периодът на мътенето отнема само 11 дни, а две седмици по-късно младите птици напускат гнездото.

Да се погрижим да ги запазим сред нас!

Dolap.bg