Да почетем с благословение Старозагорския митрополит Павел

На 5 март 2020 г. се навършват 138 г. от рождението на Старозагорския митрополит Павел, достоен наследник на митрополитската катедра на митрополит Методий Кусев от 1923 до 1940 г.

Роден е на 5 март 1882 година в Самоков със светското име Петър Попконстантинов в потомствено свещеническо семейство. Първоначално образование получава в родния си град, а гимназиално – в Русе. През 1897 г. постъпва в Самоковското богословско училище, което завършва в 1902 г. Заминава за Русия, където следва в Таврическата духовна семинария. През 1907 г. завършва Санктпетербургската духовна академия с научна степен „кандидат на богословието“.

На 6 декември 1907 г. митрополит Антим Търновски го подстригва в монашество под името Павел, а на 20 юни 1908 г. митрополит Василий Доростолски и Червенски го ръкополага в сан йеромонах. Назначен е от Светия синод на Екзархията за учител-възпитател в Софийската духовна семинария „Свети Йоан Рилски“. Поради голямата му начетеност е назначен за протосингел на Пловдивската митрополия, където служи осем години и усвоява църковната администрация.

На 26 декември 1913 г. митрополит Максим Пловдивски го въвежда в архимандритски чин. На 14 декември 1917 година Светият синод назначава архимандрит Павел за ректор на Софийската духовна семинария, която той ръководи шест учебни години.

На 27 март 1921 година е възведен в епископски сан с титул драговитийски.

На 23 март 1923 г. Светият синод го утвърждава за старозагорски митрополит. Той е сред най-високообразованите екзархийски архиереи и е блестящ администратор.

Като член на намаления състав на Светия синод, на 31 октомври 1930 година заедно с други архиереи, Павел благославя брака на цар Борис ІІІ и Йоанна Савойска в катедралния храм „Свети Александър Невски“.

Митрополит Павел оставя в наследство много написани от него и преведени книги, както и дневниците си, в които отразява лични виждания за историческите събития, на които става съвременник.

Ревностен в своето архипастирско служение, митрополит Павел с любов и крепка вяра отдава силите си за развитието и благоустройството на Старозагорска епархия. Като достоен наследник на своя предшественик по катедра – митрополит Методий, и продължител на неговите дела, Старозагорският митрополит Павел с усърдие постоянства в храмостроителството и възобновяването на редица храмове и църковни сгради. Обогатен от книжовния опит, придобит по време на учителстването и ректорството му в Софийската духовна академия, той отделя значително внимание на книжовната и просветна дейност на Българската православна църква. Надарен с ясна мисъл, голямо красноречие и детайлно познаване на каноническите постановления, той е предпочитан съветник и събеседник, както на своите събратя архиереи, така и на мнозина духовници и православни християни.

Автор е на множество проповеди и беседи от църковно-нравствен и богословски характер. Заедно с това се занимава и с редактирането на редица богослужебни книги и помагала . През 1029 г. той редактира издаването от Светия Синод на Требника с паралелни текстове на църковнославянски и новобългарски език. През 1930 г. превежда от руски „Православен християнски катехизис“, съставен от свещ. И.Жилов по пространния „Катехизис“ на Московския митрополит Филарет, заедно с „Послание на източните патриарси за православната вяра“ и знаменитото слово на св. Йоан Златоуст „За свещенството“. Също така работи върху учебниците по Закон Божий за прогимназиите и семинарията. Като добър познавач на църковнославянския език и на църковно-каноническото право преглежда и редактира на новобългарски език Евангелието и Апостола. Превежда от сръбски книгата на епископ Николай Велемирович „Войната и Библията“, изд. в Стара Загора през 1934 г. Работи върху преводи на различни съчинения от английски, руски, сръбски и др.

Като епархийски архиерей дядо Павел е един от главните деятели за развитието на просветно-образователното дело в селищата на Старозагорска епархия. Приветлив и общителен през всичките дни на своя земен живот, той вдъхновява и напътства неуморно своето паство. Наред с духовните си задължения митрополитът отделя значително внимание и на социалната и благотворителната дейност в църковния и обществения живот. Председател е на старозагорския клон на Българския червен кръст, а от 1926 до 1935 г. е и главен ръководител на Съюза на православните християнски братства в България и постоянен сътрудник на списание „Християнска мисъл“.

В спомените си за него Българският екзарх Стефан пише:“Той бе скромен в живота, дивен в делото и служението. Работеше не за похвала, а за полза на Църквата…Не познавам другиго с такава огромна логическа памет. Той бе като фотографически апарат. Запечатваше всичко в съзнанието си и го изнасяше на показ, когато бе нужно. Той бе скромен като теменужка. Достойно и мъдро изпълняваше възложените му задачи.“

Смъртта покосява внезапно митроплит Павел, оправдавайки думите на Псалмопевеца:“ Човек е като дъх, дните му-като преклонна сянка“. Умира внезапно на 5 октомври 1940 г. в казанлъшкото село Хаджи Димитрово, по време на една от многобройните си обиколки из своята епархия. Погребан е до Старозагорския митрополитски храм „Св. Димитър“.

По повод 135 г. от рождението му, църковният изследовател Борис Цацов издаде книгата „Старозагорският митрополит Павел – Дневници“.

Dolap.BG